Преди време за 80-годишнината си Васил Стефанов ни подари своя книга, представляваща дневника му само за първия му период като директор на Народния театър „Иван Вазов”. Днес, за 85-ата си годишнина, издава своя пълен „Дописан дневник”. Най-дългогодишният директор на този театър има какво да ни припомни. Чрез прекрасно издадената книга от издателство „Валентин Траянов” можем да надникнем в задкулисието на театъра, да се запознаем с логиката и обстоятелствата, довели до едно или друго решение, формирали пътя на Народния театър през един повече от 15-годишен период. Защото това не бяха обикновени години; и такива вече никога няма да се повторят. През тези години един вече уморен, казионен и не търсещ театър се превърна наистина в първата сцена на България. Книгата разкрива личната гледна точка на Васил Стефанов как стана всичко това. Дори когато не споделяш едно или друго негово мнение, не можеш да не признаеш, че за него театърът, Народният театър, е обществено значима кауза. Книгата може да се приеме дори и като наръчник по реално театрално строителство. Като доказателство, че залагането на младите в театъра е печеливша стратегия. В тази битка за нов театър неминуемо има и жертви. И трябва да имаш куража да ги приемеш, защото другото е пребиваване в спокойния залив на познатото, на скуката. Васил Стефанов имаше този кураж.
Към този културен подвиг можем да добавим и някои от неговите фундаментални за мисленето ни за театъра книги – „Съвременен куклен театър”(1971), „Абсурдизмът или Театър на отчуждението” (1977), „История на българския театър, том І, От зараждането до 1878” (1997), „Пътят на режисурата” (2011) и сега новата „Дописан дневник” (2018).
Убеден съм, че именно с книгите си и с работата си като директор на Народния театър „Иван Вазов” проф. Васил Стефанов вече си е осигурил достойно място в историята на нашето театрознание, на нашия театър.
Можем да му пожелаем здраве и продуктивно дълголетие, та да посрещне и 90-ата си годишнина с нова книга (очевидно му става добър навик).
