Размесиха се езиците ни/ и има камъни във всички наши думи,/ които без милост си разменяме. Тези стихове на Иван Херцег прозвучаха на 16 ноември т.г. в софийския литературен клуб „Хралупата“, където хърватският поет гостува заедно с наскоро дебютиралата Мария Деянович. Водещ на събитието беше Людмила Миндова, превела стихотворенията им на български език.
Херцег за трети път гостува в България. През 2014 г. издателство за поезия „ДА“ публикува неговата книга „Неправилности“ в превод на Миндова (вж. „Култура“, бр. 19/ 2014). Херцег е главен редактор на загребското списание „Поезия“, един от редакторите в издателство „Поезия“ и съорганизатор на фестивала СУР (Стихът в региона/ Poetry in the Region). Последната му стихосбирка е “Кога ще дойде Вавилон“ (2013). Той е носител е на престижни награди за поезия. Живее в Загреб, където работи като редактор в хърватския всекидневник „Ютарни лист“. На срещата му с младите български читатели и автори чухме нови негови произведения: Скърцането на нещастието се чува в тялото,/ като масивен гардероб в стара къща,/ когато нощем го разклатят семейните духове…
Мария Деянович е родена в Босна и Херцеговина. Миналата година стихосбирката й „Етика на хляба и коня“ е отличена с наградите „Горан“ и „Кривин“, които се присъждат на млади поети. Поетичната й книга „Сърцето на дървото“ получава наградата „Здравко Пуцак“. От хладната ярост на Деянович няма да забравим лирически реплики, като Облякох се така, за да ви обидя/ и това е самата истина, полуистината и всичко освен истината… Или Достигнахме възрастта, в която зрелостта/ няма никаква връзка с годините. Деянович е родена през 1992 г.
Вече очакваме антология на съвременната хърватска поезия в София. И отговора на Загреб.