Седем филмови критици – Александър Грозев, Божидар Манов, Боряна Матеева, Вера Найденова, Геновева Димитрова, Катерина Ламбринова, Людмила Дякова – правят годишна равносметка на ситуацията в киното, отговаряйки на въпроси на редакцията. Тъй като нямаше Фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“, тези видове кино сега отпадат.
1. С какво ще запомните 2018?
2. Българският пълнометражен игрален филм (до 3 заглавия)?
3. Българският късометражен игрален филм (до 3 заглавия)?
4. Чуждестранният филм (до 3 заглавия)?
5. Очертава ли се нова тенденция?
6. Скандалът?
Александър Грозев:
1. С бляскавото „българско“ закриване на Берлинале, но и с отменения „Златен ритон“, с поувяхналата „Златна роза“, с анемичния кинематографичен делник, в който поводите за празник бяха сведени до санитарния минимум. С козметичните поправки на Закона за т.нар. „филмова индустрия“, с новия
Правилник за приложението му и досадното недоглеждане (?!), което на
практика елиминира участието на кинокритиката в процеса на по оценяване на
филмовите проекти. С обречената битка за една рухваща сграда, чиято 120-годишна история ще тежи на колективната ни съвест…
2. „А̀га“ (България/Германия/Франция) на Милко Лазаров, „Далеч от брега“ на Костадин Бонев (България/Украйна), „Ирина“ на Надежда Косева.
3. „Диагноза“ на Камен Коларов, „Сън за щастие“ на Ирина Величкова, „Гората на Димо“ на Христо Симеонов.
4. „Крадци от магазини“ на Хирокадзу Коре-еда, „Студена война“ на Павел Павликовски, „Рома“ на Алфонсо Куарон.
5. Новата генерация налага все по-настойчиво своето артистично присъствие, задавайки все още неизбистрените си критерии за модерно кино. Иначе, задълбочаване на старите тенденции: бедна откъм свежи идеи драматургия, разпилени режисьорски търсения, нечувствителност към съвременните тенденции, консервативно художествено мислене и липса на сетива за реалните проблеми на обществото, лавина от посредствени тв сериали…
6. Наистина, „нито ден без скандал“, а те неусетно се превърнаха във всекидневие, поради което вече не впечатляват особено. Ако нещо се откроява в потока познати „битовизми“, то е похабената интелектуална енергия в разрешаването на многомесечната сага с т.нар. „нотификация“.
Божидар Манов:
- Почина Стивън Хокинг, последният жив гений и прорицател! Почина и последният мъжки бял носорог! Сондата ИнСайт кацна успешно на Марс! Там ли ще търсим гении и носорози? Или ще си ги произвеждаме тук от „генно редактирани ембриони“?
- Истински големият филм е един – „А̀га“! Жалко, че Европейската филмова академия не го забеляза в годишните си награди. И още няколко добри филма, но на значителна дистанция от него („Ирина“ и други).
- Годишната късометражна продукция е относително по-слаба, без ярки филми-фаворити. Но това е случаен спад, не е тревожна тенденция.
- Според ЕФА, 3 филма от Кан: полската политическа драма „Студена война“, италианските психо-социални опуси „Щастливият Лазаро“ на Аличе Рорвахер и „Догман“ на Матео Гароне. А според мен: болезнено ведрата (!) японска семейна драма „Крадци от магазини“; мексиканската автобиографична „изповед“ на Алфонсо Куарон „Рома“; ливанската безнадеждна драма „Капернаум“ на Надин Лабаки с абсурден, но потресаващ сюжет: отчаяно дете от улицата съди родителите си, че са го създали! В драматичния разпад на (не)възможния съвременен хуманизъм подобен сюжет се появява за първи път и ако той не стресне небрежното човешко самосъзнание, няма какво да ни спаси!
