От ноември насам съботата и неделята са друго телевизионно време. Париж протестира. И оставя цяла една седмица за осмисляне на събитията. У нас не е точно така – през седмицата има други новини.
Белгия се озова за пореден път разделена, след като белгийският министър-председател подкрепи Пакта на ООН за миграция. Нашият премиер обаче не подкрепи Пакта. Нещо повече – в „Панорама“ определи правителството си като отличник в отблъскването на мигриращите през страната ни. Ние сме водеща страна в доказването на възможността, че можем да се справяме с миграционния поток и че споразумението с Турция работи. Какво значи „работи“? И какво значи „справяме се“? Мигрантите не намаляват, ние се правим, че не съществуват. Борисов иска да бъдем похвалени заради това, че са осъждани „трафиканти“, даже деца-трафиканти… Фонът на този разговор е мътен. Затова може и да остане неразбран белгийският премиер, който подписва Пакта, въпреки че ще остане месеци наред без правителство. Пактът на ООН предвижда арестите като крайна мярка и настоява за защита на правата на децата. Но без арести Борисов няма да има с какво да се похвали. През седмицата от чужбина Борисов коментира пред репортери, че отказал да подкрепи Пакта заради терористичната дейност, извършвана от хора с миграционни корени.
Не приемам начина, по който премиерът на демократична държава обяснява цената на изборите си. В „Панорама“ Борисов обясни, че ако има предсрочни избори, те ще струват 50 милиона лева. И по-добре било да се дадат за великденски бонуси. Проявите на недоволство, несъгласието с политиката на правителството, с избирателното право не могат да бъдат обвързвани със заплатата на гражданите. Немислимо е през 2018 г. премиер да обяснява срещу каква награда да не бъдат правени предварителни избори. Неприемливо е да се разплаща чрез обещания за бонуси от Коледа за Великден. Премиерът забрави, че не всички работят в държавната администрация. Забрави и че избирателното право е гарантирано право.
В Белгия протестираха крайно десните сили срещу политиката на белгийския премиер, който подкрепи Пакта за миграцията. Но в Сърбия, Австрия и Унгария протестите бяха срещу репресивните мерки на правителствата. От Париж кореспондентите на трите национални телевизии показваха три различни картини. Десислава Минчева и Найо Тицин откриха двама протестиращи, облечени в плюшени костюми на тигър и паток. Протестираха срещу системата, докато се прекланяха пред техния идеал за световен лидер – Владимир Путин. По „Нова тв“ кореспондентката Петя Желева стоеше близо до полицаите и настоя на една от социологическите прогнози, че това ще бъде последната събота на протести. По БНТ кореспонденцията изглеждаше като правена от местните медии. Кореспондентката на БНР Юлия Талева се включи от дома си по скайп с обобщение. Но все пак, даде по-различна картина. Въпреки оттеглянето на по-умерените протестиращи хора след мерките на Макрон, протестите са подкрепяни от по-голямана част от французите. Талева открои първото конкретно искане на протестиращите – за „референдум по гражданска инициатива“.
Внезапно, на фона на световните протести, Софийският университет също обяви протестна готовност. Оказа се, не е срещу политиката на правителството към „хората с миграционни корени“, не е и срещу ниското заплащане в университета. Академичният съвет на СУ използва авторитета си, за да запази Правителствена болница, която беше решено да стане педиатрия. Борисов използва случая да каже, че ще опрости някои от задълженията на подчинената на Министерски съвет, но представяна за университетска болница. С други думи, премиерът опрости дълговете на болница, която му е подчинена. Игра на демокрация. Така улицата (или университетът) легитимира правото на един управляващ да взима решения, които уж трябва да са обсъдени в парламента. В това време съпругата на президента Десислава Радева обясняваше в предаването на Мартин Карбовски, че голямата й мечта е да има детска болница в страната. Президентша и премиер се надцакват в тв ефир, докато във фейсбук се роят опитите на родители да събират пари със снимки с детски личица.
Борисов употреби още един коз в „Панорама“. Премиерът на демократична България използва страха от близка война, за да мотивира решенията си: …затова искам тези геостратегически проекти да могат да минат през България, защото там, където има газопроводи, там, където има ядрени реактори, война няма.
Новини от Украйна по телевизиите почти липсват. Там кореспонденти няма.