Обичам Театрална работилница „Сфумато”.
Не мога да скрия тази любов, тя е публична и дори документирана с вградения ни труд (на екипа ни: Мария Вандова, Венелин Шурелов и моя милост) в създаването вече на два дебели тома, посветени на „Сфумато”.
„Сфумато” е мечта за театър, мечта на двама режисьори, които имаха своите признати завоевания и преди създаването на този театър, но на които вече намереното не им стигаше, имаха несекваща потребност да провокират себе си, да провокират и нас.
Създаването на „Сфумато” даде мощна глътка въздух на целият ни театър. Заинатяването, себеотдаването (все си мисля за онзи, който рязал от петите си, за да храни орлицата, та да го отведе до горната земя) на Маргарита Младенова и Иван Добчев ни дариха с така необходимите ни аргументи, че стагнацията е преодолима, че жаждата за непрекъснато търсене е не само продуктивна, но и заразителна. Техните открития по пътя бяха нужни на българския театър – за да повярва в себе си, в потенциала си, във възможността да бъде любопитен към самия себе си, към собственото си развитие.
Вече 30 години в „Сфумато” пробват дали има театрална жила в неизвестните масиви, дали надникването в Човека не може да бъде продължено и по други пътища на изследване, дали променящото се време не изисква радикална смяна в самата установка на търсенето. Тези пътища и пътечки водиха до различни резултати, но посочете ми поне един наш театър, в който вече 30 години успешните спектакли да преобладават!
Вече 18 пъти „Сфумато” организира своите ежегодни Малки сезони. Няма друга такава възможност на младите, на току-що пристъпващите към Храма да получат щедра публичност, да съпоставят търсенията си, пристрастията си, уменията си. Най-успешните им усилия получават и възможността системно на играят на сцената на „Сфумато”. Заедно да натрупват умения и любопитство към различното – това пък им дават многобройните ателиета, организирани от „Сфумато” – включително с водещи от други страни. Безценна дейност, която среща интереса не само на младите.
Огледайте се наоколо. Министерството на културата, представете си само!, прави всичко възможно да стимулира комерческия театър. Някои театри се опитват да оказват посилна съпротива и плодовете й са някои отделни много интересни спектакли. Но „Сфумато” устоява вече 30 години на натиска на комерсиалността в театъра, търпейки не малко лишения и ограничения. Това печелеше понякога на „Сфумато” и неприемане, и дори дребнава завист.
Но на обичащите театър, на вярващите в необходимостта от театър вдъхваше вяра, надежда и любов. За тази любов ставаше дума в началото на тези няколко реда.
