Томас Бернхард. „Мраз”, превод от немски Любомир Илиев. София: Атлантис-КЛ, 2018. Цена 16,90 лв.
„Мраз“ – или романът, с който Бернхард дебютира на австрийската литературна сцена – е издаден през 1963 г. Придържайки се обаче към хронологията, този текст бива предшестван от дългогодишната работа на автора като журналист в Залцбургер Фолксблат. Със своите статии той е от хроникьорите на културната агония на Австрия в следвоенния период. По-късно предприетите пътувания в страната и из тогавашна Югославия ще се допълнят от лирически произведения, написани под влияние на естетиката на Георг Тракл, а също и от малки художествени текстове, изпълнени с мистицизъм и библейска символика. Като първи сериозен литературен опит може да се открои „Пред гроба на един поет“, написан тъкмо в тази стилистика.
Литературната критика насочва вниманието си към Бернхард едва десетилетие по-късно. През този времеви интервал, експериментирайки с различни жанрови похвати, младият журналист и поет ще се изгради като модерен писател. Затова е едностранчиво вписването на дебютния му роман единствено в културния контекст на следвоенната литература. Онова, което го разграничава от нея, е изводът, че миналото не може да бъде разглеждано само като политически проблем – защото то е и персонален проблем (темата ще намери образцовия си пример в романа „Изличаване. Едно разпадане“).
В стилистично отношение „Мраз“ безпроблемно може да бъде разпознат като артефакт на една кризисна епоха. Текстът се вписва в традицията по-скоро на френската (философска) литература на ХХ век – Бекет, Сартр, Камю, отколкото като тясно свързан единствено с австрийския културен контекст. Композицията е изградена под формата на дневник, който описва пребиваването на млад студент по медицина в планинска хижа във Венг. Неговата задача е наблюдението на художника Щраух, брат на асистента, при когото младият студент следва медицина (впоследствие тази техника на наблюдението ще бъде въведена като основен литературен похват от Бернхард). В самото начало е поставена и задачата пред студента – да разбере от какво е болен художникът. Тук романът започва индиректно да се занимава с моралния казус на самоубийството. Менталните болести и техните симптоми могат да бъдат описвани, класифицирани и „лекувани“, но медицината на практика инструментализира едно абстрактно явление – човешката душа, – стремейки се да я приведе под яснотата на точните понятия. Това произтича от европейското разбиране, че болестта е само временно нарушение на правилното функциониране на организма.
Изводите на студента по медицина в края на текста, очевидно и разбиранията на автора, показват парадоксалността на съществуването – чрез своето раждане човешкото същество умира всекидневно, а „самоубийството е заложено в майчината утроба“.
Художествено апорията между живота и смъртта е изградена чрез художника Щраух, неговите съновидения и кошмари, хипохондрията му, безкрайните безцелни разходки сред ледената пустош, дори и чрез позоваванията на философа Блез Паскал, от една страна. От другата страна е студентът по медицина, който носи със себе си том на Хенри Джеймс – той е рационалното, младото, здравото. Читателят е въведен в баналния живот на едно малко общество във Венг, което се занимава целогодишно със скотските си навици – отдава се на разврат, пие, клюкарства и интригантства, че дори понякога си поднася и сготвено кучешко месо. Сред тази Бодлерова естетика си проправят път понякога крайно екстремни съждения за обществото и човешкото съществуване. В този текст Бернхард отново ни сблъска с делничното и философското, на фона на ежедневните описания се разгръщат изводите по най-различни теми. Много от изпробваните тук композиционни структури и похвати ще бъдат разширени в следващите му произведения.
Като приемем, че текстовете на Бернхард са вариации на няколко основни мотива (лудостта, изкуството, болестта и смъртта), „Мраз“ може да бъде положен в линията на деструкция на естетическите форми, характерна изобщо за следвоенното изкуство. Срещаме се с роман, който проследява бавното измръзване като метафора за умирането, за всекидневната загуба на смисъл и воля за живот на човешкото същество. Точно в това е проникновението на този дебют. И интересното в случая е, че това не са разсъждения на писател, намиращ се в края на своя жизнен и творчески път, моментни пози на привиден страх, обвити в повърхностни разсъждения за смъртта и умирането, а идват от един млад автор, който вече разсъждава откъм края.