- Още от 2017 г. се наблюдават важни медийни трансформации в световното кино: мощно навлизане на стрийминг гигантите (Netflix, Amazon, HBO) във филмовия бизнес, не само като нов разпространителски канал, но и като производители; и VR сеансите – вече реален сегмент от големите фестивали. У нас Новата година трябва да донесе нов закон за филмовата индустрия след козметичното пригаждане на стария към европейските изисквания. Но и нови надежди за талантливи дебюти на млади режисьори в нискобюджетни филми. Защото добри проекти има, но щедри пари за скъпи филми не трябва да очакваме.
- Големият скандал е ДС досието на Юлия Кръстева, въпреки опитите да се замаже или омаловажи факта. (Балзак казва „Глупаво като факт“ и тя като видна фигура от френския интелектуален елит би трябвало да знае това.) Слава Богу, Ю. К. не е от киното, но от нейния сюжет „Сабина“ става страхотен филм! Нужен е обаче много умен и талантлив режисьор! Предлагам заглавие (а ла Кундера, който също бе „осветен“): „Непосилната лекота на досието“! А у нас: абсурдното отстраняване на филмовите критици от националния кинопроцес! Защо? Няма разумен отговор!
Боряна Матеева:
1. С шествието на „А̀га“ по световните фестивали. Множеството награди затвърждават тенденцията за отваряне на българското кино към универсалните проблеми и разполагането му в авангарда на авторското кино. Закриването на „Култура” и възкръсването му като новия вестник „К”. Респектира волята на екипа за оцеляване в пазарната джунгла и съзнанието му за мисия, отстоявана с чест. Европейската номинация за „Срам” на Петър Крумов. Премиерата на документалния филм „Литературните места на София”, който направихме с талантливата Катя Минкова. Седмицата на бразилското кино и култура, по време на която имах удоволствието да представя два филма на Карлос Диегес, показани за първи път в България. Маршът на жените в Кан и вълната #MeToo, тръгнала от киното. Красивият киноалбум „Камера! Работи!”, издаден от Българската национална филмотека. „Киноповести” на Бергман. 14 Световен фестивал на анимационния филм във Варна и радостта, която носи. С прощаването с големия аниматор Стоян Дуков, с блестящия оператор Виктор Чичов, с Цветан Чобански, с документалиста Стойчо Шишков. Световното кино се раздели с легендарния Нелсон Перейра дос Сантос, „баща” и„съвест” на бразилското Синема ново. Загубихме и последния император Бертолучи. Бавно си отива достолепната генерация от откриватели и градители. Усещането е за нестабилност, но бременна с промени. „Промяна” идва в съзнанието и заради новото издание на книгата на Лив Улман, дошло за 100-годишнината на Бергман, отбелязана с внушителна панорама от непоказвани у нас филми на „Киномания”. С впечатляващото ниво на тв сериала „Откраднат живот”. С аварийното приемане на поправките в ЗФИ и Правилника за приложението му и надеждата за тяхното промислено допълване в близко бъдеще.
2. „А̀га“, „Ирина“, „Далеч от брега“.
3. „Гората на Димо“, „Дъщеря“ на Кристина Грозева и „Старецът и морето“ на Надежда Косева от омнибуса „8 ʹ19”.
4. „Крадци от магазини“, „Лято“ на Кирил Серебренников, „Граница“ на Али Абаси.
5. Тенденцията, без да е нова, е технологична. В ход е промяна на цялостната парадигма на комуникациите и възприятието. Стрийминг платформите се надигат, не че напълно ще изместят традиционния тъмен салон, но ще променят начина на гледане, а и на производство („Рома”, „Златен лъв” от Венеция, е продуциран от Netflix).
6. Неуместната изтървана реплика, че трябва да се правят само оптимистични филми, защото държавата дава парите. Непровеждането на „Златен ритон”. Блокажът на субсидията за българско кино през 2018, което ще се отрази върху процеса и през новата година. Изключването на критиците от художествените комисии (чл.14, ал. 3 от Правилника за приложение на ЗФИ) – необмислен (надявам се не и злоумишлен) акт, който в перспектива би навредил много на кинопроцеса.
