Него го обича и сцената, и залата. И така е от дълги години. Може да изиграе всичко. И го е правил. И във Варненския драматичен театър, и в Младежкия, и в Народния, и в „Сфумато”, и в Малкия градски театър „Зад канала”, и в Театър 199, и къде ли не… При това, тук не говоря за киното и телевизията, които му осигуриха наистина всенародна популярност. Естествено, следва въпросът: не се ли забелязва умора? Щом питате, значи не го познавате. Има неизтощими батерии, захранвани от огромното му любопитство. Той е може би най-любопитният сред актьорите. Обиколил е целия свят, обикаля всевъзможни театрални (и не само) професии. Дори министър стана за кратко. Спасява го самоиронията и приятната му овладяна суета.
Той наложи друг тип персонажи. Не герои, а именно персонажи. Сравнете с Деян Донков – друг голям наш актьор, за да забележите разликата. Но това е друг, все отлаган разговор.
Честит юбилей, Актьоре!
