На 3 декември 2018 зала №2 на Ректората на Софийския университет събра хора, за които радиото е важна медия с бъдеще, което не се подлага на съмнение, и настояще, което предизвиква диалог по всички съществени медийни и социални въпроси.

Националната конференция „Радио: памет и съвременност“, организирана от катедра „Радио и телевизия“ на ФЖМК и продължила на следващия ден с кръгла маса „Радио и звукова памет“, премина в характерната за медията деловитост. Тук можете да прочетете резюмета и акценти от доклади на конференцията. Тематични центрове станаха общественото съдържание, отношенията с властта, музиката, финансирането, продуцирането, слушането, но също така и визуализирането, подкастите, новите технологии и техни разнообразни проекции. Превърнато в специален обект на внимание, самото радио произведе своето „събитие“, чието обобщаване в няколко думи изглежда невъзможно и, в известен смисъл, несправедливо.

И все пак, имаше ключова дума с висока честота на употреба в различни контексти, присъствала при различни погледи към битността на медията и обноските й със слушателите – „доверие“. Дали пък медията, която владее изкуството на срещата, не е успяла в най-висока степен да запази реномето си, т.е. доверието на слушателите, в тези трудни за медиите години? Дали „усилете радиото“, както пее Енрике Иглесиас, вече не е нещо повече от сантиментален призив?

Снежана Попова

 

Орлин Спасов: Защо радиото е важно?

Макар за много от нас радиото да е емоционално важно, казват ни, че то не върви добре. Ето и данните, които трябва да ни отрезвят. Според НСИ, в последните седем години приходите на радиооператорите като цяло са намалели с 16%, докато приходите на телевизионните оператори са нараснали с 13%. Само вестниците изглеждат по-зле от радиото. Но нека все пак да видим дали ситуацията в действителност е толкова драматична. Има един важен нюанс, който отново откриваме в данните на НСИ. През последните седем години радиото бележи постоянен ръст в обема на часовете програмно време независимо от отбелязаното свиване на общите приходи. Това е забележителен резултат. Нито една друга медия не постига подобен успех.

Тази жизненост на радиото като медия е известна и в други сфери. Неговата инфраструктурна устойчивост е важна за националната сигурност и при бедствия. В развиващите се страни радиото продължава да има редица предимства пред мобилните телефони и компютрите. Но, изненадващо, дори в най-развитите държави то запазва лидираща позиция. В САЩ радиото е на първо място сред всички традиционни медии по обем на аудиторията, като седмичният му обхват е 93%. За сравнение, обхватът на телевизията е 89%, а проникването на смартфоните – 83%.

Има обаче поне още две причини, поради които радиото е изключително важно.

Първата е в това, че за слушателите то почти винаги е безплатно. Широко гарантираният безплатен достъп до съдържание превръща радиото в най-демократичната медия. То е най-малко увредено от ексцесите на медийния консумеризъм. То не издига прегради между по-бедни и по-богати, между образовани и необразовани; и така създава едно много по-широко и важно „ние“, което трудно се конструира с други средства.

Последната и може би най-важна причина за значимостта на радиото, е доверието. Според изследване на Евробарометър, 70% от гражданите на ЕС имат доверие в радиото, което го поставя на първо място сред всички медии. Показателно е, че според Алфа Рисърч, едва 3% от българите смятат, че радиото у нас разпространява фалшиви твърдения: най-ниската стойност сред всички средства за информация. Това доверие към радиото не възниква от само себе си, а е спечелено чрез социалните и дискурсивни битки за доверие, които то води през годините.

Съществува тясна и добре изследвана връзка между емоциите и доверието. Някои дори смятат, че самото доверие е вид емоция. Инвестирането на доверие, като всяка инвестиция, крие риск. Казано съвсем накратко, ако сме емоционално позитивни към радиото, това се случва не просто защото го харесваме, а защото то устойчиво оправдава кредита ни на доверие.

 

Георги Господинов: Радио и литература на къси вълни (1930 – 1940)

Опитвам да опиша как радиото пронизва на различни равнища корпуса на литературата – като започнем от биографичната и професионална ангажираност на поети и писатели с налагането му като институция у нас, преминем през въздействието му върху жанровата система (индуцирането на нови жанрови форми като радио-драмата), през тематичното му присъствие като общо място в творби от периода, за да стигнем до по-финото му и дълбинно проникване на равнище поетика, лексика и структура на стиха. (Повече и по-подробно разглеждам това в книгата „Поезия и медия. Кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 30-те и 40-те години на ХХ век.“, С., 2005).

Биографичната свързаност между начеващото радио и българския писател е очебийна. И тримата ръководители на българското държавно Радио София от 1935 г. до 1944 г. са поети и писатели – първият е поетът, художникът, критикът Сирак Скитник, наследява го поетът Йордан Стубел, а накрая през 1944 – изящният български белетрист Константин Константинов. В щатното разписание за 1940 г. е писателят Матвей Вълев, назначен като помощник-уредник. Главен уредник в новосъздадената радиостанция „Стара Загора“ става поетът-символист Иван Хаджихристов. При първото пробно предаване на Радио Стара Загора е четен разказът на Елин Пелин „Печената тиква“. На българската литература й е било писано да е част от новата медия още при „пробването на микрофоните“. Впрочем, при първата пробна емисия на „Родно радио“ в София, Асен Златаров завършва сказката си със стихотворението на Дебелянов „Аз искам да те помня все така“.

Богомил Райнов, Александър Геров, Светослав Минков също са професионално свързани с радиото в този период…

При близко четене, четене „на къси вълни“, през радиото ще видим знакови преплитания и близости между поети, като Вапцаров, Багряна, Вутимски, Райнов, Валери Петров, Николай Марангозов и др., иначе традиционно четени в различни школи и идеологии.

