„Маккуин“ (McQueen), 2018, Великобритания, 111 минути, режисьори: Йън Бонот и Питър Етеджуи, продуценти: Йън Бонот, Анди Райдър, Ник Таусинг, Паул ван Картър; сценарий Питър Етеджуи, музика Майкъл Найман, оператор Уил Пъг, участват: Бернар Арно, Джоузеф Бенет, Детмар Блоу, Изабела Блоу, Себастиан Понс, Том Форд и др. Показан на откриването на 9. So Independent
С документалния филм „Маккуин“ фестивалът на независимото кино So Independent започна завладяващо, както преди две години с „Първият понеделник на май“ на Андрю Роси (вж. „Култура“, бр. 36 от 2016). И двата представят висшата мода като терен за уникално изкуство.
Филмът е посветен на най-талантливия, екстравагантен и трагичен британски дизайнер Лий Александър Маккуин (1969 – 2010). Роден в семейството на таксиметров шофьор и учителка, най-малкото от шестте им деца, той от малък крои рокли на сестрите си и напуска училище на 16, за да се впусне в света на модата и още на 18 обявява пред семейството си своята гей-ориентация. След митарства се завръща в Англия и завършва престижното училище „Сейнт Мартинс“, където получава магистърска степен по дизайн. Оттам насетне започва фантастичната му кариера в света на висшата мода.
Филмът на Йън Бонот и Питър Етеджуи е петият, посветен на Маккуин. Той надълбоко и емоционално проследява пътя му от ранната младост до преждевременното самоубийство в навечерието на погребението на майка му Джойс, която боготвори. Структурата е микс от архивни интервюта с дизайнера, с майка му, с откривателката му Изабела Блоу, с Том Форд, поканил го в Gucci през 2000 г… За Маккуин специално за филма на Йън Бонот и Питър Етеджуи говорят президентът на конгломерата LVMH Moet Hennessy Louis Vuitton Бернар Арно, направил сензация, поканвайки през 1996 съвсем младия непокорник за главен дизайнер на Givenchy; сестра му Джанет и племенникът Хари; личният му помощник Себастиан Понс, предоставил на режисьорите домашни видеоархиви; приятели, модели… Виждаме Александър Маккуин пълен и отслабнал, съсредоточен и засмян, в ателието и с любимите кучета и, разбира се, в безподобните дефилета.
Станал обект на сексуално насилие като малък, дизайнерът така и не се отърсва от травмата. Нещо повече – независимо от грандиозния успех, той трупа комплекси и кошмари, които вклинява и в творчеството си, естествено. Цялата тази разпищолена жестокост на дефилетата му, за която е обвиняван неведнъж, е следствие от депресивни фрустрации.
Дрехите, прическите, шапките, обувките на Маккуин са уникални в пъстрия пейзаж на висшата мода – романтични и готически, страховити и вдъхновяващи, диви и красиви… Дефилетата му – от Birds до Plato’s Atlantis – са не просто редуване на екстравагантни модели, а авангардни пърформънси, където има вода, пеперуди, роботи, боя, птици, ужас, разголени гърди, боядисани лица, шотландски мотиви, революционни избухвания… Разбира се, в кадър не са подминати и емблематичните му черепи. Филмът разказва живота на Маккуин и създаването на бранда Alexander McQueen като модерна и тъжна приказка. Той е напълно адекватен на своя нестандартен герой – маниерно, лудо и харизматично са съчетани домашните видеа с професионалните кадри, магията на модата с кошмарите на душата, спектакловостта с интровертността. Филмът е удивително пластичен, подобно на тоалетите на Маккуин. И не ми се искаше да свършва.