Вера Найденова:
1. В професионален план – с ориентацията на фестивала в Кан към селекциониране и награждаване на филми, отразяващи изключително остри екзистенциални и социални проблеми (аномалиите в човешката природа, миграцията, бедността).
2. „А̀га“, „Безкрайната градина” на Галин Стоев, „Smart Коледа” на Мария Веселинова.
3. „Сън за щастие”, „Багаж” на Светослав Стоянов (и двата с великолепната игра на Деян Донков), „Гората на Димо”.
4. „Къщата, която Джак построи” на Ларс фон Триер, „Капернаум” на Надин Лабаки (Ливан), „Айка” на Сергей Дворцевой (Казахстан). Централен герой в първия е сериен убиец. Вторият и третият разказват историите на млади жени, отчаяно търсещи спасение от бедността в чужди страни; те бяха отличени в Кан, а сега са в състезанието за чуждоезичен „Оскар”.
5. Посочената в отговорите на въпрос 1 и 4. Можем да я наречем „по-радикален реализъм”. Да се приобщят към тази тенденция се стараят и някои наши млади режисьори. Те постигат известни успехи, но за по-големи не им достигат житейски опит и кинематографично умение.
6. Скандални, според мен, са коментарите в кинематографичните среди, според които новият Правилник за работата на НФЦ ограничава участието на кинокритици в т.нар. художествени комисии. Тревожен е самият факт, че сред нас има хора, които забравят, а навярно и никога не са знаели, че критиката е равноправна част във всяка художествено-творческа дейност, призвана, така да се каже, по самата си професионална същност да внася коефициент на обективен анализ и оценка. В конкретния случай пък е добре да си даваме сметка и за това, че кинокритиците не са обвързани финансово с индустрията, а са и по-добре информирани за тенденциите в световния кинопроцес. Ако в написването на въпросните текстове са участвали хора от Националния съвет за кино и от ръководството на Националния филмов център, трябва да ги държим отговорни за ретроградното им намерение.Като човек с дългогодишен опит в професията мога да твърдя, че и във времена на най-силна идеологическа стагнация критиката не е била отстраняван от вътрешно-творческия процес в киното ни .Като скандално може да се окачестви и непровеждането на пловдивския фестивал „Златен ритон”. От години той компенсира в някаква степен сведеното почти до нулата представяне на документалните и анимационните ни филми по националните кино и тв екрани. Ако, да речем, за организирането на фестивал не са достигали средства, то можеше да се отиде към един по-евтин вариант – панорама в някои от софийските кина. Лишаването на зрителя от по-цялостна представа за тези дялове от филмовото ни творчество можем да отнесем към общата практика на безотчетност за средствата, които се влагат в тях, а най-вече – като свидетелство за незаинтересованост към културната им ефективност.
Геновева Димитрова:
- Със затварянето на в. „Култура“ и отварянето на новия в. „К“. С успешната премиера в галерия „Енакор“ и прожекция в Дома на киното на София филм фест на документалния ни филм Offline? (2017, реж. Станислава Калчева, продуцент и оператор Иван Тонев, дано през 2019 се добере до голям и малък екран). Със закриването на Берлинале с магичния „Áга” и спечелването на „Златна мечка“ на „Не ме докосвай“ на Адина Пинтилие с българското участие на продуцента Мартичка Божилова и актрисата Ирмена Чичикова. С извънредно напрегнатия ритъм за промените в Закона за филмовата индустрия във връзка с нотификацията на ЕК, както и на Правилника на ИА Национален филмов център. С мащабния международен и национален успех на „Áга” и наградите на „Ирина“. С организирането на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ от ФКЦ-Варна. С незадоволителното равнище на преобладаващата част от българското игрално кино. С изискания киноалбум „Камера! Работи!”, издаден от БНФ. С номинирането за Европейските филмови награди на късометражния филм „Срам“ на Петър Крумов. С непровеждането на Фестивала на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“ в Пловдив.
2. „Áга”, „Ирина“.