И последно – през текстовете на автори, като Матвей Вълев, Есто Везенков (вижте есето „Радио-публика“) и други, например в „Златорог“ от 30-те години, ще открием силно и синхронно четене на медиакултурния контекст и новата видимост на масите, раждането на новата аудио и кино публика. Търсения, в поразяващ синхрон с тези на европейски имена, като Бенямин, Ортега-и-Гасет, Хоркхаймер и Адорно…

 

Венцислав Димов: Радио, власт, социализъм, музика

След завземането на властта от Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. радиото веднага попада под прякото подчинение на ОФ и БРП(к), по-късно на БКП. Променят се програма, радиофигури, съдържание, музика. В годините на „народната демокрация” и тоталитарния период на социализма фолклорното увеличава значително мястото и значението си в програмите на радиото и записаната върху грамофонни плочи музика. Това е свързано, от една страна, със стремежа да бъдат задоволени вкусовете и изискванията на една по-широка и по-масова аудитория, голяма част от която е селска. От друга страна, фолклорното е едно от предпочитаните идеологически средства за въздействие и възпитание на масите, бидейки свързано с понятието „народ“, което е основна легализираща режима матрица (Ивайло Знеполски). Роят се авторски песни за партизанските борби, за новото социалистическо село и ТКЗС. Създават се щатни формации, които включват в репертоара си фолклорна и фолклоризирана (авторска в духа на фолклора) музика. Народната музика в ефира звучи в два основни формата: концерти с народна музика и изпълнения, включени в блокови предавания („Час за селото“, „Младежки радиочас“ и др.). Радиото оглася политиката на Отечествения фронт за „инородните малцинства“ (евреи, турци, цигани и арменци), които след 9 септември имат „нов живот по пътя на тяхното национално и културно развитие“ – път, който възпяват в традиционни и новосъздадени песни за новия строй, неговите водачи и герои.

Сред ключовите понятия, с които се свързва срещата на радио и музика през ОФ- и тоталитарния период на социализма, са: агитация и агитка, пропаганда и лозунг, народна и масова песен като естрада (синтетично представяне на песни и слово, което в радиото се осъществява чрез радиокомпозиции от типа „радиомонтажи“). Още преди да са национализирани музикални компании, при все още съществуваща опозиционна преса, държавното радиото и музиката в него още от есента на 1944 г. вече са идеологизирани и овладени от Отечествения фронт и доминиращата го комунистическа партия. През тоталитарния период (1947-1956) политиките и проявите, свързани с музиката за народа в „единственото радио“ (Снежана Попова), вече са изкристализирали в нови и устойчиви през целия социалистически период медийни профили, програми и политики, като част от фанфарно-заклинателната система на българските социалистически медии (Мария Дееничина).

 

Румяна Маргаритова: Турската музика в българското радио през социализма

През годините на социализма Радио София е една от структурите, в които музиката на българските турци, излизайки от битовата сфера, се институционализира, при което придобива нова, презентативна функция и подлежи и на политическа употреба.

Турска музика в българското радио започва да се продуцира за нуждите на емисиите, предназначени за съответната общност в България, както и за Турция, още от края на 40-те години на XX век, но най-активна е тази дейност със създаването на Главна редакция „Предаване за турското население в България” в края на 1958 година. Основна фигурa е българският диригент и композитор Димитър Динев (1923-1987), който заедно с Тургут Шиникар, Боян Нанков и др. изготвят музикалната програма на предаванията, издирват талантливи турски музиканти и/или интересен репертоар, създават обработки на турски песни и инструментални мелодии и организират студийния им запис. Когато в началото на 1985 година турската редакция е закрита, а продуцентската дейност – преустановена, това се изживява от тях като удар, който обезсмисля вложените лични и колективни усилия, ентусиазъм, вяра. Част от осъществените записи звучат и сега в турските предавания, те циркулират и в Интернет пространството с етикета “румелийска музика”, като са считани в Турция за по-добре съхранени стари турски образци. А всъщност тази, възприемана като “по-автентична” музика, е творческа и лична съдба както на турски, така и на български музиканти, заради и въпреки политическите обрати на социалистическа България.

 

Михаела Самарджиева: „Радиограмофон“ – един киноразказ с медийно повествование

Филмът „Радиограмофон“ е повод да видим радиото и като „одухотворен герой“, натоварен със своето символно значение на носител на свободата във времето преди 89-та година у нас, когато по правило медиите са определяни като функционално звено на властта. „Радиограмофон“ разказва част от семейната история на режисьора Рузие Хасанова – през 1971-а баща от малко помашко село изминава пеш 100 км, за да купи радио на обсебения си от рокендрола син. Разказът ни води по опасния планински път, по който върви Али – път към музиката, път към Радио „Свободна Европа“, път към усещането за свобода. Без да се впускаме в историческата обусловеност на Възродителния процес, виждаме ясно как филмът третира фини етнически, политически и културни теми, поставяйки радиото като основен герой на своето повествование. То съществува наравно с останалите „живи герои“, не просто като физически предмет, защото тук „тежкият радиограмофон“ придобива съвсем различна „тежест“. Радиото във филма на Рузие ни разказва съвсем точно историческите параметри на времето, но то се превръща и в единствената възможна опция за промяна на това време. И, ако според Шютц, „в множествеността на световете медийната реалност може частично да се припокрие с всекидневната“, то във времето, за което говори Рузие, медийната реалност не се припокрива с всекидневната. Тогава по радиото не се говори за свободата, която Али изхожда пеш. Във пряката и вербална медийна радио реалност тя не съществува, но за радиото като символ – тя е налична. Най-вероятно „Радиограмофон“ твърде фриволно героизира радиото-символ, но ако ние като творци на сегашната медия-реалност не започнем по-пряко и отговорно да тълкуваме историко-социалните процеси и от настоящото ни съвремие, и от близкото минало, рискуваме „ореолът“ на радиото-символ с цялата му културна сила съвсем да изчезне и някой ден от кино разкази с главен герой радиото, да гледаме на голям екран как радиото просто носи кафе. С две сметанки, без извинения.

 

Николета Даскалова: Радиото като работно място

През 2017 г. фондация „Медийна демокрация”, в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България, направи изследване на условията на труд в медиите на базата на дълбочинни интервюта с журналисти. Конференцията „Радио: памет и съвременност” дава повод отново да се върнем към богатия масив с информация и да изведем някои непубликувани акценти с фокус върху радиото.

Радиото, оказва се, е уютен терен за прохождане в журналистиката. Достъпът до професията, както знаем, не изисква ценз, а практиката може да започне още от ученическа възраст. Входният билет в журналистиката в подобни случаи е през два ресора – спортна или младежка тематика. В първия случай пътят на начинаещите спортни журналисти минава през вестници или все повече през сайтове. Във втория случай тренировъчният терен за млади журналисти е именно радиото. Ранният опит на 15-16-годишни ученици в предавания на регионални радиостанции е завладяващ, заразен и незабравим. Дотолкова, че да мотивира съзнателен и траен интерес сред младежите към журналистиката.

