Исторически дневник за кабинета Виденов

И

На 27 септември в Аулата на Софийския университет бе представен дневникът на историка акад. Илчо Димитров „В правителството на Жан Виденов – Илчо Димитров“.

Дневникът е предоставен на издателството от сина на Илчо Димитров – акад. Иван Илчев – който дешифрира и набира 1000 машинописни страници, с уговорката, че баща му е оставил общо над 10 000 страници текст, които той поетапно ще подава на българската публика.

Пред пълната зала изказвания направиха директорът на издателство „Захарий Стоянов” Иван Гранитски и някои от хората, които лично са познавали Илчо Димитров, сред които проф. Искра Баева, академик Васил Гюзелев и академик Благовест Сендов.

Иван Гранитски отбеляза, че Илчо Димитров е един от малкото български учени, които са имали впечатляваща обществена и научна кариера преди и след 1989 г., но никога през живота си не са допускали компромис със съвестта си и особено преди промените са проявявали изключителна смелост, като един от примерите затова е издаването на Дневника на Богдан Филов.

Искра Баева нарече дневника „еманация на дълга на историка” и поясни, че Илчо Димитров много добре е знаел колко ценни са първичните източници за историка, имайки предвид, че и самият той е пишел за периода на модерната българска история, използвайки безброй дневници и спомени. Баева подчерта, че спомените са много важни, но те не могат да се сравняват с дневника, защото той показва истината за факта, непречупена през политическата конюнктура на бъдещето. Освен това периодът, за който пише Илчо Димитров, според Баева е най-важният в историята на българския преход, тъй като тогава правителството на Жан Виденов прави опит да наруши общата тенденция на следване на Вашингтонския консенсус и да намери свои уникални пътища за социално поносим преход. В същото време героите на Илчо Димитров не са нито супергерои, нито изцяло отрицателни фигури. Основното действащо лице – Жан Виденов е представен бащински – така, както само бащите могат да са много критични към децата си.

Акад. Васил Гюзелев – специалист по Средновековието и Византия – отбеляза, че от създаването на българското книжовно дружество в Браила през 1869 г. и на Софийския университет през 1888 г. до днешни дни българската историческа наука има няколко всепризнати будители – Марин Дринов, Васил Златарски, Димитър Косев и Илчо Димитров. Последният е от кръга на така наречената от зложелателите „историческа мафия” – няколко млади преподаватели, които влизат в Софийския университет в началото на 60-те години – Коста Петров, Николай Генчев, Александър Фол, Милен Семков и самият Васил Гюзелев. Илчо Димитров бил изключително скромен и много задълбочен учен. Той най-много обичал да издирва документи и да пише. Докторската му дисертация била посветена на режима на Пълномощията (1881 – 1883) и се базирала на дневника на Константин Иречек, като според Гюзелев именно този документ вдъхновил системното „дневниково” творчество на Илчо Димитров.

Академик Благовест Сендов говори за близкото си приятелство с Илчо Димитров и за ценните съвети, получавани от него. Но не само заради личните си отношения с историка Сендов призна, че приема определенията за себе си в дневника: „болезнено амбициозен” и „галеник на Тодор Живков”.

„Как да не бъда болезнено амбициозен, като трябваше да мета три години улиците на София, за да стана студент?[1]” А по отношение на второто определение Сендов обясни, че Илчо Димитров го е смятал за „галеник на Тодор Живков”, защото математикът е станал ректор на Софийския университет на 40 години. В същото време той не забравил ценния си съветник Илчо Димитров и го препоръчал на Живков – както за първи секретар на партийния комитет на Софийския университет, така и за свой наследник като ректор в периода 1979 – 1981 година.

[1] Сендов и друг път е признавал в свои интервюта, че тъй като бил „неблагонадежден”, нямал право да кандидатства в Софийския университет, заради което той отправил лична молба към Вълко Червенков да бъде назначен за метач в столичната „Чистота”.

За автора

Теодора Георгиева

е редактор във вестник К.

Категории