Мери Оливър (1935-2019)

М

Спомням си един стих, написан по случай смъртта на Маяковски, от негов съвременник. Той гласеше, че със загубата на Маяковски сякаш от стаята на съветската поезия е бил изнесен грамаден шкаф. Днес бих могъл да препиша този образ и за смъртта на голямата американска поетеса, но ще се наложи леко да го променя. Мери Оливър беше поетеса на света, на природата, на дивото и неукротимото, на невидимото и неразбираемото, на животните и всичко живо, на хората и човешкото, но най-вече тя пишеше за красотата на тази земя и защо е важно да оставим някаква следа в нея. Затова мога да кажа, че с нейната смърт сякаш от необятното поле на световната поезия е било отсечено огромно дърво. Едно от онези, сред които тя обичаше да се разхожда през нощта, да разговаря с тях и след това да превръща в поезия вековното им мълчание.

Ако мога да я сравня с един друг любим американски поет, Джим Харисън (1937-2016), когото наричаха „Моцарт на прериите” и който пишеше стихове и романи за дивата природа по удивителен начин, то Мери Оливър е като много далечно отроче на „Майка Гея”, първичната гръцка богиня, олицетворяваща земята и всичко живо.

През годините съм чел критици на Оливър, завиждащи на огромния й талант, които казваха, че тя цял живот е пишела едно и също стихотворение. Нека е така, нека е едно, обаче какво стихотворение! Поетите като нея казват много повече с една поема, отколкото много други с цялото си творчество. Точно затова нейната лека и ефирна поезия за света (световете) отвъд прозореца влезе толкова дълбоко в мен, караше ме да я препрочитам отново и отново, да я превеждам за собствено удоволствие, защото поетите като нея са огромна рядкост и когато някой от тях се появи, ние няма какво друго да сторим, освен да четем. А Мери Оливър ще продължи да лети, някъде там, сурово и завладяващо.

Пейчо Кънев

 

Диви гъски

Не е нужно да бъдеш добър.

Не е нужно да се влачиш на колене

стотици мили през пустинята, покайвайки се.

Просто трябва да оставиш нежното животно на тялото ти

да обича, каквото обича.

Разкажи ми за отчаянието, за твоето, и аз ще ти разкажа за моето.

Междувременно животът продължава.

Междувременно слънцето и прозрачните камъчета на дъжда

се движат през пейзажа,

над прериите и големите дървета,

планините и реките.

Междувременно дивите гъски, високо в чистия син въздух,

отново се отправят към дома.

Междувременно, независимо колко си самотен,

светът се предлага на твоето въображение,

зове те да харесаш дивите гъски, сурово и завладяващо

отново и отново показва къде е мястото ти

в семейството на всичко живо.

Мери Оливър

Превод от английски Пейчо Кънев

 

За автора

Категории