Референдум с неопределен резултат
Невероятната екзалтация, обхванала Съединените щати, превърна редовните междинни избори в събитие с неописуемо нажежени страсти. Демократите, които търсят реванш за поражението на кандидата си на президентските избори преди две години, обявиха гласуването на 6 ноември за референдум за политиката на Тръмп. И сега, след като след 8 години са си върнали контрола в Камарата на представителите, твърдят, че Белият дом не е издържал теста.
Това най-малкото е преувеличение. Дори и да смятаме преминалите избори за плебисцит, то резултатът от него е неопределен. Трудно е да се прецени как се отнасят американците към управлението на Тръмп, затова пък се потвърди традицията, според която гражданите не обичат прекалената концентрация на власт в ръцете на една партия. По правило, на междинните избори след идването на нов президент неговата партия губи. И това не говори нищо за изхода на следващата президентска кампания. „Синята вълна”, тоест, подемът на демократичните настроения, на който разчитаха в партията, не се получи. И, разбира се, днешният резултат, който се вписва в стандартните цикли на политиката в САЩ, контрастира с нагнетяването на истерията, която се разгръщаше последните няколко месеца.
Демократите получиха ефективен инструмент, с който да атакуват републиканския президент, но недостатъчен, за да го свалят. Те получиха способността да блокират и да затрудняват законодателната дейност на Белия дом, особено що се отнася до вътрешния дневен ред. Това е сериозно затруднение, но е преодолимо, ако администрацията положи усилия, прояви гъвкавост и финес. Впрочем, последното съвсем не е сред качествата на Тръмп и екипа му.
От своя страна, сега Тръмп може с утроена енергия да се нахвърля върху опонентите си и да им стоварва вината за неизпълнението на едни или други обещания. В навечерието на Избори’ 2020, а кампанията за тях, може да се каже, вече е започнала, това е полезна възможност.
Но като оставим настрана тези неща, изборите потвърдиха, че американското политическо поле е дълбоко разцепено. Борбата ще се изостря. И, разбира се, от новите си позиции в Конгреса, демократите ще направят всичко, за да вдъхнат втори живот на обвинението – започвайки със заговора с руснаците и завършвайки с финансовата нечистоплътност на Тръмп в предприемаческата му кариера.
За Русия това не предвещава нищо добро, доколкото сюжетът заговор/намеса е гръбнакът на цялата атака срещу Тръмп. Дали ще успеят да докажат нещо, е сериозен въпрос, но това не е най-важното. Важното е да се поддържа градусът на напрежението, да не се оставя президентът да си поеме дъх. В наскоро излезлия бестселър на Боб Удуърд „Страх” – за Белия дом при Тръмп – има цветисто описание как страшно го вбесяват тези обвинения, карайки го да губи самообладание и да допуска грешки. От това умело се възползват опонентите му. А никой не е в състояние да контролира словесните и емоционални излияния на Тръмп.
Най-неприятното за Москва е, че Тръмп гледа на политиката спрямо Русия именно като на функция от вътрешната му борба. Той ту много колоритно дразни противниците си – вие, видите ли, ми забранявате да контактувам с Путин, а пък аз ще контактувам и туйто! Ту рязко се обръща на сто и осемдесет градуса – в историята няма президент, който се е отнасял към Русия по-твърдо от мен. Искате още санкции срещу Русия – няма да се стискам, ще ги получите! Това описание е донякъде преувеличено, но съвсем малко. Главното е, че в действителност, Русия слабо интересува Тръмп и съратниците му и изобщо не им е приоритет. Ето защо, когато демократите инструментализират Кремъл, насочвайки го като таран срещу президента, той им отговаря по същия начин, завъртвайки го в обратната посока.
