Открито писмо от Гилдия „Критика“ при СБФД
По повод новия Правилник за приложение на Закона за филмовата индустрия, приет с ПМС № 274 от 6.12.2018 г., който елиминира цялата професионална общност на филмовите критици от участие в националния кинопроцес, гилдия „Критика“ при СБФД публикува следното Открито писмо:
До: Жана Караиванова, Изпълнителен директор, ИА Национален филмов център
Копие до: Национален съвет за кино към ИА НФЦ; Вежди Рашидов, председател Комисия по ултурата и медиите, Народно събрание; Томислав Дончев, заместник министър-председател; Боил Банов, министър на културата
Уважаеми господа,
Гилдия „Критика” към Съюза на българските филмови дейци приветства бързото, макар и припряно приемане на поправките в Закона за филмовата индустрия и Правилника за приложението му.
Но в новия Правилник с изненада откриваме недоразумение, което се надяваме да не е целенасочено проведена линия на отстраняване на професионалните кинокритици от процеса на конкурсно оценяване на филмови проекти. От въвеждането на конкурсния принцип при финансиране на филмопроизводството през 1994 г. кинокритици са излъчвани от всички професионални сдружения и ЮЛНС за членове на националните художествени комисии във всички видове кино и през всички години.
Става дума за чл. 14, ал. (3) от Правилника. В него е въведено ограничение за професиите, чиито представители могат да участват като членове на националните художествени комисии, а именно: само продуцент, актьор (носители на сродни права) и режисьор, сценарист, оператор, художник-постановчик (само за комисия по анимационно кино), които са „носители на авторски права за създаването на най-малко две произведения в областта на филмовото изкуство“.
По този начин става очевидно, че:
– категорично се елиминира киноведската гледна точка на професионалните кинокритици при оценяването на предлаганите за финансиране и производство филмови проекти при положение, че единствено кинокритиците не са в производствена зависимост от продуцентите и авторите на филми;
– оформя се строга „цехова“ затвореност, при която само продуценти и автори ще оценяват проекти на други продуценти и автори;
– създават се предпоставки за постоянен конфликт на интереси при формиране на националните художествени комисии, тъй като продуценти и автори влизат в различни комбинации при всеки следващ филмов проект;
– подобна практика няма в нито една европейска страна, а и в други извън ЕС, където се прилага конкурсно оценяване на филмови проекти; напр. в селекционните комисии към френския национален филмов център CNC, до чийто модел сме най-близо, редовно участват филмови критици;
– без правна логика и без конкретна професионална аргументация чл. 14 от Правилника за приложение на ЗФИ въвежда ограничения, които не кореспондират по никакъв начин с чл. 10 от самия ЗФИ, който уточнява, че „Националните художествени комисии по игрално, документално и анимационно кино се назначават със заповед на изпълнителния директор на агенцията за срок една година. Всяка от комисиите се състои от 9 членове, 8 от които предложени от професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, и един член, определен от агенцията.“
Като оценяваме това недоразумение като грешно и вредно за националния кинематографичен процес, възразяваме най-категорично и настояваме въпросният чл. 14 от Правилника да бъде променен целесъобразно и логично, за да е полезен за българското кино, а не само за една затворена цехова общност. Тук, разбира се, не става дума за някакви частни интереси на Гилдия „Критика“ при СБФД и нейните членове, а за тяхната професионална грижа за развитието на българското кино.
С уважение:
Ръководство на Гилдия „Критика“ при СБФД:
Проф. д.н. Божидар Манов, председател, Доц. д.н. Петя Александрова, Антония Ковачева, директор на БНФ, Боряна Матеева, Д-р Гергана Дончева
Януари 2019 г.
