„Фаворитката“ (The Favourite), 2018, Великобритания/САЩ/Ирландия,119 минути, режисьор Йоргос Лантимос, продуценти: Сеси Демпси, Ед Гини, Йоргос Лантимос; сценаристи: Тони Макнамара, Дебора Дейвис; оператор Роби Райън, в ролите: Оливия Колман, Ема Стоун, Рейчъл Вайс, Никълъс Хоулт, Джо Олуин и др. Награди и номинации: 2 от Венеция 2018 (на журито за Лантимос и за женска роля на Оливия Колман), на публиката от Камераимидж 2018 за оператора Роби Райън, 10 номинации за „Оскар“, „Златен глобус“ за главна женска роля на Оливия Колман и 4 номинации, 12 номинации от BAFTA и др. В кината от 8 февруари 2019 г. Разпространява Александра филмс
С „Кучешки зъб“ (2009), „Алпи“ (2011) и „Омарът“ (2015), гъркът Йоргос Лантимос (1973) се прослави като майстор на абсурда в антиутопични или поне нестандартни филми. Макар да разочарова доста от почитателите си със скалъпената шоковост в „Убийството на свещения елен“ (2017), вдъхновен от древногръцката трагедия „Ифигения в Авлида“, той продължава своя артхаусен щурм срещу патологично-репресивната механика на властта. Този път ни потапя в английския кралски двор от началото на ХVІІІ век и не е автор на сценария.
Кралица на Великобритания е болнавата Анна Стюарт (Оливия Колман). Нейна най-близка довереница и любовница е обаятелната Сара Чърчил, херцогиня Марлборо (Рейчъл Вайс). В момента се води война между англичани и французи и съпругът на фаворитката е на фронта, за да печели битки. Поради подаграта на кралицата и нейната нефелност, фактически Сара управлява кралството. В двореца пристига младата й далечна братовчедка Абигейл Хил (Ема Стоун). Първо е настанена в кухнята, но Сара я привлича при себе си, т.е. при кралицата. Колкото и да е умна, тя не подозира какво я очаква.
Разделен на части (всяка със собствено заглавие), филмът се гледа с удоволствие. Дворцови интриги, политически спорове, женски схватки, кралски тегоби и наслади се редят в оригинален пъзел от амбиции и страсти. В покоите на кралицата подскачат зайци. Сара и Абигейл се надцакват за влияние над нея. Уж невинната героиня на Ема Стоун свисти. И всичко това е показано с цветист абсурд – от вулгарните диалози и бесни ситуации през експресивното изображение до сардоничната музика. Филмът изобретателно изважда параноичните екстремности на манипулацията. И е гадно, и е смешно. Постепенно дворцовата черна комедия се превръща в адски съвременна сатира, независимо от пищната обстановка и превъзходните костюми (Сара предпочита да се облича като мъж). Въпреки че присъстват, на мъжете във „Фаворитката“ е отредено място на миманс. Затова пък жените властват, но съвсем не в аспекта на актуалното #MeToo. Най-сложна е ролята на кралица Анна – Оливия Колман играе колкото карикатура, толкова и нещастница с корона. Силна е. Тя е известна телевизионна актриса, но за първи път я гледам – спомням си, че в предизвикателството „Лок” (2013) на Стивън Найт бе телефонният глас на раждащата любовница на Том Харди, а предстои да я видим в новия сезон на сериала „Короната“ като кралица Елизабет ІІ. Няма да е изненада, ако в „Оскар“-битката невероятната Глен Клоуз в „Съпругата“ на Бьорн Рунгес за пореден път остане само с номинация. След „Неподчинение“ на Себастиан Лейло, Рейчъл Вайс отново доминира в лесбийски ласки и е пак убедителна. Най-стъписваща е Ема Стоун в ролята на безскрупулница – толкова е възхитителна, че забравяш за досегашните й невинни героини.
„Фаворитката“ е най-проходимият филм на Йоргос Лантимос. Най-компактният. И най-симпатичният. И е сред ярките филми на изминалата година.