И не само. Още от 90-те години досега медийният пазар като цяло е нестабилен, а условията на труд рядко са удовлетворяващи. Резултатът е честа трудова миграция. В най-малка степен обаче това е валидно за работата в радио. Особено в структурите на БНР. Част от обяснението за трудовата лоялност минава през ключа на емоцията. При никой друг тип медия не регистрираме такова натрупване на изразено топло отношение, каквото наблюдаваме при радиожурналистите. „Обичам го!”, казват те, „има страхотен адреналин”, „чар на ефира” и „много повече свобода, отколкото в телевизията”. В случая с БНР от огромно значение за работната уседналост са също така предимствата на колективния трудов договор, синдикалната защита, допълнителното материално стимулиране, гъвкавото натоварване (може да работиш и малко, и много).

Самите радиожурналисти обаче не са непременно гъвкави. Широко споделено е впечатлението, че много по-лесен е преходът от други видове медии към радио, отколкото обратният процес. Най-труден е пътят от говора пред микрофон към писаното слово.

А разговорът за радиото обикновено е носталгичен. Като златно време за частния радиоефир се посочват 90-те. Това е периодът на бум на радиостанциите, на експериментиране с информационните формати и на влияние на политическата радиожурналистика. За да се стигне до ситуацията от последните години, когато заради недостиг на ресурс, на един журналист в частно информационно радио се налага да е и репортер, и тонрежисьор, и водещ, и редактор, че и реклами да записва. В същото време на „раздутите щатове” в БНР („някакви хора, които незнайно какво работят”) се гледа с ирония като на „социализъм”, „паралелен свят” и „блато”. Радиосредата, изглежда, е противоречива и поляризирана.

 

Весислава Антонова: Как изглежда българският радиопазар в периода 2011 – 2017 година?

През последните години радиосекторът в България не се развива нито като ниво на рекламния пазар, нито като формати. Свит рекламен пазар, намаляващи приходи и, в крайна сметка, слаб бизнес. Секторът е изцяло доминиран от музикалните и музикално-информационни радиостанции, които формират повече от 80% от пазара. На практика, бутикови са информационните радиоформати, които залагат на актуална и аналитична журналистика, която по дефиниция е по-полезна на хората, защото, информирайки ги качествено, им помага да вземат решения.

Според последния доклад на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА), радиото в България привлича 18.6 млн. лв. рекламни приходи през изминалата 2017 година, което е ръст от едва 1%, а покачването на цените се оценява на 2% в сравнение с предходната година. Сред най-големите рекламодатели в радиобизнеса са ритейл индустрията, фармацевтичните компании, продукти за обзавеждане и храни, а делът от медиамикса е 6%.

От години радиогрупите нямат решение на проблема с липсата на ефективен метод за измерване на аудиторията, което сериозно намалява шансовете им за привличане на рекламни инвестиции. Това е особено вярно на фона на кризата и на конкурентните цени и отстъпки, които телевизиите предлагат през последните години. Освен това, също както и при телевизионния пазар, и радиопазарът разчита на две метрики – една част от сектора се измерва според мониторинговите доклади на ГАРБ, а друга част работи с Nielsen Admosphere. Радиопазарът в България отдавна не изглежда, както в златните си години през 2005 и 2007. Тогава, привлечени от прогнозите за растеж на рекламния пазар, в сектора влязоха чуждестранни инвеститори, като скандинавската SBS Group, американската Emmis и ирландската Communicorp. Тяхното навлизане беше положителен знак за радиопазара и предвещаваше, че той ще се развива и расте. Новините с днешна дата обаче далеч не са толкова оптимистични.

Свитият рекламен пазар така и не се възстанови, като в електронните медии той е почти изцяло узурпиран от телевизиите. Затова през лятото на 2018 г. дойде и закономерната новина – един от последните двама големи международни играчи, който стоеше зад най-влиятелната българска радиогрупа, през лятото на 2018 г. напусна пазара. Това е ирландската Communicorp Group, която притежаваше радиостанциите „БГ радио“, „Нова“, Energy, „Радио 1“, „Радио 1 Рок“, „Вероника“ и радио и телевизия City. Така единствен международен собственик на радиобизнес в България към момента остава собственикът на bTV – американската Central European Media Enterprises (СМЕ), с пет станции – N-JOY, Z-Rock, Jazz FM, bTV Radio и Classic FM. На пазара отдавна се коментира желанието на CME да търси купувач за целия си български бизнес, което потенциално може да остави радиопазара без никакво чуждо участие. Основен конкурент на Communicorp на българския пазар и втори по дял от аудиторията е групата BSS Media, в която влизат радиостанциите „Веселина“, „Витоша“, Magic FM, радио и телевизия The Voice.

 

Георги Лозанов: Радио и национална идентичност:

В момента радиото е медиата, която в най-голяма степен може да влияе върху националната идентичност. Така е, защото създаването на колективни нагласи е в репертоара на традиционните масмедии (интернет платформите атомизират обществото), а от тях само радиото се е съхранило като тип комуникация (използва интернет главно за преносна среда на своята „линейна медийна услуга”). Вестниците напускат хартиените си тела и се превръщат в интернет платформи (те вече са нови медии), а телевизията влиза в хибридно взаимодействие с интернет и е на прага да загуби линейния си характер (приоритетно да предлага неподредено в програма съдържание, достъпно според индивидуалната воля на потребителя).

Представата за българската национална идентичност е политически присвоена от националистите, за да я удържат в границите на етноцентризма, да я подчиняват на дирите на кръвта и на чувството за превъзходство (включително и на враждебност) спрямо малцинствата; да не допуснат трансформирането й в мултикултурна идентичност, която да носи в себе си културните различия на турците, ромите, арменците, евреите… (правото да бъдат такива, без да престават да бъдат българи).

Водещ ангажимент в обществената мисия на радиото днес у нас е произвеждането на мултикултурна (и интеркултурна) национална идентичност като вътрешна интеграция на малцинствените общности и като външната им интеграция към културата на мнозинството.

 

Илиана Павлова: Гласът, който ще бъде слушан

В условията на интернет комуникацията се персонализира и по парадоксален начин се влияе от действията на всеки. Софтуерните механизми подреждат и оформят индивидуалния информационен поток на базата на алгоритмично разчетена релевантност на съдържанията. Водещ принцип на мрежата е „колкото повече, толкова повече“ – колкото повече взаимодействия с определени хора или тематично съдържание се отчетат, толкова повече потребителят получава обратно от същото. Ефектът на мрежата е кумулативен.