Недотам пристойните дрънканици около срещата на Тръмп и Путин са от тази категория. За съжаление, все настъпваме мотиката. С Париж се получава същият конфуз, както точно преди една година във Виетнам, когато се създаде неприятното впечатление, че руската страна жадува среща, а американската снизходително й обръща гръб – нямали време, значи. Този път, надявам се, нещата няма да стигнат дотам, но самото анонсиране на преговорите, потвърждаването им, а после това, че дори не ги отменят, а ги оставят да висят във въздуха – ами че ние не сме ги планирали – оставя неприятно чувство. Предстоят още две възможности – в Сингапур и Буенос Айрес. Да се надяваме, че там никой няма да се разтича да организира „разговор”.
Активността в организирането на срещи би могла да има някакъв смисъл, ако от тях зависеше нещо и наистина имаше шанс да се реши нещо важно. Но опитът от двата пълноценно проведени разговора в Хамбург и Хелзинки показва обратното. Дори ако се обсъждат съдържателни неща и се съгласуват по-нататъшни стъпки, след това става обратното – ситуацията се влошава. По волята на Тръмп или пряко нея – няма значение. Ако президентът не иска да следва договорените посоки, защо да се договарят с него. А ако иска, но по политически причини не може – още повече няма смисъл.
От времето на студената война ни остана едно – зациклили сме върху Америка като много важен събеседник. Време е да разберем, че вече ги няма нито студената война, нито начините за справяне с нея. И разговор заради самия разговор, дори с най-големия световен началник, е нерационално изразходване на сили и време.
Фьодор Лукиянов
Россия в глобальной политике, 08.11.2018
Превод от руски Виржиния Томова
Фьодор Лукиянов е главен редактор на списание „Россия в глобальной политике”
На междинните избори – срещу големите нефтени компании
Победите на междинните избори бяха истински и сладки за природозащитниците и прогресивните сили: в Конгреса ще има поне 119 жени, като за първи път сред депутатите ще има мюсюлманин (всъщност двама) и индианци (поне двама).
Някои от тези кандидати говореха за „Нова зелена сделка” като тази, предложена от Александрия Окасио-Кортес, най-младия член на Конгреса. Тя бързо ще намали употребата на изкопаеми горива в страната, подготвяйки я за климатичните промени.
Фактът, че сега демократите контролират долната камара на Конгреса, означава, че престъпленията на президента Тръмп срещу екологичните разпоредби ще продължат, но този път в полезрението на разследващите органи. Днес в половин дузина щати новите губернатори и законодателни органи имат желание да обмислят значително намаляване на емисиите на парникови газове.
И все пак, трябва да призная, че във вторник вечерта (6 ноември – бел. ред.) се почувствах несигурен – дали реално има политическо пространство, в което да свършим това, което трябва, за времето, което ни остава. Миналия месец експертната междуправителствена група по промените на климата към Обединените нации излезе с изявление, че може би имаме десетина години да обърнем хода на случващото се на планетата, като намалим вредните емисии.
Това не означава, че няма да видим истинска промяна. Новият губернатор на Колорадо, например, обяви най-амбициозните цели, които някой в САЩ някога си е поставял, а именно до 2040 г. да използва 100% възобновяема енергия. Това е чудесно – но все пак, засяга само един щат и е далеч от времевия график, разписан от експертната междуправителствена група по промените на климата към Обединените нации.
По всяка вероятност новият ръководител на Комитета за наука и технологии към Конгреса ще бъде афроамериканката Еди Бърнис Джонсън, която – и тук е голямата промяна – вярва в науката.
Това е чудесно, но новото законодателство, което излиза от Камарата, ще трябва по някакъв начин да премине през Сената, който във вторник стана още по-червен. А след това по някакъв начин ще трябва да преживее контрола на Съда, когото президентът може би ще продължи да натъпква с носители на твърди десни идеологии.
А най-отчайващото е, че на тези места, където активистите се опитват да вземат нещата в свои ръце и да извършат наистина сериозни промени, финансовата мощ на големите играчи в нефтения бизнес е направо смазваща.
