Иван Русев в Националната галерия – признание, отговорност, награда?! Завръщане в дома на предците. Непосилното изпитание – Далчев, Галин Малакчиев, Сашо Дяков, Крум Дамянов, Павел Койчев, Старчев да са ти съдници и охранители?! Иван Русев влезе в това пространство с отговорност, с артистична мярка – прие предизвикателството на намеса и взаимодействие с друг исторически и културен контекст, намери отговор на присъствието си в границите между пластическата традиция и своите авторски открития. Да бъде различен, смел, дързък, но и мъдър, и достоен, да намери пропорцията на културна принадлежност и своето творческо въставане.
С опорни точки в дългата културна традиция, с вдъхновение от разкриването на идиоматичния, условен език на модерното изкуство, Иван Русев изведе своята артистична лексика и идейно-съдържателна програма до категоричността на персонален код, лична митология, авторски белег, който прави видимо и значимо неговото присъствие в новата българска скулптура.
Иван Русев е от яркото поколение, което навлезе в началото на 80-те години, във време на стремително разширяващи се формални и съдържателни граници. Неговите пластически открития се вписват и до голяма степен изразяват колективната енергия на разкрепостяване, на търсене на нови пътища, на постигане на високия резултат на една втора вълна неомодерност. Творческата виталност на Иван Русев, заедно с откритията на скулптори, като Емил Попов, Ангел Станев, Константин Денев, Стефан Лютаков, Зиятин Нуриев, белязаха новата българска скулптура.
Концептуализираният пластицизъм на Иван Русев разкри структурната, естетическата и символна дълбочина на пластическия материал. Камъкът освободи своя енергиен заряд, пластическа сила и психологически актив на въздействие. Иван дълбае, копае, открива проходи в камъка, чува неговите звуци, вижда светлината в него. Иван уверено навлиза в камъка, подчинява го и му се подчинява, вчувства се в енигматичността на неговата тайна. В множеството ритмично повтарящи се отвори, процепи, ниши, свещеното и ритуалното изплуват и разбуждат културна и родова памет, раздвижват устойчиви базисни архетипни конструкти в нашето съзнание и колективно подсъзнание.
Програмната ориентация на тази скулптура търси следите на Дългото време, на Голямото митологично време–безвремие. Търси следите, по които е минало човечеството, оставяйки духовен белег върху тялото на материята. Скулптурната археология на Иван Русев открива и пази историческа, културна и духовна памет, памет за изначалното.
Каменните градежи на Иван Русев, изградени от пластични модули, извличат закономерност в привидния хаос и безформие, структурират и организират света. В интензивния процес на работа скулпторът ритуализира своя творчески акт, своето поведение и това придава мистична аура на процеса на създаване. Строежът, правенето, овеществяването, организирането, създаването е проекция на качество, иманентно на Творящата воля. Тази скулптура предизвиква непреодолимо влечение към неразличимите сенки на едно предпознание, към енигматично закритите дълбинни основания на битието.
Скулптурата на Иван Русев респектира с размаха на творческа решимост и свобода. Но това не е просто тонове преодолян камък, а мащабът на разгърнат творчески обем, на концентрация в извличане на онази невидима психическа и духовна енергия, която придава на мъртвата материя естетическа и духовна сила.
По дългата траектория на своята артистична реализация, Иван Русев достигна пълнотата на завършен идеопластичен синтез. В своя творчески и човешки максимализъм подчини всичко на големия залог в изкуството. Животът му се превърна в гигантски проект, мегатворба – творението на непосилен труд, нечовешка сила и воля, дисциплина и характер, на творческо озарение и предана отдаденост.
