Как се прави конкурс в ерата на социални медии и архитектурен популизъм
На 28 ноември 2019 завърши международният архитектурен конкурс за нов облик на столичния площад “Света Неделя”. За победител бе обявено италианското студио “Фуксас”, а до финала стигнаха още 4 студия: “AI Architects LLD, CLAB Architettura” от Русия (второ място), “OW/MA/CL” (One Works, Maofficina, Сracknell) от Италия (трето място), студио “Паола Вигано”, Италия (четвърто място) и студио “Вилмот”, Франция (пето място).
Конкурсът накратко
Последният конкурс за разработване на концептуален архитектурно-градоустройствен проект за площад “Света Неделя” в София бе обявен през есента на 2018[1]. Възложителят Столична община реши, предвид ключовото място и неговата безспорна представителност, както и поради голямата отговорност, която произтича от това, международният конкурс да бъде двуетапен и ограничен – само определен брой участници, преминали първата фаза на селекция „по документи”, са поканени да представят проект във втората. Това е формула, която често се използва за решаването на високо репрезантативни пространства и сгради в големите градове по света.
Именно критериите, свързани с пресяване на кандидатите от първия към втория етап обаче (изисквания за декари проектирани подобни площади през последните 3 години и минимум милион и половина лева годишен оборот, например), предизвикаха критики в професионалната общност и доведоха до сериозен конкурсен скандал, в резултат на който Камарата на архитектите свали доверието си от конкурса, а обявителят безпрецедентно го прекрати.
На 14 февруари 2019 конкурсът беше обявен отново – с ревизирани условия и ново, още по-голямо 15-членно международно жури, в което влизаха главните архитекти на Москва, Варшава и Тирана, още няколко чуждестранни архитекти, български специалисти по градоустройство, реализирани в чужбина, експерти по културно-историческо наследство. Отпаднаха изискванията за финансово състояние на кандидатите, увеличи се на 10 години периодът, за който кандидатите трябва да представят подобни реализирани проекти, опростиха се критериите за намаляване броя на кандидатите. А Столична община и нейният главен архитект положиха усилия да поканят известни бюра, които да подадат документи за първия етап. В крайна сметка се явиха 14 бюра и консорциуми.
На 21 юни приключи журирането на първия етап на конкурса и до втори етап бяха допуснати 7 участници от Италия, България, Франция и Русия, които трябваше да изготвят и предадат идейните си проекти до средата на ноември и да разпределят 5 награди за 250 000 лв. общо след финалното журиране и класиране в края на месеца.
Междувременно, на 23 август 2019 Съюзът на архитектите в България, Обединение „Сдружени софийски архитекти” и регионална колегия София-град към КАБ обявиха алтернативен конкурс за площад “Света Неделя”, който да протича успоредно с официалния, но, за разлика от него, да бъде отворен за свободно участие. Конкурсът се базираше на подробното задание, изготвено за конкурса на Столична община[2], но не задължаваше участниците да се придържат изцяло към него. По думите на председателя на Съюза на архитектите в България Тодор Булев, допускането до участие в международния конкурс на само 7 екипа с предварителен подбор до голяма степен предопределя резултатите.
Резултатите от двата конкурса излязоха успоредно с 1 ден разлика – на 28 и 29 ноември, като победителите от официалния конкурс бяха качени още същия ден на специално създадения сайт на конкурса (svetanedelya.com), а проектите от алтернативния конкурс бяха подредени на изложба в сградата на САБ.
Реакции и критики
Разбираемо, алтернативният конкурс на САБ предизвика интерес и реакции повече сред архитектурната колегия. Целта му, така или иначе, беше да накара местната гилдия да не се чувства изключена от международното състезание, въпреки че правилата на това международно състезание бяха ясни още от есента на миналата година и те никога не са включвали идеята за отворен (т.е. достъпен за всички) конкурс. По-интересна обаче беше широката обществената реакция след обявяването на победителя на официалния конкурс – италианския архитект Масимилиано Фуксас и неговото студио.
За пръв път след конкурса за нов правителствен център на 4-ти километър през 2009 имаме толкова известен победител в архитектурен конкурс у нас. Тогава, отново в рамките на ограничен конкурс, бяха поканени за участие 4 световноизвестни архитектурни бюра – на Норман Фостър, Заха Хадид, Доминик Перо и на същия този Фуксас, както и 2 български екипа. Всеки от тях тогава получи по 100 000 евро за самото участие в конкурса, а за победител беше избран проектът на французина Доминик Перо. Този път обаче, за разлика от 2009 г., има реален шанс проектът на Фуксас да бъде осъществен и в София да започне да строи истински стархитект.
