Не ми е възможно да говоря за личния ми контакт с Яна, за усещането от общуването с нея, за уникалната аура на нейната личност. Никоя дума не звучи на място.
Но мога да говоря с яснота и категоричност за работата на Яна. От страната на текста, страната, която познавам най-добре.
Яна беше невероятен читател. Един от най-талантливо четящите хора, който съм срещала в живота си. Работеше бавно, оставаше на идеите време да узреят. Не поемаше нова работа, ако не беше приключила с предишната. Позволяваше на текста да погълне цялото й внимание. Абсолютната красота на нейните корици е не само във великолепната, лаконично богата, неизчерпаемо изобретателна визия, но поравно с това в непоклатимата им правилност спрямо текста. В усета за уникалността на текста и индивидуалността на автора. Умението й да разчита естетиката на книгата, тоналността, атмосферата на стила, всевъзможни скрити връзки, отпратки, намигвания е такова, на каквото малко литературни критици са способни. Върху масата в книжарницата нейните книги са винаги разпознаваеми сред другите, но също разпознаваеми са авторите им в решенията на корицата – всеки със своя характер, своята литературна различност. Винаги съм чувствала работата й като вид превод – съвършеният превод на същността на книгата на визуален език. И както правят гениалните преводачи, Яна умее да остава “невидима” в този процес, да влиза в роля, да “отстъпва” съзнателно, за да постави текста на първи план. Често решенията на кориците напомнят визуален стих, носят смисловата изненада, отключващия заряд на стих. Дават нова дълбочина, неочаквани пътеки на достъп. Всяка нейна корица “открива” своята книга – във всички възможни значения на тази дума. Играта, деликатният хумор са печат на стила й и тази – бих я назовала дзен – лекота на погледа и на ръката, която се постига само след много, наистина изключително много труд и всекидневно упражнение. И винаги това невероятно уважение към детайла, към малкото, която прави важните неща, което създава качеството.
Цялата й личност, меката светлина и кристалната твърдост на присъствието й съществуват в нейната работа.
Липсва ни много.
