Юли 2018. Яна е уморена, но решена да направи дълга разходка.
Прибираме се в стаята й и гледаме през прозореца в дивата Янина градинка, долепена до съседна – подредена тревна площ, с изряден ин-ян кръг от чернобели камъни.
– Съседът всеки ден подрежда и почиства камъните. Черното му да е черно, бялото бяло.
– Успокоява се…
– Е, добре, щом го влече. Хубаво е да има хаос. Нека си растат храстите, както им дойде. Хаосът най-трудно се поддържа.
Прегръщам Яна.
– Обичам те, Янаки.