Не мога да намеря думи, с които да похваля активистите в щата Вашингтон, които упорито работиха, за да включат в гласуването така наречения „въглероден данък”, както и онези хора от Колорадо, които се бореха с цялото си сърце, за да издигнат – макар и скромни – прегради пред новите нефтени и газови проекти, включително и срещу фракинг сондажите, така че съоръженията за пробиване няма заплашително да се надвесят над къщите на хората. И в двата случая междинните избори показаха, че предложенията се радват на значителна подкрепа. Бил Гейтс подкрепи въвеждането на въглероден данък във Вашингтон. След това обаче големите играчи от нефтения бизнес се организираха и обезсмислиха положените усилия… с пари. Вложените от тях средства във Вашингтон счупиха всички рекорди в щата. В Колорадо срещу всеки зелен активист изправиха други 40. И всеки път, щом човек си включеше телевизора я във Вашингтон, я в Колорадо, чуваше платено съобщение, че предлаганите мерки ще унищожат икономиката. И очевидно не е имало достатъчно ефирно време, в което да бъдат вложени всички средства. Ето защо, ако карате по автомагистралите около Денвър, със сигурност ще минете покрай камиони, натоварени с билбордове, които осъждат всички акции по ограничаването на фракинг сондите.
Дори и кампаниите в полза на климата да бяха сериозно финансирани (милиардерът Том Стайър изля поне 17 милиона в каузата за повече енергия от възобновяеми източници в слънчева Аризона), индустрията похарчи значително повече и направените вложения бяха достатъчно, за да попречат на промяната. Оказа се, че на повечето места финансово е била подкрепяна само каузата на големия нефтен бизнес. И забележете, само в един окръг – в калифорнийския окръг Сан Луис Обиспо, където имаше близо 200 000 регистрирани гласоподаватели, нефтената индустрия вложи над 8 млн. долара, само и само да не се въведе забраната за фракинг. Така че посланието е ясно. Наред с усилената работа в щатите от Мейн до Ню Мексико, където напредъкът е много по-възможен след победата във вторник, природозащитниците ще трябва да изчислят как най-прецизно да фокусират мишената си – индустрията за изкопаеми горива, като проучат също как биха могли да й отнемат политическата сила.
Някои от тези неща вече са задействани. Движението за отдръпване от въглеродните горива, в чието насочване помогнах, се разрасна бързо. Зад него стоят дарения и финансови портфейли в размер на 6 трилиона долара. Но усилията в тази посока трябва да продължат – трябва да се отправят призиви към банките и застрахователните компании, финансиращи инвестициите в добива на въглища, петрол и газ. Все сектори, за които науката ни казва, че вече не можем да си позволим да правим вложения в тях.
Теоретично инвеститорите могат да извършват по-резки движения от политиците, така че има смисъл да им оказваме натиск, дори и да продължаваме да работим за политическо преструктуриране.
Всеки изборен цикъл води до победи и загуби. Но всеки изборен цикъл ни смъква още две години надолу по пътя към необратимото изменение на климата. Ето защо, дори и един нееднозначен резултат ни огорчава.
Бил МакКибън
Ню Йорк Таймс, 07.11.2018
Превод от английски Кристина Сантана
Бил МакКибън е основател на групата за опазване на околната среда 350.org.; той преподава проучвания на околната среда в колежа „Мидълбъри” и е автор на книгата, която предстои да излезе, „Колебание: започна ли човешката игра да се изчерпва?”
Американският вятър и полските интереси
От нашата страна на океана следяхме междинните избори като събитие, което ще бъде първият сериозен тест за политиката на Доналд Тръмп. Американците отправиха предупреждение към президента, но неговите изказвания и коментар в Туитър ще си останат ориентир за силните на деня.
Това, че републиканците останаха без мнозинство в Камарата на представителите и укрепиха позициите си в Сената, не означава, че на Тръмп му изтича времето: той не е изгубил шансовете си да бъде преизбран през 2020 г. Америка не преживя политическо земетресение, макар че там задухаха нови ветрове. Да се управляват САЩ ще стане по-трудно: двете камари на Конгреса ще се блокират една друга, ще се укрепят механизмите за контрол и запазване на политическия баланс.
