На 8 октомври в Конферентната зала на Софийския университет проф. Джуня Нишино (професор по международни отношения и съвременна корейска политика в престижния университет Кейо в Токио) изнесе лекция на тема „Предизвикателствата за японската сигурност и външна политика на корейския полуостров“.
Лекцията му бе посветена на развитието на международните отношения на Корейския полуостров през призмата на японската външна политика и въпросите на сигурността в Азиатско-тихоокеанския регион. По-специално той разгледа отношенията на Япония с двете Кореи и със САЩ.
Организатор на лекцията бяха катедрата Японистика към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и посолството на Япония в България.
Нишино направи исторически преглед на отношенията в Азиатско-тихоокеанския регион и припомни, че още от началото на 90-те години на ХХ век Япония започва да развива двустранно сътрудничество в областта на сигурността с Южна Корея с цел да се справи със севернокорейската ядрена криза. Япония и Южна Корея постигат напредък в доверието помежду си, като насърчават военния обмен. 1998 година е историческа в отношенията между Япония и Южна Корея, защото тогава японският премиер Кейдзо Обучи и южнокорейският президент Ким Дае-Юн подписват съвместна декларация за партньорство, като японският министър-председател изказва искрено съжаление и се извинява за военното миналото на страната си, а държавният глава на Южна Корея приема извиненията и оценява високо ролята на Япония за поддържането на мира и стабилността в света. Двамата лидери решават да засилят още повече сътрудничеството си в областта на сигурността и отбраната.
Токио и Сеул споделят и общо виждане по отношение на това, че трябва да поддържат споразуменията си за сигурност със Съединените щати, като същевременно засилват усилията си за многостранен диалог в посока на мира и стабилността на Азиатско-тихоокеанския регион. По въпроса за Северна Корея, Токио и Сеул започват да координират политиката си с тази на Вашингтон и за целта в периода 1998 – 2003 е сформирана Тристранна група за координация и контрол.
През 2009 г. Япония и Южна Корея подписват меморандум за взаимно сътрудничество в областта на отбраната, а през 2011 г. се споразумяват да подобрят информационния и логистичен обмен помежду си. Междувременно, въз основа на двустранно споразумение, сключено през януари 2009 г., учени от двете страни правят проучване, озаглавено „Съвместни изследвания върху новата епоха в отношенията между Япония и Южна Корея”. В рамките на тази обща изследователска програма се правят опити да се определят възможните области на двустранно сътрудничество, благодарение на които Токио и Сеул да могат „заедно да допринесат за международната общност”. Изследователите представят предложенията си и пред двете правителства в края на 2010 г. и 2013 г.
Постоянното завръщане към историята на двете страни обаче винаги влияе негативно върху отношенията между Япония и Южна Корея. Когато през юни 2012 г. Токио очаква да подпише двустранно сътрудничеството със Сеул с цел обмяна на разузнавателна информация между двете военни министерства, само час преди официалната церемония по подписването, южнокорейското правителство на Ли Мйънг-бак внезапно оттегля подкрепата си поради засилване на местните критики. А когато няколко месеца по-късно, през август 2012 г., Ли Мйънг-бак отива в Такешима, спорна територия между Токио и Сеул, емоционалните разногласия между двете държави отново се задълбочават. Едва през май 2015 г. замразените през юни 2011 г. двустранни отношения в сферата на отбраната между Япония и Южна Корея се подновяват с посещението на японския военен министър Ген Накатани в Сеул. Двамата военни министри се срещат още веднъж през октомври 2015 г. В резултат на срещата се взимат решения за насърчаване сътрудничеството в мироопазващите операции на ООН, в борбата срещу пиратството край бреговете на Сомалия и в Аденския залив и в осигуряване на хуманитарна помощ на пострадали от природни бедствия. За първи път след среща между японски и южнокорейски военни министри се прави съвместно изявление пред медиите.
През май 2016 г. двете министерства на отбраната се споразумяват да засилят общата си комуникационна система при извънредни ситуации. Това улеснява координираните им действия след ядрените опити на Северна Корея в началото на 2016 г. Няколко месеца по-късно, през ноември 2016 г., Токио и Сеул подписват двустранно споразумение за обмяна на информация в сферата на сигурността.