Въпросът за бъдещето на комуникация, разчитаща единствено на слуховия възприемателски канал, е основателен. Но и тенденциите са очевидни: радиото е фонова медия и аудиоформатите с персонализиращи характеристики се вписват в тази мрежова среда. Възходът на подкастите е доказателство. Изискват се нови комуникационни подходи:

1.  Изграждане на доверие между участниците в комуникационния процес. Гласът, който създава доверие, ще бъде слушан.
2. Гласът, който ще бъде слушан, въвлича в комуникация на база ценности, не на йерархични позиции – тази особеност произтича от хоризонталния, децентрализиращ характер на мрежата.
3. Гласът, който ще бъде слушан, разказва увлекателно и обяснява света през личното, разказва истории, които докосват, въвличат емоционално.
4. Гласът, който ще бъде слушан, е този, който има реален принос към личния живот на потребителя.
5. Гласът, който ще бъде слушан, е бранд.

Водеща тенденция е комуникацията по интереси и общности. Това са общности на подкрепа, взаимопомощ, кауза, но и бранд общности – идентифицирайки се с ценностите на бранда, приемайки идентичността му, общността от свързани потребители се създава от само себе си.

 

Илия Вълков: Радиоефир на килограм

Една от проблеми зони на картината власт-медии е станалото популярно напоследък „изпълнение на комуникационните планове по европейски оперативни програми“. Държавата се превърна в един от най-големите рекламодатели на медийния пазар. Правителството купува радио- и телевизионно време чрез директно договаряне. Медиата получава пари от оперативните програми, като предоставя ефирно време „добро отразяване“. Получава се обаче така, че добро отразяване има не само на европейските проекти, но и на цялата дейност на съответното министерство, което отговаря за конкретната европейска програма.

През 2013 г. държавата е дала по оперативните програми на медиите 32 млн. лв. През 2015 г. сумата е три пъти по-малка, но все пак внушителна – 11.4 млн. лв. През 2017 г. са около 12 млн. лв. Годишно за големите телевизии това „перо“ е по-малко от 1%, но колкото е по-малка една медия, толкова този дял е по-съществен.

През 2015 г. бутиковото радио К2 на журналистката Илиана Беновска получава 205 хил. лв. Според данни на Търговския регистър от 2014 г., приходите на К2 са 178 хил. лв. През 2015 г. радио „Фокус“ е получило по европейски проекти 800 хил. лв. или това е близо една четвърт от приходите за 2014 г., които общо са 3.4 млн. лв. „Дарик радио“ са взели през 2015 г. 850 хил. лв., общественото БНР – 780 хил. лв. (всяка година общественото радио получава държавна бюджетна издръжка от порядъка на 44 млн. лв.)

За популяризиране на изпълнението на напредъка на Оперативна програма „Региони в растеж“, през 2017 г. за предоставяне на програмно време – радио предавания, рубрики, интервюта, излъчвания, са сключени договори за близо 97 хил. лв. с БНР, Дарик радио, Радио „Фокус“, групата на „Метрорадио“ (БГ радио, Нова нюз), „Радиокомпания Си джей“ (Нджой и ЗиРок), радио К2.

Оттук идва и проблемът – когато финансирането по оперативните програми има по-голям дял в брутния годишен бюджет на медията. И когато големи суми се дават чрез директно договаряне, а ангажиментите на медията са без изпълнението на ясни цели, се дава широк ефир на политически комфорт. Преди две години бяха въведени нови правила, но това не премахна съмненията за купуване на медиен комфорт.

 

Иво Инджов: Платените предизборни новини и дефицитите в модела на общественото радио

Изходната ми точка е разбирането за обществените медии като медии, чиято публика е по-скоро група от граждани, а не консуматори. По време на предизборни кампании обществените медии са „източник на информация, който… има специална отговорност да гарантира честното, балансирано и пълно отразяване на изборите…“ (вж. Препоръка на Комитета на министрите на ЕС от 2007 г.).

Може ли БНР да изпълнява тази предизборна роля с оглед на специфичния му статут на полудържавна-полуобществена медия? Вследствие на отличното си покритие, новинарската и критична журналистика, която предлага, и други фактори, „Хоризонт“ остава безапелационен лидер сред политематичните news & talk радиа (вж. данните на Nielsen Admosphere за периода март 2015 – февруари 2016 г.). В същото време е очевадна почти пълната зависимост на БНР от държавното финансиране (за 2019 г. за него са предвидени 44,3 млн. лв. от бюджета, а за БНТ – 67,7 млн. лв.). Тези рамки са необходими, за да се разбере по-добре проблемът за платените предизборни новини (и другите форми на платена „журналистика“) в обществените медии и в БНР в частност.

В актуалният си вариант Изборният кодекс (ИК, 2014) опорочава медиите, защото:

– Платеното отразяване на кампаниите е превърнато в правило, а безплатното – в изключение.

– И при БНР и БНТ доминират платените форми. Все пак, с предлаганите малко на брой безплатни форми по-бедните участници получават шанс да представят публично намеренията си.

– Предизборните новини са премахнати от… „Новините“. В БНТ и БНР те са ситуирани в платените „предизборни хроники“. В частните радиа и особено в телевизиите новините рядко присъстват в емисиите, защото тарифите на тези оператори са непосилни за повечето от участниците. Дълбок порок е и практиката излъчването на «новините» да се договаря между щаба на партията и съответната медия.

Платените новини са характерни за „дефектните демокрации“. Те корумпират медиите и са в противоречие с етичните норми в журналистиката. Както и в частните медии, така и в БНР (и БНТ), макар и в по-малка степен, е наложен де факто финансов ценз за участие.

Необходими са спешни мерки за противодействие, вкл. чрез промяна в ИК: за забрана или рязко ограничаване на платения характер на новините, дебатите и интервюта във всички видове медии, както и за забрана на платената реклама в електронните медии.

 

Мануела Манлихерова: Отвъд традиционното радио

Радиото винаги е разпалвало „театъра на въображението”. Орсън Уелс, човекът, който работи интензивно в радиото, казва, че радиото е най-сценографската медиа. Слушателите нямат картина, но имат възможността да я създадат в своите собствени представи. Днес радиото започва да се визуализира чрез уебкамерите в студиата на живо. Множество визуализации се появяват заедно с аудиопродукцията на сайта на всяка модерна радиостанция. Налице е и пълно автоматично визуално радио MULTICAM радио, което позволява  да се излъчва на големи видеоплатформи, интегрирано със социалните мрежи.