Как ще повлияе това на външната политика на Тръмп? Този въпрос е от особена важност за страни като Полша, у които всяка необичайна стъпка на американския президент по отношение сигурността на лидерите на авторитарните държави поражда тревога. Ние скоро ще научим първия отговор: в най-скоро време Доналд Тръмп планира да проведе преговори с Владимир Путин (това ще стане не както беше планирано – на 11 ноември в Париж, а три седмици по-късно в Буенос Айрес на срещата на Групата на двайсетте). Всичко сочи, че на тази среща президентът на САЩ вече няма да разговаря с лидера на страната, намесила се в американските избори от 2016 г., така дружелюбно, както преди четири месеца в Хелзинки.
Промяната в съотношението на силите в Камарата на представителите означава, че демократите ще имат повече шансове да поискат от Тръмп и екипа му отговор за руската намеса в избирателния процес. Разследването на това дело сигурно ще придобие размах. На президента ще му се наложи спрямо Москва да проявява сдържаност и дори, може би, да демонстрира готовност да влезе в сблъсък с нея, като например окаже допълнителна подкрепа на Украйна или на сирийските кюрди, благодарение на които, най-вероятно, не цяла Сирия е под контрола на кръвожадния диктатор и руските му и ирански съюзници.
Изходът от американските избори трябва да накара полското ръководство да осъзнае, че не може да залагаме във Вашингтон само на една карта – републиканско-тръмповската. Дали ще се осъществи мечтата ни за американски бази на полска територия (президентът Анджей Дуда ги нарече „Форт Тръмп”), вече не зависи от демократите в бъдеще; това вече зависи от тях днес.
Разгръща се мащабна игра за сигурност. Ние трябва да излезем от нея победители не ръка за ръка с Тръмп, а със САЩ (няма значение кой ще е на власт) и Северноатлантическия алианс, чийто смисъл на съществуване Еманюел Макрон неотдавна постави под въпрос, предлагайки да бъде създадена „истинска европейска армия”. Според замисъла на френския лидер, тя ще защитава европейците от Русия, а от думите му би могло да бъде изтълкувано – и от САЩ.
Някои изказвания на Тръмп на тема НАТО, най-вече намеците за възможността за отказ от защита на нападната страна (ставаше дума за Черна гора) будеха тревога, но от тях не следва, че Америка е станала заплаха за Европа или се е превърнала в неин враг (дори ако Тръмп действително си е поставил такава цел).
Много по-голяма опасност за Европа представлява идването на власт, включително във Франция, на сили, мислещи не за съдбата на по-слабите държави, а за перспективите да поделят сферите на влияние с Русия, на която те симпатизират.
Йежи Хашчински
Жечпосполита, 07.11.2018
Превод Виржиния Томова
Какво е за Европа победата на демократите
Един ден само – а каква промяна предизвика. След като пробивът на демократите на междинните избори за Конгреса в САЩ уеднакви механизмите за контрол на републиканците във Вашингтон и проправи път на още по-яростна ожесточеност в отношенията между отделните крила в правителството, наблюдателите вече започнаха да разнищват изборните резултати и техния ефект върху здравеопазването, сигурността по границата и бюджета.
Но изборите означават и промяна за Европа. След политическите преустройства във Вашингтон ще се открият нови перспективи и възможности за отношенията между САЩ и ЕС, между НАТО и ядрото на Европа, които претърпяха сериозни сътресения през последната година, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп и републиканците в Конгреса се разкъсваха между две чувства – безразличие и враждебност.
Сега, след като демократите взеха Камарата на представителите, те ще бъдат в състояние да направят опит да насрочат и контролират изслушванията, с които да свържат руската намеса в изборите в САЩ и в Европа и да разследват твърденията, че Тръмп е замесен в корупционни сделки. Разследването на специалния прокурор Робърт Мълър ще даде възможност да се увеличи броят на комисиите, разглеждащи различни аспекти от „руската намеса”.
Демократите в контролните, разузнавателните и другите важни управленски комисии се готвят да вземат властта. Те са готови да работят много усърдно по серия политически идеи, много от които щателно отразени в подготвения от демократите в Сената доклад по въпроса за руската хибридна война в САЩ и Европа.
