Петя Кокудева. “Лупо и Тумба, част 2”. Илюстрации Ромина Беневенти. Редактор Надежда Радулова. Пловдив: ИК “Жанет 45”, 2018. Цена 13 лв.
– Ух, много се уморих днес, Тумба. Бръмна ми главата!
– Това е хубаво, Лупи. Щом главата ти бръмчи, значи събира мед.
Още 20 съвсем къси – детски-недетски – разговора между кучето Лупо и енота Тумба (вж. бр. 18 на “Култура” от т.г.). Лупо и Тумба живеят в свят на добронамереност. Всичко споделя с тях своите основания за оптимизъм. Всичко притежава и положителна страна. Всичко се прекосява с усмивка. Обяснението му е чистопробна поезия. С това не искам да кажа, че Лупо и Тумба са въздухари – напротив, те са здравомислещи същества, които гледат истината в очите. И продължават да са приятели – както с нея, така и помежду си, най-вече със себе си. Ведрост и недодялана светлина има между тях, ведрост и нежност. Петя Кокудева знае какво прави. И затова децата, докато я слушат/ четат, се смеят от по-високо стъпало.
– Защо ли имаме опашки, Тумба?
– Така, дори когато сме тъжни, завършваме с нещо хубаво, Лупи.
Рашко Младенов. “До последен дух”. Пловдив: ИК “Жанет 45”, 2018. Цена 17 лв.
По-просто, по-леко, по-възвишено, по-весело. Рашко Младенов вижда така системата на Станиславски. И крайната цел на всеки професионален актьор. В „До последен дух“ същата тази цел безспорно е постигната – и самият Рашко е театърът. По Станиславски, той е храмът на изкуството. Читателят ще се забавлява от сърце с космополитните лакардии на Рашко, с превращенията на центробежната памет в центростремителна – и обратното. Нигер, Мексико, Москва, светът е сцена, покана за авантюра, артистичен риск… Читателят неизбежно ще забележи колко дискретно актьорът Рашко Младенов пази личния си живот само за себе си. Самовзискателният автор обещава да продължи с историите си, с Историята. По-просто, по-леко…
Мириам Ван хее. “Там също пада светлина”. Избрани стихотворения. Превод от нидерландски Боряна Кацарска. София: Издателство за поезия “ДА”, 2018. Цена 13 лв.
В тези стихотворения има влакове, перони, гари, коловози, камиони и тролеи, метро и велосипеди, влакове. Външните преходи обаче не са важни – те са подтик за вътрешни преходи, за наблюдение и дори съзерцание на това, което се случва навън, за да изразим едва доловимо или крайно категорично самите себе си. Но винаги много тихо. Поразяващо тихо. Тавтологично? Дълбае на едно място, пътува все по-надолу. Всичко е болезнено спретнато. Трудно разбираш кое е начало и кое е край на пътя. Кое е начало и кое е край на отделното произведение. В тези стихотворения не помня да срещнах самолети. Самите хора чезнат. Стихотворенията са потънали в сива светлина. Светлина, но сива. Сива и оскъдна, но светлина. Сезоните, в т.ч. житейските, са се смесили. Едно от любимите ми “северни” заглавия е “Пътуване с лек багаж” на Туве Янсон. Мириам Ван хее не носи никакъв багаж, само незримата тежест на самоличността си. Читателите на “К” вече познават интервюто с нея от бр. 4 на вестника, а голямата фламандска поетеса представи книгата си на 6 ноември тази година в “Перото”.