Благодарение на технологиите и на иновациите, радиото отбелязва един забележителен напредък от първоначално очакваното. Радиото е с възможно най-добрите шансове да върви успоредно с устрема на дигиталната революция.

Според радиофутуролога Джеймс Гридланд, тези, които управляват своята мултимедийна концепция с гъвкавост, са вече сред победителите в битката за аудиторията. Защото е всеизвестен фактът, че младата аудитория все още слуша радио, но все по-малко и по-малко ефирно радио. Истинската работа на една радиостанция не е просто да следва технологичното развитие, а да създава комфорт на своята слушателска аудитория.

Аудиото е в своя ренесанс. Благодарение на технологията 3D, слушателите се потапят в звуковата картина на събитията на живо. Техниката в основата на бинарното аудио е всъщност ретробъдеще. Проследявайки развитието й назад във времето, стигаме до френския инженер от XIX век Клемент Адер. През 1881 г. той изобретява театрофон, телефонна система за предаване, за да излъчва представления на Парижката опера. Днес това е най-новият формат на аудиото, като експериментите не спират и надграждат в 8D звук.

 

Мария Нейкова: „Събитията от света“ по БНР

Коментарно-аналитичното  предаване „Събота 150“ е в ефира на БНР – програма „Хоризонт“, вече повече от единадесет години. То продължава да бъде единственото предаване в българския ефир, посветено на международна политика.

Най-голямото завоевание на екипа на предаването е разнообразието на темите и събеседниците. Темите се диктуват обичайно от случващите се събития, като събеседниците ги надвишават значително. Сред събеседниците са журналисти – български и чуждестранни. Сериозно са представени академичните среди: български професори, включително работещи в чужбина, и чужди, доценти. Почти толкова са и представителите на неправителствения сектор, най-вече от различни изследователски центрове. Представители на властта участват рядко.

Радиогеографията се чертае от събитията. Тя е изключително европоцентрична, със съществено присъствие на САЩ и Русия. Радиокартата на света на „Събота 150” не се различава от документираните картографирания на медиите – земетресение включва Индонезия в две издания, а Япония попада заради поредно гостуване на Националната опера и балет там.

Бих искала да отбележа две неща. „Събота 150“ понякога поема ролята на първопроходец. Както на 20 май 2017 г., когато най-вероятно за първи беше поставен публично на обсъждане въпросът за неучастието на България във форума в Пекин, посветен на изграждането на глобална транспортна и инвестиционна инфраструктура „Един пояс, един път“.

Другото е стремежът събитията да не се отразяват едностранчиво, да се представят гледните точки на всички засегнати страни. Примерът е скорошен. Кризата в Керченския проток беше коментирана в интервю от председателя на Управителния съвет на фонда за развитие на Международния дискусионен клуб „Валдай“, чието създаване през 2004 г. е класически подход на мека сила за представяне на положителен образ на Русия.

„Събота 150“ е спасителен оазис за международната тематика в българските медии. С това предаване общественото радио изпълнява своя функция в днешния изтъкан от рискове и противоречия свят.

 

Стела Ангова: Визуализация на радиото и запазване на неговия наратив

Има два подхода към дефинирането на визуалното радио. Първият разглежда тази трансформация като поява на нови телевизионни станции, т.е. „радио, което може да се види по телевизията“. Подобно разбиране е обезпокоително за радиохората, тъй като изборът им не бил да работят в телевизионно производство, и не отчита коректно реално случващата се трансформация. При втория подход се виждат конкретните новости в радиоиндустрията – това е употребата на софтуер и оборудване, които дават възможност на радиостанцията да излъчва онлайн на живо видео и аудио. Визуалното радио е повече от уеб камера, която излъчва на живо кадри от сутрешното шоу на радиостанцията. Правилно изпълненото визуално радио може да бъде завладяваща продукция, излъчена с мултикамера. Това е радиото в онлайн визуален контекст. Не бива да се компрометира наративният подход на радиото, когато то става визуално и не е нужно да се съобразява с нормите на телевизионното производство. Следователно, визуалното радио е преди всичко форма на радио и основната идея е да се запази водещата роля на радиото.

Подходът на визуализация на радиоразказа извежда някои важни трансформации:

1. Трансформация на вида на съдържанието. Големите радиокомпании наблягат повече на видео – на живо и на запис, за техните собствени и социални медийни платформи.
2. Трансформация на бизнес модела. Той е ориентиран към достъп до съдържание, който е безплатен и с по-ниско качество на видеото, и платен с високо качество, в реално време до поискване.
3. Трансформация на професионалния профил. „Талант за радио“ не е достатъчно умение, затова се търсят журналисти с разнообразен набор от компетенции за различни платформи.
4. Трансформация на взаимодействието с аудиторията. Визуалното радио успява да разшири аудиторията чрез употребата на разнообразни платформи, като „Фейсбук“, „Инстаграм“, „Туитър“ и др.

Технологичното сближаване с телевизията не отрича същността на радиото като медия, а надгражда наратива на говоримото слово, без да преминава в полето на „визуалното на първо място“.

 

Симеон Колев: Как направихме сутрешния блок на БГ Радио “Стартер”

Най-кратко казано, с много ентусиазъм и мислене и това се случи през 2002-ра година. Още тогава знаехме, че правим нещо голямо и значимо; и се отнасяхме с него точно така.

От кого сме се вдъхновявали и кого сме слушали ?

Най-модерните, най-иновативните и най-слушани радиостанции бяха няколко радия в Лондон, Москва, Австралия и Нова Зеландия. Те ни бяха примери и вдъхновение. Но истинското вдъхновение най-често идваше от много по-близко място. От самите нас. В БГ Радио още от самото начало започнахме да правим много промоции и инициативи, които бяха модерни, смели и със страхотен размах. Някои от тях и до сега не са правени, като “Офис полицията на БГ Радио”, “Познай кой се обажда”, “Стани известен”, “Изпълнители на плажа”, „Коледен сейф на БГ Радио”.

Защо “Стартер” е успешен сутрешен блок вече 18 години?