3. Тази година нямам категоричен фаворит, но все пак бих откроила „Гората на Димо“, „Багаж” на Светослав Стоянов, „Сън за щастие“.
4. „Рома“, „Студена война“, „Островът на кучетата“ на Уес Андерсън.
5. Вече не е новост силното навлизане на стрийминг гигантите (Netflix, Amazon, HBO) във филмопроизводството, но, въпреки че Кан ги забрани, „Рома“ (копродуцент Netflix) спечели „Златен лъв“ във Венеция. Все още има проблем с разпространението на филмите им в кината, но вероятно скоро и той ще бъде преодолян. Прави впечатление, че два от най-ярките филми на годината са за миналото и са чернобели.
6. Скандалите във филмовата общност, доколкото я има, са непрестанни. Дано догодина да се приемат по-драстични промени в ЗФИ. Скандално е елиминирането на филмовите критици от художествените комисии, според член 14, ал. 3 от Правилника за приложението на ЗФИ. Скандално е и, че нямаше „Златен ритон“ – откъслечна е визията върху документалното и анимационното производство. През 2019 филмите ще ни се изсипят като лавина.
Катерина Ламбринова:
1. С това, че до решаване на проблема с нотификацията на ЕК, касаеща държавната помощ за филмовата индустрия, бюджетът на ИА НФЦ за 2018 бе запориран и филмопроизводството бе временно замразено. Тези и други обективни обстоятелства затрудниха организирането на фестивала „Златна роза“, който все пак се проведе успешно, но, за съжаление, „Златен ритон“ така и не се състоя. Но най-вече с направените първи стъпки в посока рестартиране на системата. С надеждата, че промените в ЗФИ ще продължат и през следващата година и най-после ще се пресекат порочните практики при оценяването на проекти. С безочливата корумпираност на управляващите, особено по отношение градската среда и културното наследство. С изгорелите царски конюшни и с висящите съдби на сградите на кината „Възраждане“ и „Модерен театър“, както и на къщата-музей на Яворов. С успеха на Българска национална филмотека, която си извоюва правото на делегиран бюджет. С успешното провеждане на заседанията на Euroimage у нас. Със смъртта на емблематичния вестник „Култура“ и раждането на вестник „К“, който започна с двойно повече хъс. С генерално все по-влошаващата се медийна среда, но и с отстояването на територии на смислено критическо писане в единственото специализирано издание за филмово изкуство списание „Кино“, списание „Артизанин“, сайтовете FilmSociety, „Въпреки“ и др.
2. „А̀га“, „Ирина“.
3. „Гората на Димо“, „Брак“ на Слава Дойчева.
4. „Рома“ и документалният „A women captured” на Бернадет Туза-Ритър.
5. Правдивото търсене на равнопоставеност между половете навлезе в конкурсните програми на престижни фестивали като Сънданс и Берлинале. Много важно е да няма съмнение, че все пак качеството на тези филми определя мястото им. Смяната на поколенията в българското кино е вече факт. Младите автори усещат по-добре пулса на времето и създават адекватно на съвременните разбирания кино. Драматургията е ахилесовата пета на българското кино, има сериозен дефицит на талантливи сценаристи.
6. До последно старата система за оценяване правеше възможно пренебрегването на автори с доказани успехи и талант за сметка на проекти със съмнително качество на режисьори с неуспешни предишни филми. Изключително проблематична е и ситуацията с разпространението на новите български филми. Видимо е, че в повечето случаи не се влагат достатъчно ресурси и енергия при провеждане на рекламните кампании от заинтересованите страни. Необходимо е да се концентрират стратегически усилия в тази посока и е добре да влязат нови лица в разпространителския бранш. Проблематично e, че заложените промени в Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия изключват филмовите критици от съставите на художествените комисии в НФЦ, защото единствено те не са преки участници във филмопроизводствения процес, тоест не са зависими от продуценти и автори, а в ролята си на професионални наблюдатели на този процес имат обективен поглед върху него.
