„Ще се видим там горе“ (Au revoir là-haut), 2017, Франция/Канада, 117 минути, режисьор Албер Дюпонтел, продуцент Катрин Бозурган, сценарий: Пиер Льометр (по едноименния му роман), Албер Дюпонтел; оператор Венсан Матиа, художници: Пиер Кефлен, Лилит Бекмезян, Мими Лемпика; музика Кристоф Жулиен, в ролите: Науел Перес Бискаярт, Албер Дюпонтел, Лоран Лафит, Нилс Ареструп, Емили Декиен, Елоиз Балстер, Мелани Тиери и др. Награди: 5 „Сезар“, голямата награда на Cinelibri. Разпространява Cinelibri
След „Най-дългият годеж“ на Жан-Пиер Жьоне (вж. „Култура“, бр. 5 от 2005) и „Франц“ на Франсоа Озон (вж. „Култура“, бр. 14 от 2017), отново на екран е нестандартен френски филм за Първата световна война и последиците от нея. В основата му е важният роман на Пиер Льометр, удостоен с „Гонкур“ и други награди през 2013.
Мароко, ноември 1920 – Албер Маяр (Албер Дюпонтел) е разпитван от офицер. Всъщност, действието на филма се развива почти изцяло в неговите признания.
Ноември 1918. Краят на Първата световна война. И французи, и немци нямат търпение адът да свърши. Само лейтенант Прадел (Лоран Лафит) изпитва безумна радост да сее смърт. Така по негова вина в последния бой възрастният счетоводител Албер и младият художник и син на влиятелен милионер Едуар (Науел Перес Бискаярт) без малко да загинат – първият се спасява в дупка с умрял кон, вторият го изтегля, но шрапнел отнася лицето му.
Едуар не желае да се връща в този окаян вид при ненавистния си баща (Нилс Ареструп), който го презира, че е гей, и Албер подменя документите му с убит и непотърсен човек от същия полк. Вече са в Париж. Албер изкарва нищожни пари, Едуар с маскираното си лице бездейства. Обитават коптор. Затова пък гадният Прадел се вихри – прави успешни машинации на държавно гробище с мощи на загинали фронтоваци, наема китайци, жени се за сестрата на Едуар, живее разгулно…
Тайно от приятеля си, Албер отива в дома му. Среща се с бащата Марсел Перикур. Намира си работа като счетоводител в неговата банка. Временно. Появява се сирачето Луиз (Елоиз Балстер) като Козета с каскета на Гаврош и превежда мученето на Едуар, макар че мъжете и преди се разбират. Заживява с тях. В един момент Едуар започва да рисува покъртителни картини от войната. С Албер решават да направят удар с фалшив каталог за паметници на загинали. И бащата се хваща на въдицата, но нещо го гложди. Заваляват пари. Маските на Едуар стават все по-екстравагантни. Играта им е рискована. И Прадел загазва, но…
Филмът показва войната само в началото, ала мащабно и убедително. Чрез тези свирепи епизоди ни въвежда не само в касапницата, а и в отношенията между тримата главни герои. Иначе пред погледа се шири следвоенен Париж, където замъкът на Перикур и модната кола на Прадел са в пълен контраст с нищетата наоколо. Настанало е време на фалшификации, далавери, корупция, реклама…
Филмът е и напрегнат, и забавен. И емоционален, и социален. Разказан е с лекотата на приказка. Постигната е чародейна атмосфера, а маските са възхитителни. В седмия си филм Албер Дюпонтел е не само ловък, но и чувствителен режисьор. И отново е и зад камерата, и пред нея – мустакатият му герой находчиво се справя с всяка ситуация. Той е добряк и авантюрист, лъжец и благородник. И почти не се усмихва. Невероятно е изпълнението на младия Науел Перес Бискаярт – играе най-вече с жестове и с големите си светли очи, в които се чете и гняв, и обич, и възбуда. Образът на злодея Прадел е гротесков и в него Лоран Лафит е просто чуден.
В „Ще се видим там горе“ има и романтика, и цинизъм, и любов, и смърт. Музиката е бъбрива, но филмът се гледа с удоволствие. Е, не е шедьовър, както твърдят рекламите, но е наистина добър. Няма да си изгубите времето, ако решите да го гледате.