Най-напред, защото ние с Боги никога не сме приемали, че мястото, на което работим, е междинна станция към телевизия или някакъв вид по-“престижна” работа в медии. И двамата сме имали телевизионни проекти, и двамата сме получавали покани за телевизия, и двамата сме ги отказвали, като съвсем осъзнато сме предпочитали радиото. Винаги сме работили с идеята, че това, което правим е най-важното нещо за нас, че то отнема цялото ни същество и цялото ни внимание. Но “Стартер” е успешен и заради ентусиазма, средата, колегите и началниците ни. Те са хора, които правят радио бизнес, защото знаят как. Образовани, успешни, с добра репутация. Освен това, “Стартер” пулсира в ритъма на нашите слушатели. Ние разискваме теми, които вълнуват нашите слушатели, говорим на техния език, не се правим на интересни, не обсъждаме самоцелни скандали, само защото са суперактуални. От “Стартер” прозира и струи оптимизъм, морал и доброта, а не дребнавост, заядливост, маниерничене. Хората оценяват това.

Гостите ни също са много силен елемент. Ние имаме всеки ден гости, които са най-популярните хора в България. И естествения и неформален тон, който имаме с тях, без значение кои са и какви са, печели както слушателите, така и гостите ни.

 

Лъчезар Точев: Новините по радиото като хронология на обществената действителност

За много от нас хронологията на обществените събития и нейното съхраняване не представлява особен проблем. Има държавен архив, съществуват архиви на институциите – за какво ни е хронографиране на обществения живот през радиото? Пред изследователите обаче често стои въпросът доколко правдиво е представена историческата действителност в наследените документи. Живият новинарски поток в радиоефира съдържа хронологията на общественото битие, а всекидневните обобщения и коментарните рубрики създават образи и на общественото съзнание. Всеки ден, всяка седмица. При опит да се върнем в събитията на определена дата през сайтовете на Дарик радио, радио „Фокус” и „Хоризонт” на БНР, стана ясно, че търсенето на „стари новини” в сайтовете на информационните радиостанции става по теми, имена и ключови думи, но не и по дата. С други думи, хронологията се губи. Ценният опит и насъбраните данни изчезват за обществото, след като са минали през радиоефира.

Несъмнено съхраняването на големи масиви данни изисква съответната материална база. Но за радиостанциите не е нужно да пазят картина. Всеки обикновен съвременен смартфон е способен да събере хиляди звукови файлове. Убеден съм, че ако липсата на широкодостъпен аудио и текстови архив в радиото се разпознае като проблем, той е проблем във визията за развитие на медиата, а не в материалната база.

Позволявам си да напомня, че институциите са управлявани от властимащи, а властимащите инстинктивно започват общественото събитийно летоброене от момента, в който вземат властта, и го завършват с падането си от власт. А историята продължава.

Ще завърша с тривиалното твърдение, че първата крачка към решаването на един проблем е осъзнаването на фактите, които го изграждат, и оформянето на разбиране, че тази съвкупност от факти представлява проблем, проблем с обществено значение.

 

Емил Братанов: Черно на бяло от радиото

В края на 80-те младите български групи вече издаваха касетъчни албуми, преминавайки от „ъндърграунда” в живото изкуство, и с продажби колкото за цялата „естрада” до момента. Но липсваха класации, които да оповестят фактите. Това показва разгръщането на старите вестници и списания. Нямаше какво да се тълкува. Уж публична реалност, ала недискутирана „черно на бяло”, неизмервана. Бял шум в електронния ефир и в печатното медийно поле. „Бе́лите” класации оттогава оставаха в студията на радиото и телевизията и май не вълнуваха пресата. Условията бяха повече от подходящи да се роди и „Черна” рок класация. Като посредник между свирещи и слушащи и като медиен инструмент в комуникацията. В Музикалната кутия на Радиото гръмна Блек Топ(ът) „Гласове и мелодии, които не помним” (02.06.1990 г.).

В Америка „Билборд” (1894 г.) стартира първата класация на 4.01.1936 г. В Европа конкурентните „Мелъди Мейкър” и „Ню Мюзикъл Експрес” раждат британския Топ на 14.11.1952 г. Порталът за евро-класации APCchart пази архиви от 1920 г. У нас „Мелодия на годината” (БНТ, от 68-а) и „Това да, това не” в „Музикална стълбица” (БНР, от 82-а) са оставили най-вече спомени у съвременните си слушатели и зрители. Българските хит-листи са направо митични; „Националният Топ 40” (през 2007 г.), „Българският Топ 100” (2015) и по-малко от дузина други, не са оставили черно на бяло нищо след себе си. Практически, изборът на музикалните редактори в ефирните медии (под всякакви имена) и днешният „еърплей” – т.е. излъчването на музика – помагат на изследователя едва с „една идея” в повече. Например, в сп. „Унисон Медия” през 1994 г. публикуват сборен еърплей. „Нашите 20” на „БГ Радио” стартира през 2001 г. По-рано, през 1986 и 1987-а, в. „Средношколско знаме” съобщава за начинанието „Национална класация” (и то остава с двете си публикации). А между февруари и май 1992 г. радио („Неделя ‘92”) и вестник („МРШ”) отново правят „преброяване”. Липсва каквото и да било съобщение за спирането му.

До момента изследователят е архивирал над 2132 публикации за младежката рок музика в 40 хартиени издания от 1987–1992/93 г. Засега архивите показват, че Блек Топ(ът) е радио-вестникарската българска рок класация. Разлистването на старите вестници продължава.

 

Ралица Георгиева: Музиката на „Носталжи”

Идеята на радиото е да представи един различен поглед към музиката от 50–те да 80-те години на миналия век. Да припомни големите имена, но с песни, извън категорията „златни“ – омръзнали на аудиторията. Да се представят по-неизвестни песни и забравени изпълнители, които не звучат по другите радиа. Да се търси разнообразие на стиловете – джаз, блус, поп, кънтри, рок и т.н.

Когато започнах да правя музикалната селекция на Радио „Носталжи”, си дадох сметка, че имам възможност да изявя личния си вкус. След толкова много години зад пулта като тонрежисьор, сега ми се даваше шанс аз лично да избирам и подреждам музиката. Първото, което реших за себе си, е да не се доверявам на компютъра. Повечето колеги в другите радиостанции разчитат на компютърните програми, които помагат, но и се повтарят. В плейлистата има определено количество песни, които компютърът разбърква по своя си, машинна логика… Аз подреждам плейлистата предимно ръчно, за да избегна грешките на случайното подреждане. Така имам възможност да подреждам всеки ден по различен начин песните, даже и според моето настроение.