Допреди няколко години това би било достатъчно основание за конкурсно спокойствие и широко одобрение на проекта – България излиза на международната архитектурна сцена, известни имена започват да строят и у нас, конкурсите ни са наистина международни и т.н. Днес обаче ситуацията е коренно различна. Хората са много по-чувствителни към средата около тях, следят градските и архитектурни събития и реагират. И проектът на Фуксас беше посрещнат с неодобрение, скептицизъм и множество критики – както от архитекти, така и от неархитекти.
Защо са всички критики?
За да си отговорим на този въпрос, трябва първо да видим какво правят от студио “Фуксас”, а после да сравним критиките с изискванията на заданието и намеренията на Столична община.
Студио “Фуксас” прави голям пешеходен площад, организиран от геометрична ортогонална мрежа, на базата на която са оформени настилки, зелени площи, места за сядане, транзитно пешеходно преминаване, специфични осветителни тела и стъкленото покритие над археологическите останки. Проектът прави пешеходна цялата зона в обхвата на конкурса, включително бул. “Стамболийски” до ул. “Лавеле”, бул. „Мария Луиза“ в участъка от ул. „Позитано“ до бул. „Тодор Александров“, както и ул. „Съборна“, и запазва като преминаващи през площада единствено трамваите.
По-долу са събрани цитати от основните критики към това решение, които можем да групираме така:
– Запушва единствената проходима пътна артерия в центъра – бул. „Стамболийски“, заради 100 метра плочки. Наивно е изобщо намерението важен комуникационен възел в сърцето на столицата да се превърне в пешеходна зона.
– Площадът е неуютен – празен и пуст стъклен площад без зеленина. Къде са всички съществуващи дървета около църквата? Какви са тези стъклени лампи-”гъби”? Този проект е дубайски кич.
– Как точно се експонира археологията? Идеята руините на Антична Сердика да се покрият със стъкло и да ходиш върху тях е отблъскваща. Сердика е част от София, тя би трябвало да живее в нея, а не да бъде тъпкана. Отделен въпрос е колко неприятно е да ходиш по стъклени мостове.
– Трябва да се запази сегашната оригинална визия и духът на пространството, не да се прави изцяло нов площад. Проектът е скъп и неосъществим. Ремонтът на Света Неделя ще е по-скандален от ремонта на Графа. Освен това, проектът нарушава заданието[3].
Къде бърка Фуксас и къде не?
– Всички финалисти (с изключение на единствения български участник “Конкурент-90 ЕООД”) премахват изцяло автомобилното движение от конкурсната зона, като оставят само трамвайното движение. Всички те правят въпросния участък на бул. “Ал. Стамболийски” пешеходен и това е напълно логично.
Една от основните препоръки в доклада за публичните пространства и обществения живот в София, който датският урбанист Ян Геел и екипът му направиха през 2017, беше:
Изградете свързана пешеходна мрежа. Създайте пешеходно ядро посредством пешеходна връзка между площад „Бански“, ЦУМ и площад „Света Неделя“. Променете визията на площад „Независимост“.
Изключително важна препоръка, която действително би променила коренно усещането в центъра на София. Но е свързана с много дебати и ключови гласувания в Общинския съвет. Първата стъпка в тази посока беше направена със затварянето на бул. “Витоша” от ул. “Алабин” до бул. “Стамболийски” през същата 2017, но този участък все още не се усеща като пешеходен именно защото не е част от свързана система пешеходни пространства и там все още съществува усещането за преминаване през пътно платно.
В подобен дух бяха формулирани и насоките в заданието за конкурса за площад “Света Неделя”, където като основен проблем на зоната бяха определени:
– Значително натоварване на пространството с транспортни потоци (включително голям транзитен автомобилен поток) и с пешеходни потоци; липса на добра организация по провеждането им през площадното пространство, реални предпоставки за конфликти между различните видове транспорт и начини на придвижване, повишено шумово натоварване и замърсяване на въздуха;
– Нисък приоритет на пешеходното движение;
– Наличие на значително количество паркирали автомобили в площадното пространство и в контактните му зони, което затруднява достъпа на пешеходците до партерните нива на ограждащите го сгради;
– Липса на комфорт и безопасност за ползвателите на масовия градски транспорт и застрашена сигурност за пешеходците при придвижване от трамвайните спирки до пешеходните зони поради настоящото разположение и обзавеждане на спирките.