Демократите също така ще се опитат да използват бюджетните си правомощия, за да насочат администрацията както в посока на целите, които САЩ приеха да следват с Парижкото споразумение относно изменението на климата, така и към насърчаване използването на чисти енергийни източници.
Ситуацията може да заприлича на бой между кучета, като най-вероятно начело ще бъде Нанси Пелоси в качеството си на председател. А нейната прогресивна партия ще бъде твърдо решена да насочи американската политика към повече действия за борба с климатичните промени, нещо, което ще се хареса на много хора в Европа.
Канадска борба с Путин. Контролът в ръцете на демократите ще промени рязко ситуацията на професионалните евронаблюдатели, зорко следящи случващото се на Капитолия – домът на американския Конгрес. През последните шест години в Камарата на представителите бяха позагърбили отношенията си с Европа, оставяйки ги на заден план. Председателят на отговарящата за тях група Дейна Рорабейкър не бе преизбран. Той е известен с хвалбите си как мерил сили в канадска борба с руския президент Владимир Путин, която, в крайна сметка, загубил. Интересното е, че Рорабейкър използва времето си начело на европейската подкомисия, за да осуети усилията в подкрепа на европейската интеграция и да наблюдава внимателно Русия. Той прояви такова старание, че бившият вече лидер на мнозинството в Камарата Кевин Маккарти веднъж разви спекулативната теза, че Рорабейкър е на заплата в Кремъл.
И ако и Рорабейкър да позволи известно разглеждане на проблема с турското отстъпление от демократичните принципи, то той ефективно блокира обсъжданията в Камарата на въпроса за американските действия по някои от най-големите проблеми, засягащи отношенията между САЩ и Европа, включително авторитаризма в Русия, корупцията и анексирането на Крим; разпалващата се война в Украйна в региона на Донбас; отстъпването от демократичните принципи в Полша и Унгария; приобщаването на Македония към Европа; разширяването на НАТО в Черна гора; Брекзит; както и един куп въпроси, които трябваше да се решат от ЕС и САЩ, като се започне от кризата в еврозоната и се свърши с трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции.
Тайсън Баркър
www.politico.eu, 07.11.2018
Превод от английски Кристина Сантана
За Европа няма да стане по-добре
След изборите за американски Конгрес водещи германски икономисти обявяват, че не очакват фундаментална промяна в посоката на политическите действия на президента Тръмп. По-скоро, предвид успеха на демократите в Камарата на представителите, те очакват търговският конфликт с ЕС да продължи да се задълбочава.
„На Тръмп ще му бъде некомфортно, но и Европа няма да се чувства по-добре”, казва Клеменс Фуест, президент на мюнхенския икономически институт IFO, пред „Ханделсблат”. „В търговската политика ще настъпят слаби промени, все пак трябва да се има предвид, че демократите са протекционистки ориентирани”. Възможно е също така, продължава Фуест, Доналд Тръмп да стане още по-агресивен, тъй като ще бъде подложен на вътрешнополитически натиск.
По подобен начин изглежда ситуацията и в очите на директора на Института за германска икономика (IW) Михаел Хютер. „Темата за търговията продължава да бъде стресираща, объркваща и изпълнена с изненади. Това не бе променено особено от междинните избори” – казва Хютер.
Демократите не могат да пренебрегнат загрижеността на населението в Канада и Япония. „На простичките лозунги срещу свободната търговия контрааргументите далеч не са толкова лесни за разбиране”, обяснява шефът на IW.
„Така че, ако се окаже, че във вътрешнополитически план търговският конфликт е удобна тема, тя ще продължи да се обсъжда”, убеден е Хютер и продължава: „Въпросът е дали и в бъдеще Европа и Германия ще бъдат атакувани по същия начин като Китай”.
Германската индустрия ще трябва да продължи да се приспособява към „суровия насрещен вятър от Вашингтон”, заявява президентът на Федерацията на германската индустрия Дитер Кемпф.