Людмила Дякова:
- Годината беше белязана от всички пречки, трудности и неуредици по приемане на Нотификацията и нов ЗФИ, чието усъвършенстване предстои и през новата 2019, но независимо от това, за българското кино беше поредната година на международни успехи. Достатъчно е да спомена филма на Милко Лазаров „А̀га“ с многобройните му големи награди на различни престижни фестивали. Изключителен като визия, дълбок, мъдър, пророчески филм. Не мога да пропусна и румънския филм на Адина Пинтилие „Не ме докосвай” – „Златна мечка” и Награда за дебют на Берлинале 2018. Българското участие в тази копродукция беше съществено, както от екипа на „Агитпроп” с неговия двигател Мартичка Божилова, така и със забележителното актьорско участие на Ирмена Чичикова. Убедена съм, че копродукциите са един от пътищата за развитие на българското кино. Като обмен на творчески инвенции, като осигуряване на средства и като възможност за международно разпространение. Иска ми се да изброя още филми, които през годината получиха международно признание, като „Ирина”, „Далеч от брега” и др.
2. Безспорно „А̀га“. Световен филм! „Ирина”. Не съм от възторжените почитатели на този тип социално кино, но той излиза от схемата и покорява с топлота. Не приемам възражението: „Какво значи топъл филм?” Ами такъв, който вълнува, който те кара да бъдеш по-добър и чието послание е човеколюбие и опрощаване. На трето място бих посочила „Smart Коледа” на Мария Веселинова. Заради връщането му към традициите на класическото детско кино. Артистичен, забавен, емоционален и поучителен филм, без да е назидателен.
3. „Багаж”, „Сън за щастие”, „Тук и сега” на Яна Лекарска и с известни уговорки „Гората на Димо”.
4. „Студена война”, „Островът на кучетата”, „Не ме докосвай” на Адина Пинтилие.
5. Тенденцията, без да е нова, е, че българското кино стои стабилно на картата на европейското и все повече продуценти, селекционери и разпространители се интересуват от нашите филми. А екипите ни – продуцентски, творчески – са равностойни и търсени партньори за съвместни проекти.
6. Скандално е, че от средата на годината „Култура” – елитен, уникален и толкова важен за интелигенцията на България вестник с дълга история – спря да излиза. Добре е, че екипът му се съвзе от удара и вече имаме вестник „К”. Дано издателите му си дават сметка колко стойностно и значимо е присъствието му в пъстрата медийна палитра и „К” да продължи съществуването си още много десетилетия. Друго недопустимо, и дано е за последен път, е непровеждането на Фестивала за документално и анимационно кино „Златен ритон”. Няма да коментирам обективните и субективни причини, поради които тази година не се състоя. Само ще отбележа, че подготовката за един фестивал започва още преди да е завършил предишният, а и се развива по стратегия, която не е година за година, както се случва у нас. Ако искаме да имаме стабилна културна политика в областта на киното, е необходимо институциите на всички нива да имат ясна концепция, приоритети и позиция по отношение на филмовите фестивали в България. И още нещо, което не бива да се допусне в новия закон за киното, но е заложено, макар и завоалирано, е игнорирането на кинокритици за участие в нациоалните художествени комисии за трите вида кино. Ако това се приеме, би било повече от скандално!
Резултатите
Българският пълнометражен игрален филм:
„А̀га“ – 7
„Ирина” – 6
„Далеч от брега” – 2
„Smart Коледа” – 2
„Безкрайната градина” – 1.
Българският късометражен филм:
„Гората на Димо” – 6
„Сън за щастие” – 4
„Багаж” – 3
„Брак”, „Диагноза”, „Дъщеря”, „Старецът и морето”, „Тук и сега” – 1.
Чуждестранният филм:
„Рома” – 4
„Крадци от магазини” и „Студена война” – 3
„Капернаум” и „Островът на кучетата” – 2
„Айка”, „Граница”, „Къщата, която Джак построи”, „Лято”, „Не ме докосвай”, „A women captured” – 1.