Трябва всички да си отговорим на въпроса какъв искаме да бъде площад “Света Неделя” – част от пешеходна променада, пресичаща центъра на града от север на юг, или транзитна артерия, която бързо и удобно довежда и отвежда голям автомобилен поток в направление запад-изток и също толкова удобно го разпределя из централните улици на града. Опасявам се, че верен отговор е по-скоро първият вариант. Центърът на София трябва да се развива в посока свързани пешеходни пространства и намаляване на автомобилния трафик (транзитен и всякакъв), ако искаме София да стане адекватна европейска столица. Да, ще бъде неудобно, ще има проблеми, но бъдещето на центровете на големите градове със сигурност не е автомобилно.
В тази връзка, и решението на Фуксас, и решението на останалите финалисти са напълно последователни спрямо препоръките на Ян Геел и духа на заданието. Бул. “Тодор Александров” е очевидната транзитна артерия в тази зона.
Проектът на Фуксас
Фуксас обаче, за разлика от повечето други участници, променя изцяло озеленяването на площада, премахва старите дървета около църквата и залага на формална геометрична композиция за балансиране на настилки и растителност без оглед наследения контекст.
В тази връзка, предвиденото ново озеленяване е по-скоро декоративно, а площадът наистина прилича на неуютен плочник. Стъклените фотоволтаични осветителни тела, които веднага си спечелиха прякора “гъбите”, само добавят стархитекстка антиконтекстуалност, но, макар най-набиващи се на очи, те се махат най-лесно и са най-малкият проблем в случая.
Озеленяването трябва да се мисли комплексно, като част от голямата система, наречена успешно публично пространство. Дърветата трябва да създават комфортна и интересна среда през всички сезони, зеленината трябва да бъде осмислено (а не формално) интегрирана с пешеходните зони и да работи едновременно с историческото архитектурно напластяване на зоната, с църквата, с активните партери и със социализираната археология.
Всъщност, социализирането на археологията е другият голям проблем на първопремирания проект.
Затварянето на археологията на подземно ниво със стъклен таван е удобен начин да се реши проблемът с неразкритите още руини и да се даде универсално решение при още незавършени археологически работи. В същото време, останките не пречат на чисто новия площад отгоре. Но едно наистина успешно ново публично пространство не би следвало да се страхува от културното наследство, напротив, би трябвало да го интегрира към съвременния живот и да го направи достъпно, вместо да го консервира.
В зоната на Ларгото имаме вече достатъчно неуспешни примери за интеграция и социализация на културно-историческо наследство. Конкурсът за площад “Света Неделя” беше шанс да се покаже, че може и по друг начин.
Отново в заданието на конкурса четем:
Площад „Св. Неделя“ е траен урбанистичен елемент, запазил в най-голяма степен напластяванията на различни епохи. Пространствено сложната структура дава възможност за развитие на диалог между исторически установените урбанистични модели при равнопоставеност на отделните пластове.
Ключовите предизвикателства в тази област са свързани с умението да се осмислят недвижимите културни ценности, намиращи се в територията, не като „археологически фрагмент-експонат“, а като уникално богатство на града, включено във визуалната среда, планировъчната структура и функционалното съдържание на съвременния живот.
Реално разсъждаващи на тема социализация на археологията са проектите и на “AI Architects LLD, CLAB Architettura” от Русия, и (до някаква степен) на “OW/MA/CL” от Италия (трето място), но особено на студио “Паола Вигано”, които предлагат единствения проект с внимателно обмислена и доведена докрай концепция за достъпност на наследството и интегрирането му към нивото на съвременния град.
В тази връзка обаче, не трябва да се запазва настоящата визия и дух на площад “Света Неделя”, защото визия в момента липсва, а площадът е откровена комуникационна, архитектурна и пространствена катастрофа.
