Из програмата на „Пловдив – столица на културата”
„Мария от Буенос Айрес” е едно потапяне в магичната атмосфера на латиноамериканската чувственост и меланхолия, в дъха и полумрака, познати и обикнати от магическия и магнетичен реализъм на Фуентес, Кортасар, Борхес, Льоса… но особено Маркес и „100 години самота”. Разбира се, аржентинското танго и танго нуево на Пиацола са символни понятия. Историята на „Мария от Буенос Айрес” е едва ли не автобиографична за Пиацола.
Веселка Кунчева за пръв път поставя музикално-сценично произведение и то е неин личен избор сред предложенията, направени от директорката на Пловдивската опера доц. Нина Найденова. Дори за един поет на сцената като нея, сблъсъкът със сюрреалистичната творба на Пиацола и Ферер е изключително трудно преживяване. Но тя е оцеляла и ние наистина потъваме в една история, преизпълнена с любов, нега, мъка, отчаяние и пак любов, любов, любов. Опори на режисурата в конкретния случай са собственото й въображение, чувственост и сценичен опит, но и дългогодишната й биография със сценографката Мариета Голомехова и хореографа Явор Кунчев. В този случай се е прибавил и диригентът Константин Добройков. Основен е образът на Мария и тук Веселка Кунчева е направила изключително верен избор в лицето на Людмила Дяковска с нейната универсална сценична култура и дисциплина – тя е превъзходна певица с голям обем глас, но и танцьорка в широкия смисъл на думата. Прекрасна Людмила Дяковска! Тенорът със силен и красив глас Момчил Караиванов и куклено-театралният актьор с невероятни пластически умения Живко Джуранов са като двете лица на един и същ човек – автор и влюбен. Дали са автобиографични за композитора Пиацола и поета Ферер? Вероятно. Не твърдя, че чувах добре стиховете на Ферер, те са изписани и на видеостена.Третият много важен образ и изпълнител са бандонеонът в ръцете на Стоян Караиванов и на балетиста Калоян Куманов, който се превръща в част от инструмента. Двамата с Люси Дяковска сътворяват чудеса, танцът им заедно като неотменна част от извивките на меха на бандонеона е връх на въображението на хореографа и на виртуозността на двамата изпълнители. Друг почти триков номер в хореографията на Явор Кунчев е танцът на обувките с ножове. Дублетните форми в сценографията на Явор Кунчев и в режисурата на Веселка Кунчева подсилват значението на един или друг такт, движение, образ. В спектакъла участват танцьори от балетната трупа и хористи на операта, които произнасят текста на Ферер.
В сценографията на Мариета Голомехова е използван прийомът на „театър в театър”, на движението като на филмова лента, когато върху етажите на втората, вътрешна сценична конструкция, се появяват едни или други образи. Красиво е това безкрайно удължаване на ръцете на Мария, сякаш тя разтяга бандонеона, готова да прегърне и опрости греховете на всички, разпънали я на кръста.
В спектакъла има няколко финала – режисьорката не може да се раздели сякаш с музиката на Пиацола и историята на Мария от Буенос Айрес. Колко време ще се върти в стъпките на тангото? Едва ли много, защото тя, както разбираме, се насочва вече към Оруел и неговата „1984”. За нас остава да преживяваме и осмисляме едно необичайно и изкусително представление на Пловдивската опера – „Мария от Буенос Айрес”.
