Първата емоция, предизвикана от новината за смъртта му, бе носталгията. Със стила и политическия си опит Джордж Х. У. Буш беше модел за подражание на американските президенти. А днес можем само да въздишаме, че този модел не се следва в Белия дом във Вашингтон.
В противен случай там нямаше да седи мъж с оранжев гребен, жестоки неуспехи и объркващи програми. За разлика от него, елегантният и красив американец от Нова Англия беше подготвен по-добре от всеки друг свой предшественик или наследник да бъде 41-вият президент на САЩ. И на него ние, германците, дължим изключително много.
Джордж Х. У. Буш е роден на 12 юни 1924 г. със златна лъжичка в устата, нещо, което политическите му опоненти не могат да му простят и често му напомнят. Но той използва предимствата, за които няма никакви заслуги, по впечатляващ начин. Баща му, сенаторът от Кънектикът, Прескът Шелдън Буш, може да се гордее с него: по време на Втората световна война Джордж е най-младият пилот в американския военноморски флот, завършва икономика в университета в Йейл, сключва брак, от който има шест деца, и печели милиони от петролния си бизнес в Тексас.
В същото време, усилията му в политически план в грубия „Щат на самотната звезда”[1] се увенчават с твърде малък успех.
Вероятно там никой не се интересува от ненатрапчивата му аура на човек, родом от Нова Англия. Все пак човек, чието семейство прекарва всяко лято в имението „Уокър Пойнт” на крайбрежието на идиличния Кенебънкпорт, щата Мейн, едва ли ще се чувства като у дома си в прашния Тексас.
След безплодни опити да стане член на Сената, накрая президентът Ричард Никсън помага на Джордж Х. У. Буш да влезе в голямата политика. Никсън го изпраща посланик в ООН в Ню Йорк.
През 1974 г. и 1975 г. той вече работи за президента Джералд Форд и става ръководител на американското бюро за връзка в Пекин. След като застава начело на ЦРУ, пред Джордж Х. У. Буш се откриват възможности за по-високи постове – нещо нормално тогава, тъй като по онова време тайните служби се ползват с голямо уважение.
Докато е вицепрезидент на Роналд Рейгън – от 1981 г. до 1989 г. – Буш успява да натрупа информация и опит, които впоследствие са му много полезни, когато самият той става президент на САЩ. Преди това, разбира се, му се налага многократно да пътува до Москва вместо Рейгън, за да присъства на погребенията на поредица генерални секретари на Комунистическата партия (които като че ли стават рутинна практика в окупирания от синилни старци Кремъл).
Тези визити по тъжни поводи понякога са обект на подигравки, но те имат безценен „страничен” ефект: благодарение на тях, Буш-старши успява да изгради връзка на доверие с новия лидер на комунистическата партия Михаил Горбачов.
Впоследствие това доверие не само помага на президента Джордж Х. У. Буш да сключи два важни договора с Горбачов – Договорите за съкращаване на стратегическите въоръжения (СТАРТ 1 и 2), но на по-късен етап се оказва изключително благоприятно за Федералната република. Джордж Буш-старши харесва германците, не на последно място и добрата им бира. Авторът на статията[2] много добре си спомня колко ентусиазиран беше Буш-старши по време на предизборната си кампания за президент, докато разпускаше с тогавашния генерален секретар на НАТО Манфред Вьорнер на борда на ВВС. За малко да изпият заедно цяла каса бира!
През драматичната 1989 година, след падането на Стената, Буш-старши, в качеството си на президент на САЩ, запазва хладнокръвие и не се втурва да го снимат в триумфиращи пози.
– Не, – признава той в едно интервю – аз не възнамерявах да пътувам до Берлин и да танцувам върху Стената.
Но, за разлика от британския премиер Маргарет Тачър и френския президент Франсоа Митеран, които са смятани за наши близки европейски приятели, той с радостен интерес следи събитията във и около Берлин.
В тясно сътрудничество с федералния канцлер Хелмут Кол Буш-старши насърчава първите стъпки към Обединението на Германия.
През декември, в съдбовната 1989 година, край Малта, на военен кораб в бурното Средиземно море, а след това през май, във Вашингтон, Буш-старши и Горбачов заедно чертаят рамката за обединението. А приятелят му, държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър, е плътно до него и му помага.
От германска гледна точка, това взаимодействие е най-важното постижение по време на мандата на Буш-старши. В същото време, ролята на републиканеца като военачалник се оценява далеч не толкова положително. По време на спорната му военна кампания срещу диктатора на Панама Мануел Нориега американските военни самолети унищожават напълно части от столицата. И първата война в Ирак е подложена на сериозни критики. Буш освобождава окупирания от Ирак Кувейт, оставя да бъде унищожена иракската армия, но пощадява автократа Саддам Хюсеин. Това води до ново „издание” на войната (точно по време на управлението на неговия син) и все още има значителни последици.
Ако през 1992 г. Джордж Буш се беше кандидатирал за президент на Германия, той със сигурност щеше да бъде избран с голямо мнозинство. Но сред сънародниците си предизвика недоволство. „Икономиката, глупако!” е лозунгът в кандидат-президентската кампания на младия претендент за поста Бил Клинтън. Причината – кризата в американската икономика. Посланието работи и според някои от анализаторите, тъкмо то е причина 41-вият президент да не повтори мандата си.
Това поражение можеше да доведе до края на политическата династия Буш. Но в действителност, не попречва на най-големия син – Джордж Уокър Буш – да спечели президентския пост през 2001 година. Също така и синът Джеб прави политическа кариера и става губернатор на Флорида. Но след като през 2016 г. търпи крах на първичните избори, семейство Буш престава да заема водещи позиции в американската политика.
През април почина съпругата на Джордж Буш–старши – Барбара. А след смъртта на 94-годишния бивш американски президент, на 30 ноември 2018 година кланът Буш загуби своя Нестор.
Германия се сбогува с един американски президент, който помогна на страната ни в решителен момент и с право бе удостоен с най-високите отличия.
Дитер Бул
Ди Цайт, 1 декември 2018 г.
[1] Така наричат Тексас, тъй като на знамето му има само една звезда.
[2] Дитер Бул (1935) е германски журналист, 30 години е работил в ресор „Политика” на седмичния вестник „Ди Цайт”.