Все още не е ясно какво точно означава „пълно ядрено разоръжаване на Корейския полуостров”, обърна внимание проф. Джуня Нишино За всички е ясно, че ще отнеме немалко време Северна Корея да закрие ядрената си програма, уточни Нишино. Но колкото по-дълго време от Пхенян се „размотават” и не приключват с ядреното си разоръжаване, толкова по-голям е рискът съседите му да осъмнат с ядрена държава до границата си.
Реално след историческата среща на върха между лидерите на САЩ и Северна Корея в Сингапур през юни т.г. Пхенян извършва следните действия: прекратява ядрените си опити и изстрелването на ракети, разрушава площадката за ядрени опити „Пунгери” и прави устна декларация, че изоставя опитите с ядрени ракети и двигатели.
КНДР обаче все още не е спряла да произвежда ядрени бойни глави, нито е унищожила ядрените материали, създадени в миналото. В същото време, освен че трябва да следи процеса на ядрено разоръжаване в Северна Корея, Япония не трябва да изпуска от очи и мирните взаимоотношения на Корейския полуостров, предупреди Нишино. Причината е, че в декларацията от Панмунджом[1] се казва, че досегашното споразумение за примирие между двете Кореи, сключено след Корейската война и в сила от 1953 г. насам, се заменя от мирен договор. И макар тази промяна да е желана, Япония ще трябва да се изправи пред предизвикателството да овладява състоянията на нестабилност и несигурност, придружаващи преходния период. Освен това, превръщането на споразумението за примирие в мирен договор предполага сложна координация между интересите както на двете Кореи, така и на САЩ и Китай. Напълно е възможно този преходен за международната политика в Североизточна Азия период да бъде наситен с напрежение.
При тези обстоятелства, предупреди Нишино, за Япония е важно да се подготви за следните три развития: първо, ако в средносрочна или дългосрочна перспектива военното напрежение на Корейския полуостров започне да отслабва, Съединените щати и Южна Корея ще трябва да преразгледат количественото и качественото присъствие на военните части на съвместното командване САЩ – Република Корея (USFK). Ясно е, че войниците на USFK няма да се изтеглят веднага, но тъй като това е проблем, пряко засягащ сигурността на Япония, Токио трябва да наблюдава развитието на досегашната ситуация в дългосрочна перспектива. По-слабото присъствие на американски и южнокорейски военни може не само да доведе до нестабилност в региона, но със сигурност ще увеличи японските разходи за сигурност.
Второ, сключването на мирен договор между Южна и Северна Корея най-вероятно ще доведе до разформироване на командния щаб на ООН, наблюдаващ до момента изпълнението на Споразумението за примирие. Този команден щаб е създаден въз основа на серия от резолюции на Съвета за сигурност на ООН, приети в отговор на севернокорейската инвазия в Южна Корея през юни 1950 г. След неговото разпускане с влизането в сила на мирния договор между двете Кореи, предстои да се преразгледа и съществуването на седемте бази на ООН на територията на Япония, включително и на военната база на САЩ Yokota Air Base край Токио.
Трето, успоредно с по-горе описаните процеси, предстои да се извърши и трансформация на общата отбранителна система, в която участват Южна Корея и САЩ. Нишино подчерта, че още от 90-те години на миналия век текат процеси на насърчаване на по-голямо южнокорейско, а не толкова американско участие в защитата срещу Северна Корея. Това предполага повече южнокорейски военачалници, подкрепяни от USFK. Към момента обаче общата отбранителна система все още се ръководи от американски генерал, отговарящ и за военновременния оперативен контрол върху южнокорейската армия. След като неговите правомощия преминат в ръцете на южнокорейците, ще настъпи сериозна промяна и е много вероятно общата отбранителна система, в която участват Южна Корея и САЩ, да се разпусне.
Тези три развития представляват немалка трансформация в сферата на сигурността в Североизточна Азия, останала непроменена през последните близо 70 години. Това няма как да не провокира цялостно преразглеждане на японската политика за сигурност, предупреди Нишино и прогнозира, че Токио в скоро време ще има отговор на въпроса какъв ще е японският принос за мира както на Корейския полуостров, така и в цялата Североизточна Азия.
–
[1] В декларацията от Панмунджом, подписана на 27 април 2018 година, КНДР се ангажира да работи за пълно освобождаване на Корейския полуостров от ядрено оръжие.
