Председателят на комисията по култура и медии направи затворена експертна група за промяна в Закона за радиото и телевизията, нещо като затворена фейсбук група. Админът е директорът на БНТ Емил Кошлуков, а работата на експертната група щяла да бъде координирана от АБРО (Асоциацията на търговските телевизии). Или обратното. Групата включва БНТ, БНР, bTV, „Нова тв“ и „Канал 3“. Вежди Рашидов вижда в точно тази група размах, чрез който да се измисли начин за борба с фалшивите новини, защото „те са бичът за свободата на словото“.
Тази номенклатура на медийни абревиатури не беше ли същата като онази, която се разграничи от журналистите си и излезе със собствена групова позиция, когато сайтът ПИК публикува снимки, които унизяват човешкото достойнство на една конкретна личност? Когато ПИК публикува снимки, които съдържат унизяващо личността съдържание за приятелката на един от кандидатите за кмет в София, журналистите от различни медии обявиха, че тиражите не са най-важното; обявиха кампанията си „Днес е денят“.
Денят бързо отмина. След дълго обмисляне, БНР, БНТ и АБРО се разграничиха от журналистите си и излязоха със собствена позиция, в която казваха, че вярват, че дълбоко вярват в отговорността, която медиите носят за спазване на етичните стандарти. Ей така с дълбока вяра всичко се преборва!
Всъщност, случаят с ПИК показа, че няма механизми, чрез които тези сайтове да понесат отговорност. Вежди Рашидов тогава пропусна да чуе свистенето на бича за свободата на словото в този садистичен за етиката скандал. Дали председателят на медийната комисия мисли за ПИК, когато се кани да гони „фалшиви новини“ с баене на назначена експертна група?
А лекарството за болката на Рашидов е ясно: журналистика.
Ако има журналистическа професия, ще има и кой да проверява информацията. А журналистика може да има и в медиите във фейсбук или в интернет. Нито една промяна, за която се гласят в комисията досега, не споменава тази дума. Шефът на БНТ Емил Кошлуков въздиша по „Евровизия“, докато смисълът на организацията EBU е да подкрепя обмена между обществените телевизии, за да бъдат насърчавани журналистите да правят журналистика, а не медийни продукти.
В момента има огромен глад за европейско кино и качествени филми. Залите за прожекциите на „Киномания“ са пълни. В държава, в която български продуценти и режисьори се борят за дял от печалбите на кабелните оператори по закона за авторското право и сродните им права, финансираните от държавата медии остават единственото сигурно място за спазването му.
Само преди година по същото време беше внесен законопроект, който всъщност беше за изменения в Закона за електронните съобщения, така че кабелните оператори да имат задължения да излъчват, а не да избират някои кабелни телевизии.
Изборът на кабелно тв съдържание в момента прилича на онaзи част от клип на Майкъл Джексън на Black or White, в който на блубокс се сменят различни лица. Хващаш дистанционното и в среден план се преливат Магдалена Ташева по „Алфа“, Светослава Рудолф по „България 24“, Александър Симов по БСТВ, Георги Харизанов по тв „Европа“. Тоя среден план в телевизии, които прокламират главните линии на парламентарно представени партии, може и да е проява на плурализъм, но не е медиен плурализъм. На фона на тези еднаквости фалцетно призоваващата да не заспиваме Бони Милчева по „Скат“ е направо медийно грамотна водеща, която казва: „събудете се, момчета!“, докато в кадър са се изпъчили жени с китка на ревера. Бони Милчева поне използва оператори в телевизията, а не само аутокюто на камерата.
В това време вестник „Сега“ спира да е вестник и да излиза на хартия, ще е само онлайн. А „само онлайн“ означава две неща: медия, която ще се конкурира с подобни на ПИК сайтове с нежурналистическо съдържание; и медия, която няма памет, а само хиперлинково прехвърляне на спомени.
Колкото повече намаляват медиите, толкова повече се роят проектите за „медийна грамотност“. Всеки от тях навярно има своята стойност, но основният проблем е защо всички тези проекти се целят в групата на най-уязвимите – учениците? Някои от експертите искат медийната грамотност да стане „задължителен предмет“. Ако и този предмет влезе като задължителен, ще стане поредното мразено четиво, което трябва да се зубри. Дали пък да не оставим повече време на учениците за математика и литература? Може би е добре медийните експерти да оставят на учениците повече време да четат книги, вместо да взимат поредния тест, в който ги изпитват дали умеят да попълват тестове. Може би математиката ще е по-полезна на бъдещите медийни рецепиенти да придобият достатъчно умение да анализират, така че всеки млад човек да реши кога и с кого какви снимки да не прави. По-добре е още веднъж да питаме за отговорността на медиите да разпространяват информация за личния живот и какво може да направи една парламентарна медийна комисия или която и да е институция, когато един сайт не спазва никакви етични правила – не на журналистиката, а на човешкото общуване. Защото, докато ограмотим учениците, може да не са останали медии.
