Яна Левиева

Я

Дадох си сметка, че купувам книги заради нейната работа по дизайна им още преди да я срещна, някъде в първите години на новия век. Бях си тръгнала от поредния панаир с пет издания, четири от които с името й в каретата. Ако изобщо е имало някога художник, на когото съм мечтала да приличам, то това е Яна Левиева. Наясно бях, че е безсмислено да й подражавам, макар, разбира се, да съм се изкушавала – невъзможно е да наподобиш съзнателно толкова характерната за нея комбинация от лъчезарна простота, болезнено изящество и привидно неуместна, но винаги напълно обяснима, след прочитане на текста, иронична шеговитост. Нереално талантлива и смайващо разнообразна във всеки проект, с който се захванеше, Яна насити книжарници, библиотеки и домовете ни с толкова безспорни шедьоври, че за определен период от време наистина вярвах, че благодарение на нея всичко е възможно за българския книжен дизайн.

Нямах шанса да ми преподава, но съм я наблюдавала в ателието по “Книга и печатна графика” и това ми даде още поводи да й се възхищавам. Иначе толкова нежна и деликатна, Яна нямаше проблем да заяви мнението си по даден творчески въпрос недвусмислено категорично, а целта беше неизменно една – да се случи полетът. Полетът на всеки отделен студент, полетът на таланта, полетът на книгата.

Дотолкова не се вземаше на сериозно и беше надмогнала иначе по-скоро естествената за нашите среди художническа суета, че никога не донесе своя книга, която да ни покаже за пример. Не й беше приятно и когато друг го направеше. Докато набирам тези редове, направо я чувам как ме срязва, шеговито ококорена, с нещо като “О-о, ама я стига глупости, моля ти се!”.

Всеки, който се е взирал в слънцето, е изпитвал традиционния страничен ефект – когато отклониш поглед, върху ретините ти се е запечатало вече невидимото петно светлина. Яна често прибягваше в работата си до сходен графичен похват – части от рисунка, фотография или типографски елементи говорят красноречиво със своето отсъствие, именно защото е избрала да ги премахне от изобразителната равнина. Така ще продължи да говори и тя в книгите, които озари със светлината си, дори когато я няма.

За автора

Капка Кънева

Капка Кънева работи в областта на хартиената пластика, илюстрацията и книжния дизайн. От 2014 г. преподава в катедра “Книга, илюстрация, печатна графика” в Националната художествена академия. Сред издателствата, на които сътрудничи, са “Панорама”, “Алтера”, “Лист”, Oxford University Press, Мадрид и eta Verlag, Берлин. Автор е на “Играта като книга” (“Панорама”, 2014).

Категории