В концепцията на радиото е заложено разнообразието не само на стилове, а и на изпълнители – опитваме се да представяме не само песни на английски, но и най-доброто от френската, италианската, а и българската естрада от миналото. Оказа се, че припомнянето на забравени имена, като Едит Пиаф, Шарл Азнавур, Далида, Джони Холидей, Челентано, Джани Моранди, Доменико Модуньо и др., предизвиква интереса на слушателя – песни на тия изпълнители рядко се чуват по другите радиостанции. Припомням и забравените български гласове от миналото – от Мими Николова и Леа Иванова, през Стефан Воронов и Паша Христова, та до Боян Иванов, Борис Годжунов и др.

По замисъла си Дарик „Носталжи” е ориентирано към аудиторията на средното поколение. Очакваше се, че ще го слушат хора над 40-те, поколението отпреди промените. Но за мое учудване, сред слушателите на Дарик „Носталжи” има много млади хора.

От отзивите, които достигат до мен, ми се струва, че популярността на радиото расте. Не само сред слушателите, то все повече звучи в градската среда – самата аз го чувам по кафенета, в ресторантчета, в книжарници… Засега радиото излъчва на 90 FМ само в София, но по интернет е достъпно навсякъде, качено е и на спътник – българи от чужбина ми казват, че го слушат в различни кътчета по света.

 

Снежана Попова: Общественото радио, което не е БНР

Според регистъра на СЕМ, лицензираните и регистрирани обществени радиооператори, които не са БНР, са 37 на брой. Какви са те?

1. Общественото радио е общинско. В момента 20 от 265 общини поддържат радиопрограма с времетраене от един, по-рядко – два часа. Когато общественото радио е общинско, то задължително преминава през предизвестена перипетия: кабелната дейност на радиото се прекратява по причина, че е прекратена техническата поддръжка на радиофикацията. Някои общини (понастоящем четири) искат и успяват да получат лицензии за ефирно излъчване, повечето обаче не успяват и при следващи конкурси на местата им се настаняват водещите радиовериги. В добрия вариант общинското радио се пренася в интернет.
2. Общественото радио е търговско. В 15 български града излъчва Z Rock, обществен оператор. Доставчикът на медийни услуги е Фондация „Нова Европа”, създала върху честотите на радио Свободна Европа all news all talk Радио „Нова Европа”, просъществувало около две години и отстъпило мястото си на Зи Рок. Но: общественото радио по правило е встрани от мейнстрийма, то прави оригинални програмни предложения. Промяната на Радио „Нова Европа” в Зи рок е срещу идеята за общественото радио; регулаторът е безпомощен, защото законът не позволява трансформацията на медия от обществена в търговска, след като доставчикът на услугата е фондация, т.е. не може да преразпределя печалба.
3. Общественото радио е… пак търговско. До 37 остават две радиа и това са университетското радио Алма Матер, обществено, финансирано от Софийския университет, носител на далекосъобщителната лицензия, и Класик ФМ радио, търговски оператор, доставчикът на медийна услуга е радиокомпания Си джей. В София тези два организма произвеждат общата програма Алма Матер Класик ФМ. Но: основно положение в дефинициите на обществената медия е, че тя не зависи от частни интереси, а частният интерес съвсем не се ограничава до бруталната формулировка „да продаваш аудитория на своите рекламодатели“.

Налице е процес на зачертаване на обществената медия, която не е БНР, чрез повсеместното налагане на законите на частното в сферата на радиото. Това се съпровожда с ограничаване и изкривяване на представите за обществена медия.

В България не можеш дори да извикаш: „Обществени радиостанции, съюзявайте се!“

 

Нели Огнянова: Радиото: правни предизвикателства

Разговорът за бъдещето на радиото е и разговор за бъдещето на правната уредба – както в глобален така и в национален план.

1. В Европейския съюз правната уредба на медиите се ограничава предимно до аудиовизията, но на национално равнище държавите от ЕС уреждат радиото наред с телевизията и новите медийни услуги. В епохата на цифровото съдържание и цифровото разпространение изглежда логично стандартите към съдържанието в радиото и телевизията да се сближават. Конвергенцията на услугите води към хоризонтална (еднообразна за отделните сектори) регулация.
2. Голямата динамика поради развитието на цифровите технологии води до голяма динамика и на правната уредба, която от своя страна е предпоставка за несигурност. Несигурността съпътства правната уредба на технологиите и техните приложения. За много нови услуги не е докрай ясно дали се включват в обхвата на действащото право или тепърва предстои създаване на нова уредба. Известна яснота създава съдебната практика, но тя също често е противоречива. Правото непрекъснато догонва предмета си.
3. Стриймингът е пример, който илюстрира съществуващото “отместване във времето” на правото спрямо реалните медии. Стрийминг е транспорт на съдържание онлайн в реално време. Технологията е основа както на нови интернет компании, като Netflix u Spotify, така и на нови потребителски модели. Има стрийминг на филми, на музика, на телевизионни предавания: накъде върви регулацията? Има ли толкова съществена специфика, че да се налага отделна регламентация за аудио и отделна – за видео? Какъв е правният статус на стрийма, съответно редакционната отговорност? В България има подобни казуси в регулаторната практика, ето един от тях:
4. БНР създаде радио Бинар, като от страницата на общественото радио се предостави достъп до шест тематични канала – Инди, Дуенде, Пънк Джаз, Фолклор, БГ Поп и Класика. Паралелно с това, чрез БНР-Плейър също от страницата на общественото радио се предостави достъп до пет аудио канала – Digital Radio Rock, Digital Radio Smooth, Digital Radio DJ, Digital Radio Pop и Digital Radio Hip-Hop. Те бяха създадени по договор с частно търговско дружество, използваха музикалния фонд на БНР, не бяха одобрявани от УС на БНР и не беше обсъждано какъв е статусът им като медийна услуга. Марката на частното дружество стоеше на сайта на БНР, което постави въпрос дали сайтът и името на БНР следва да се използват за промоция на частни дружества – партньори. СЕМ прие решение, с което изиска подобни услуги да минават през одобрение на УС на БНР от гледна точка на обществения интерес, а проблематиката да се разработи и да се включи във вътрешната уредба на БНР в съответствие със закона.
5. Списъкът на предизвикателствата е дълъг, на следващо място може да се посочи подкастингът и т.н. В ЕС уредбата непрекъснато се обновява и разширява. От 1 април 2018 се прилага регламент за преносимост на онлайн съдържание в ЕС, приет е регламент за необоснованото блокиране на географски принцип, пред завършване е ревизията на авторското право в ЕС.
6. Заслужава специално отбелязване развитието на цифровото радио. Крайно време е във фокуса на внимание на законодателя да застане обществената мисия на БНР в цифровото време и възможностите, които има БНР като многоплатформена и многоканална медия. Регламентацията на обществената мисия най-после ще създаде база за определяне на адекватно финансиране на общественото радио така, както изискват правилата на ЕС.