„Ние нямаме усещането, че ще настъпи отклонение от правата линия на американската протекционистка търговска политика.” Много от демократите подкрепят търговската програма на президента. „Конфронтационният курс на американското правителство е и продължава да бъде заплаха за световната икономика”, подчертава Кемпф.
Тръмп, например, заплашва да обложи със специални мита европейските автомобили, нещо, което в голяма степен засяга Германия. През лятото, след среща с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, Тръмп обеща временно освобождаване от облагането. Вместо това, сега се водят преговори за премахване на търговските бариери.
Според президента на Германската индустриално-търговска камара (DIHK) Ерик Швайцер, няма сигнали, че търговската политика и санкциите, наложени от САЩ, ще се „отклонят от досегашния си курс”. Въпреки това, според Швайцер, след изборите може да се очаква, че вътрешнополитическият дебат по въпроси, особено важни за германската икономика, също колкото и търговският конфликт с Китай, както и теми, свързани с така наречените „наказателни мита” и критиките на Тръмп към Световната търговска организация, ще станат отново предмет на сериозни спорове. „Това е слаб знак, че има надежда.”
Главният икономист на Commerzbank Йорг Кремер е на мнение, че тъй като след изборите Тръмп ще загуби възможностите си за по-сериозни действия във вътрешната политика, той ще компенсира това обстоятелство с много „по-решителна външноикономическа политика”.
„Ето защо за европейците продължава да има рискове. В крайна сметка, в търговската война между САЩ и ЕС е постигнато само прекратяване на огъня, но не и мир”, обяснява Кремер пред „Ханделсблат”.
Освен това не е ясно как ще завърши всичко. Главният икономист на DZ Bank Щефан Билмайер предполага, че едва ли външнополитическият курс на американската администрация ще се промени. „В крайна сметка, междинните избори бяха до голяма степен потвърждение на политическата линия на Тръмп”, казва Билмайер.
По същия начин и главният икономист на Berenberg Bank Холгер Шмидинг възприема търговската политика на САЩ. Според него, „Тръмп оправдава протекционизма си с аргументи от сферата на сигурността” и едва ли в бъдеще Конгресът ще повлияе на тази негова практика.
За съжаление, продължава Шмидинг, е малко вероятно политиката спрямо Европа и протекционизмът на Тръмп да се променят. Икономистът обаче се надява, че „прекратяването на огъня по отношение търговските въпроси между САЩ и ЕС в крайна сметка ще завърши с нови споразумения, а не с истинска търговска война”.
Главният икономист на Commerzbank Йорг Кремер препоръчва на ЕС да удовлетвори в някаква степен исканията на американския президент в търговския конфликт. „ЕС трябва да предложи да намали митата за колите до ниската нива, заложени от САЩ”. Освен това европейците трябва най-сетне да увеличат разходите си за отбрана до 2% от БВП, каквато е целта на НАТО. „ЕС трябва да направи всичко възможно, за да избегне евентуална търговска война със САЩ, тъй като тя би имала катастрофални последици за Германия”, убеден е Кремер.
Густав Хорн, директор на близкия до синдикатите икономически институт IMK, съветва европейците да започнат да се приспособяват към „турбуленциите в търговските отношения”. Той обаче подчертава, че „срещу тях най-добрата защита са силните национални икономики в Европа, нещо, което изисква решаване на многобройни институционални и структурни проблеми”. В противен случай, добавя икономистът, увеличаването на митата за американските компании „ще си остане единствено политика на ясно заявеното отмъщение”. Интересното е, че Хорн не отрича изцяло повишаването на митата, но препоръчва това да се прави „колебливо”, за да се даде време на американците да осъзнаят „самоувреждащия ефект” на политиките си.
Икономистите очакват, че след изборите за Конгрес в САЩ, по отношение на вътрешната политика ще се наблюдава по-засилено блокиране действията на правителството. Така ще се стигне до така наречената „политика на най-малкия общ знаменател”, казва Шмидинг от Berenberg Bank.
