„Гладни умове, добре дошли при д-р Знам, където бързата храна за ума се сервира 24 часа в денонощието… на 40 000 места в цялата страна. Попитайте д-р Знам. (…) Два за пет и получавате един безплатно.“
Сещате ли се за този епизод от филма „Изкуствен интелект“ на Спилбърг от 2001 г., когато след пускане на монети в един автомат анимационен Айнщайн отговаряше на въпросите на героите? Е, 2001-а бе годината, в която се появи на бял свят реалният д-р Знам, неанимиран, но много полезен, пък и безплатен. На 15 януари 2019 г. се навършиха 18 години от появата на Уикипедия.
Забележете, сравнявам с д-р Знам не Siri, Alexa или Google, а Wiki. Защото за каквото и да попитаме Siri, Alexa или Google, те ще ни препратят, почти без изключение, към Wiki.
„Представете си един свят, в който всеки на планетата има достъп до цялото човешко познание. Това е целта на моя живот“, каза преди време Джими Уейлс, създателят на този фантастичен инструмент. Какво може да се напише днес, освен очевидното: той надмина фантастиката. Wikipedia се разрасна неимоверно. Само статиите на английски в нея са 5.7 милиона, а посещенията само миналата година са били 92 милиарда.
В „Мрежа/Паяжина” неведнъж е ставало дума за това какъв уникален феномен е Свободната енциклопедия. Тя е най-пълната енциклопедия в историята на човечеството и това не би било възможно без помощта на технологиите, същите тези технологии, които ни хвърлят в такова униние напоследък с неограничената си способност да дезинформират, да навлизат в личния живот, да крадат самоличности, да фалшифицират… Ботовете на Wiki не се занимават с това. Те се занимават с други работи: те автоматично определят качеството на съдържанието, премахват неенциклопедичното съдържание, справят се с вандализма, с лошия правопис и ругатните, поддържат интегритета на цялата система. Такъв бот е ClueBot NG, разработен от самите редактори на Уики.
Но как тази утопия, този оазис на познанието не просто успява да оцелее насред опустошенията, причинени от комерсиализацията на изкуствения интелект, но и да процъфти?
„В нашата общност има поговорка, казва Саманта Лиен от фондация Wikimedia. Добре, че Уикипедия работи на практика, защото на теория това е катастрофа.”
Та, тайната е може би в кооперирането – Уики работи с библиотеки, музеи и архиви по целия свят, като им помага да споделят собствените си колекции и ресурси. Уикипедия работи и с училища и университети. Много професори отхвърлят традиционните домашни и вместо това канят учениците да разширят или създадат статия на Уикипедия по дадена тема. Уики е главно от и за студентите. Финансово се разчита само на отделни донори, като средното дарение е около 15 долара.
Успехът на Уики вероятно се дължи и на добрата репутация. Тя все по-често бива цитирана в научни трудове и дори съдебни становища. Не се правят компромиси и с неприкосновеността на личния живот, опитите за дезинформация, политически натиск и реклама. Поне засега.
Уикипедия се превръща във все по-незаменим ресурс и тази незаменимост и единственост не може да не ни изпълва със загриженост за бъдещето дори в период на абсолютен разцвет.
Самите уикипедианци са наясно, че съвършенството е още далеч, като някои виждат главния недостатък в… „Половите пристрастия на Wikipedia“. Тези пристрастия „отразяват факта, че преобладаващото мнозинство от доброволни редактори на Уикипедия, особено на сайта на английски език, са мъже. Това води до по-малко и не толкова обширни статии за жени или теми, важни за жените“. Като пример за тези пристрастия е посочен неоспоримият факт, че страницата, посветена на порнографски актриси, е много по-пълна и добре организирана от страницата, посветена на жени-писатели.
Но дали мъжката доминация в редакторския екип на Wikipedia не се дължи на нежеланието на самите жени да участват в ожесточените и направо груби дебати, съпровождащи почти всяка тема в Wiki?
Най-епичните битки между редактори са на политически теми. Можете да видите каква история е натрупала статията за „Джордж Уокър Буш“. Мюсюлманството е друга лесно възпламенима тема.
Така че, въпросът остава актуален: ще успее ли Wikipedia да опази привързаността си към фактите в свят на политически натиск, дезинформация и подмяна, инвазия в личния живот, нови и нови неравенства и контрол?