 

Розмари Стателова: Малцинственото радио: стожер на общността

А ето и една чуждестранна радиопрактика, посветена както на опазването на културната памет, така и на усилия за преодоляване проблеми на съвременността. Става дума за сербоезичното малцинствено радио на западнославянската етническа група serbja, обитаваща (от VI век насам) областта Лужица/Lausitz в (източна) Германия с центрове Бауцен/Будишин и Котбус/Коцебус. Наречено на горнолужишки език Serbski Rozhlos, малцинственото радио на сербите е всъщност едно всекидневно утринно (а в неделя – обедно) тричасово предаване на сербски език в програмата на радио MDR 1 Радио Саксония, спадащо към Асоциацията на обществено-правните радиостанции в Германия, която е главен фактор в медийната система на страната. Седалището на Serbski Rozhlos е в Бауцен, а на MDR 1 – в съседен Дрезден.

Дейността на сербоезичното радио в Бауцен/Будишин е посветена на ежедневното решаване на задачата, изразена в следното изказване на представителка на етноса: „За малцинствени етноси присъствието в медиите днес е направо животоспасяващо!”

Би могло да се запита: какво се спасява? Казано с една дума – това е езикът и езиковата практика на общността. Защото значителна част от нейните хора днес вече не говорят сербски, а немски език – районът е, както се казва, двуезичен. И сутрешният Serbski Rozhlos се нарежда сред съвсем малкото институции в Лужица, в които сербската реч се лее, така да се каже, безпрепятствено. В повечето други сербски институции, например образователно-възпитателни, или цари двуезичие, или доминира немският език. Така че, заслугата на сербоезичното радио пред общността е в това, че то обслужва всеки предполагаем неин член и особено тези, които вече не говорят, но все още разбират майчиния си език. По техни думи, ако го няма малцинственото радио, връзката им със сербската култура ще бъде прекъсната съвсем.

 

Вяра Ангелова: Защо радио „Реакция“ е общностна медия?

Онлайн базираното радио „Реакция“ носи всички характеристики на общностна медия. То се ражда като инициатива на студенти-журналисти от ФЖМК. Първоначалната техника (радиооборудване) е дарение от българската секция на БиБиСи и от спечелен студентски проект към Фондация „Институт Отворено общество“. И към момента съдържанието му се подготвя от студенти не само от СУ, но и от други университети. Управлява се по правилата на изработен от общността Статут чрез Борд, в който влизат представители на общността, които се подменят периодично. Издържа се изцяло от дарения, спонсорства и отделни проекти към неправителствени организации. Неравномерното финансиране, впрочем характерно за всички общностни медии, често поставя под риск съществуването на радиото. В съдържателен план програмата на радиото е разнообразна, като темите образование и университетски живот присъстват по дефиниция, доколкото те вълнуват студентите.

Особености: 1. „Реакция“ се помещава в помещение на СУ, а не на собствена територия на студентите. Тъй като обаче студентската общност няма физически свое място, приемам, че университетът е съ-територия на студентите. 2. Общността на студентите е особена група, тъй като от нея на практика трудно се излиза. Така през тези 8 години радиото не се обновява (да влизат нови студенти, а да излизат старите), а се разширява (влизат нови студенти, а старите продължават да съдействат, съучастват в програмата и общността). 3. „Реакция“ е от малкото съществуващи общностни медии в страната, със своя вече сериозна история (единствен сериозен конкурент тук са религиозните онлайн радиостанции).

Защо се роди и продължава да съществува радио реакция?

Радиото е реакция на студентите на няколко основни дефицита: 1. Дефицит на медиите. Общността реагира на липсата на плурализъм, на медийната цензура, на изкривяването на пазара. Тя предпочита да прави свои медии и да руши статуквото отвътре. 2. Дефицит на резултати от гражданската активност. На този дефицит общността противопоставя свои острови на комуникация, които не подлежат на санкциониране. 3. Дефицит на публична трибуна в рамките на университета. Общността има какво да каже, иска да го каже, но институцията не може или не иска да я чуе.

 

Жана Попова: География на университетските радиа. Диалози за радиото и университета

Университетското радио се появява там, където има необходимост от място за дебат за смисъла на университета, и затихва тогава, когато университетът се затваря само във ведомствени дискусии между представителите на академичната общност.

Най-напред обаче, какво е университетско радио? Това е особен статут – част от тях възникват от студентската общност, но не са общностни радиа, защото институцията стои зад начина им на управление. По характера на своята издръжка радиата в частните университети са комерсиални радиостанции, но в Европа тяхната програма е отворена към обществото, имат обществен характер в програмата си. С държавните университети въпросът не стои по-различно: държавата плаща за обществената мисия на автономния университет. Говоренето за смисъла на университетското радио е най-засилено, когато се създава и когато умира такъв тип медия. Настойчиво, когато закриват университетските радиа, в публичните си изказвания ръководствата най-често прехвърлят отговорността върху студентската общност. Радиото има два ценни ресурса – честота и студентска аудитория.

У нас има само един опит от 2009 г. за дебат за необходимостта от университетско радио. Тогава разговорът приключва със запазване на статуквото – честотата на университета да бъде използвана не само за програма, правена от университета, а в интерес на един от частните собственици на радиопазара. Радиото на Американския университет в Благоевград „Аура“ умира безшумно при продажбата му през 2012 г., когато започва да звучи радио „Енерджи“. Университетското радио има възможност да бъде източник на правена по правилата журналистика и да е място за диалог за университетско знание. Втората възможност е да се превърне в ПР-пулт на университета. Има и трета възможност – да свири красива музика, докато студентската общност мълчи.

Но, както казва един от президентите на университет в САЩ, закрил радиото си, остава съзнанието за това, което нито едно друго радио не може да има: „знаеш, че студент чете зад микрофона, но ти се иска отново и отново да го слушаш, защото страстта е там“.