Според него, американското правителство няма да може да предприеме големи инициативи. „Сериозните проблеми на страната – здравеопазването, здравната програма Medicare и все по-увеличаващият се бюджетен дефицит – едва ли ще бъдат решени от този Конгрес” – смята Шмидинг. Според него, ние „най-много можем да се надяваме, че Тръмп ще предприеме някакви инициативи заедно с демократите, които обаче само ще превърнат една по-малка инфраструктурна програма в още по-голям бюджетен дефицит”.
Клеменс Фуест, президентът на мюнхенския икономически институт IFO, не смята, че ще има големи инвестиции в инфраструктурните проекти в САЩ. Той обаче не отрича възможността инвестициите да бъдат резултат от „съвместен проект” между демократи и републиканци. „В същото време демократите не биха допуснали Тръмп да се хвали с успехи, така че вероятно няма да стане нищо”, добавя Фуест. Според него, американският президент ще трябва да свикне, че вътрешнополитическите му инициативи ще бъдат отхвърляни. Ето защо, предвид мнозинството на демократите в Камарата на представителите, Тръмп няма да може да наложи планираните данъчни съкращения.
В същото време, Фуест очаква, че през март 2019 г. ще се увеличи горната граница на държавния дълг. „Във връзка с това демократите могат да предприемат мерки за намаляване на бюджетния дефицит и евентуално да увеличат данъците”, предвижда президентът на IFO. Той също така коментира, че „всичко това означава, че американският бум на дългово финансиране може да приключи по-бързо от очакваното”.
Всъщност, икономическият бум в Америка, в чийто блясък Тръмп обича да се къпе, струва скъпо. Причината е, че обратната страна на икономическия възход е най-големият дефицит от 2012 г. насам, когато страната все още се бореше с последиците от световната финансова криза. В края на септември, през изтичащата финансова 2018 година, зейна дупка от 779 млрд. долара, отчасти образувана и заради големите данъчни съкращения, с които Тръмп привличаше републиканци в предизборната си кампания.
След изборите президентът едва ли ще може да продължи либералната си фискална политика, без да предприеме допълнителни мерки. „Тръмп няма да може да продължи да управлява както досега, тъй като ще трябва да дели властта с демократите”, подчертава главният икономист на Commerzbank Йорг Кремер. „И той ще зависи от демократите за приемането на бюджета.”
Директорът на Института за германска икономика (IW) Михаел Хютер също вярва, че парата, изпусната около изборите, ще попречи на републиканците „реторически и политически да маршируват” в чест на Тръмп. „Но не бива да си правим илюзии”, добавя Хютер, „от 2016 г. насам в САЩ политическите координати се изместват”. Все повече ще се задълбочава разделителната линия между процъфтяващите брегови ивици и забравените в трета глуха американски щати между Източното и Западно крайбрежие.
„Всъщност, президентът е този, който с помощта на американското общество трябва да се пребори за слепването на цепнатината”, казва икономистът от DZ Bank Щефан Билмайер. „За съжаление обаче, ние не можем да очакваме това от Тръмп, защото той се възползва от разрива.”
От своя страна, директорът на Германския институт за икономически изследвания (DIW) Марсел Фрацшер подчертава неизгодното положение, в което е изпаднал американският президент. „Тези избори са началото на края на политическата кариера на Доналд Тръмп”, казва Фрацшер пред „Ханделсблат”. „Шансовете му да бъде преизбран след две години драматично са намалели”, убеден е изследователят икономист.
В същото време той уточнява, че Тръмп, образно казано, „все още не е получил цялата сметка за плащане заради катастрофалната си политика, тъй като американската икономика процъфтява и доходите растат”. Въпреки това, все повече американци осъзнават, че „Доналд Тръмп няма да може да спази обещанията си, дадени на социално слабите американци, и че реално за малък кръг компании политиката му не е някаква друга, а чисто клиентелистка”, заключава Фрацшер.
Дитмар Нойерер
Ханделсблат, 07.11.2018