Нов проект трябва да има и формулата за двуетапен ограничен конкурс за мястото беше удачно избрана. Сега въпросът е, ако приемем, че първопремираният проект не е най-добрият (аз мога да аргументирам поне два по-силни проекта измежду финалистите, отделно смятам, че стархитектите правят лоши публични пространства), дали трябва да отменим конкурса и да започнем отначало? Отговорът е не. Конкурсът е законосъобразен, проведен докрай, реално международен, с реално международно жури и легитимиран от професионалната общност в лицето на Камарата на архитектите, която одобри заданието преди второто му обявяване през февруари 2019 и формализира своето одобрение с участието на тогавашния си председател арх. Борислав Игнатов в журито.
Проектът на Вигано
За архитектурните конкурси и съвременната конкурсна култура
Трябва да свикнем важните сгради и пространства около нас и със сигурност – всички публични да са резултат от архитектурни конкурси. Тези конкурси трябва да бъдат подготвяни добре. Но тези конкурси трябва да бъдат и довеждани докрай с всички рискове от това – защото това е единственият начин да се гради изключително важната конкурсна култура на обществото. Всеки следващ, доведен докрай конкурс надгражда предишните, а ролята на информираното гражданско общество е да бъде коректив на този процес. Тук обаче трябва много да внимаваме да не преминем тънката граница с архитектурния популизъм.
През 2017 написах нещо, в което още вярвам:
Качеството на съвременната архитектура (и българската в това число) е пряко свързано с качеството на конкурсното начало. Конкурсите трябва да са ясни, популярни и привлекателни. Трябва да привличат будни умове, които да инвестират идеите си в тях. Трябва да решават конкретни проблеми. Трябва да са реални и реализируеми. Трябва да се журират от авторитетно жури, прозрачно и безпристрастно. Трябва да завършват с безапелационен победител. Победилият проект трябва да се построи.
Тогава всички ние още градяхме доверие към най-леката форма на архитектурните конкурси, а именно към отворения, анонимен, свободен, безплатен конкурс, който не дискриминира никого за нищо и дава шанс и на младите архитекти. Но това е само първата стъпка. Има много и най-различни видове конкурси, подходящи за различни ситуации – отворени и ограничени, едноетапни и двуетапни, анонимни и открити, концептуални и с реална задача и т.н.
Важното е да се гради доверие в конкурсните практики, за да се промени нещо, каквото и да е. И да имаме доверие в информираното гражданското общество като коректив на властта.
През 2016 “Гугенхайм Хелзинки” се превърна в най-големия архитектурен конкурс, организиран досега, с 1715 участници от цял свят, беше отворен, анонимен, безплатен и събра огромно медийно внимание, а победители станаха младото и неизвестно парижко студио “Moreau Kusunoki”. Но през 2016 Общинският съвет на Хелзинки отказа съфинансиране на Фондация “Соломон Р. Гугенхайм”, в резултат на което тя замрази проекта и конкурсът беше отменен.
Случаят “Гугенхайм Хелзинки” катализира нови цели в развитието на конкурсната култура. Няма нужда един конкурс да събира хиляди участници, по-прагматично е хиляди участници да участват в стотици конкурси, също толкова честно и отворено организирани.
Затова завършвам с още един цитат от 2017:
Конкурсна култура се гради бавно, пътят е неравен, а постсоциалистическа България е само в началото му.
Това е положението.
–-
[1] Площад “Света Неделя” е обект на поредица конкурси и идеи за намеси от средата на ХХ век до днес – международен конкурс за центъра на София (1961), поредица проекти за градския център, разработвани от екипи на КНИПИ „Софпроект“ след средата на 1970-те, конкурсът за идеи за бъдещето на София под надслов „София и европейската интеграция“, проведен в началото на 1990-те, конкурс за идеи за развитие на центъра на София (1999), конкурс за ЦГЧ – „Западно направление” (2001) и т.н., за да се стигне до последния опит за организиране на международен конкурс за площад “Света Неделя” от 2012/ 2013, който завърши неуспешно.
[2] Заданието за разработване на концептуален архитектурно-градоустройствен проект за площад “Света Неделя” в София е изготвено за нуждите на официалния конкурс на Столична община от авторски колектив от 9 експерти и 2 консултанти към Катедра “Градоустройство” на Архитектурния факултет на УАСГ и представлява подробно 59-странично изследване и анализ на историята, настоящото състояние и проблемите на територията, обект на конкурса.
[3] Критиките са събрани от статии и коментарите към тях в онлайн медиите offnews.bg, dnevnik.bg, toest.bg, във вестник “Капитал”, както и от телевизионни коментари и коментари в социалните мрежи.
