Галерия „Аросита” представя юбилейна изложба на Катя Гецова, която е сред най-изявените майстори на стъклото у нас. И не само у нас – тя е възпитаничка на прочутия професор Станислав Либенски и въобще на чешката школа в това изкуство, чиято слава е световна. Разбира се, не става дума само за перфектно усвояване на занаята, а за формиране на европейски вкус, за подход към материала, за граници на интерпретацията му, които напускат полето на функцията и приложността и се разширяват по посока на свободната артистична игра „без цел”. Гецова се включва в постмодерното търсене на (стъклено) помирение между банално и фантазно, вглежда се с попартова убеденост във всекидневния предмет, докато открие в него следи на собственото му отрицание.
Драматургията в работите й идва от прекъсването на житейски предоставената връзка между стъклото и фигуралността, на очакванията то да следва семантиката на разпознаваемите вещи, да говори на техния език. Могат да се открият случаи, когато художничката се ограничава със стилизации на битовата употреба на стъклени изделия, макар че и тогава се държи като „разсеян приложник”, който, докато изпълнява конкретна задача, мисли за друго. Коронният й номер обаче са абстрактни пластики (за кавалетно експониране или включване в интериор), където материалът „забравя” за профанния си произход от света на нещата и се пренася изцяло в света на преживяванията, превръща се в овеществена „психическа тъкан”. Но Катя Гецова не спира и дотук – след като освобождава стъклото от „гнета” на фигуралността, на свой ред го използва за фигурални композиции, които нямат общо с присъствието му извън изкуството. То в ръцете й е станало „чист” материал, от който Гецова създава скулптурни портрети, торсове или фигури в цял ръст (с откровено предпочитание към женските). В жеста й, и сам по себе си, има ирония, която идва от традиционните за скулптурата „тежки материали” като бронза и камъка с тяхната претенция за вечност, заменени с крехката прозрачна уязвимост на стъклото и неговите неканени художествени гастроли (то е Пепеляшка в историята на триизмерното изкуство). А и повече от това – триизмерните фигурални образи са вторично увеселени, превърнати във визуални шеги; и се забавляват както с възможността да имат прототипи в реалността, така и да бъдат експонати в музея.
Следва още един обрат, типичен за настоящата изложба – привнесената в стъклото (далеч присъщата му) фигуралност отново е разпадната с помощта и на допълващи материали (дърво), но вече не до абстракция, а до експресивни форми, които хем искат да приличат на нещо познато, хем не могат да си го позволят и висят между готови кодове и естетическия произвол. Най-лесно е да кажем, че Гецова постига сюрреалистичен предмет в резултат на едно приложно изкуство, опълчило се срещу приложността си. Истината е по-различна – работите й попадат в близкото до сюрреализма поле на „ready made”, но не се ограничават с взета „на заем” от обкръжаващата среда вещ, а с цел материал. Можеше да е и пластмаса, можеше да е и човешко тяло… Съдбата на Гецова обаче е стъкло.
