По повод на томовете „Събрани приказки и разкази” от Ханс Кристиан Андерсен, издадени от „Ентусиаст” в превод на Петър Милков Петров, в България гостува проф. Кай Долеруп от Университета в Копенхаген, който изнесе серия от лекции в София, Пловдив и Благоевград, посветени на „Андерсен – човекът зад легендата“.
Разговор с Кай Долеруп
– Какво дете е бил Андерсен?
– Ханс Кристиан Андерсен е роден в най-бедния квартал на Оденсе, Дания. Баща му бил обущар, седем години по-млад от майка му. Винаги е бил по-близък с баща си. Андерсен бил изключително умно дете, но семейството му не разполагало с кой знае какви средства, за да получи добро образование. Затова той разчитал в голяма степен на самоподготовка. Четял е много. Правописът му обаче бил покъртителен – заради лошото ниво на образование. Андерсен бил непохватен, неловък, но словоохотлив; и се разбирал добре със съучениците си.
На 14-годишна възраст Андерсен напуснал Оденсе със скромна сума пари, решен да не се връща, докато не утвърди името си в Копенхаген. Така и станало: създал много контакти и не след дълго се радвал на подкрепата на мнозина.
– Туве Янсон казва, че ако не е имала щастливо детство, надали е щяла да пише за деца.
– Не бих казал, че Андерсен е имал щастливо детство – макар семейството му да е било щастливо, той е бил свидетел на насилие, особено в съседските семейства. Така че бих казал: не, щастливото детство не е задължително, за да пишеш за деца.
– Андерсен не е бил родител и все пак е брилянтен разказвач за деца. Толстой пише, че е важно да се погрижим за това, което вече е в наличност. Очевидно не е нужно да създадем поколение, за да познаваме детската душевност. Но дали към това, което вече е създадено – ала не е наше, можем да имаме същото отношение, като към „собственото“? И дали когато един детски писател има деца, той не пише преди всичко за своите собствени деца – и това прави ли го по-малко универсален?
– Макар да не е имал свои деца, Андерсен е писал за нечии деца. Много от историите са автобиографични: например, в „Цветята на малката Ида“ Ида е реално съществувало момиче, а студентът е самият Андерсен. В много случаи Андерсен е „тествал“ историите си – разказвал ги е на децата на семействата, които е посещавал в Копенхаген. Децата можели да правят забележки, да коментират, да се включват в историята – докато на възрастните, които също присъствали, това не било позволено. Но Андерсен наблюдавал и техните реакции – и ги вземал предвид, когато пишел историите си.
– Някои смятат, че Андерсен се е интересувал премного от себе си. Вярно ли е това – и ако е така, как е успявал да прояви такава емпатия в историите си?
– Наистина е бил егоцентричен. Егоцентризмът му е тясно свързан с душевния му свят. Плачел е, когато нещата не са вървели добре – дори като пораснал мъж. Бил е силно чувствителен към критика – особено когато тя идвала от Дания. Разбира се, Андерсен бил доволен от успеха си в чужбина и от публиката там, която очаквала историите му с нетърпение, но най-важно за него било да спечели датската публика.
– Предизвикателство ли е темата за смъртта в детската книга? Скандинавските автори по-смели ли са, когато пишат за загубата, болката, грозното, смъртта – темите, за които всички си мислим, но които рядко се осмеляваме да обсъждаме?
– Смъртта е нещо, с което всеки се е сблъсквал многократно по времето, в което е живял Андерсен. Той е бил по-запознат със смъртта, отколкото са например писатели от по-късни поколения. Колкото до това дали темата е предизвикателна – мисля, че времената са се променили и родителите се опитват да държат децата си настрана от тези теми.
– Вие сравнявате Андерсен с братя Грим. Защо? Това ли е най-успешната съпоставка?
– Децата ги възприемат като много близки, въпреки че на практика не е точно така. Например, в описанията на смъртта братя Грим имат някои много брутални истории, докато Андерсен е много по-мек. И все пак, за децата те сякаш спадат към една и съща категория.
– Четат ли децата в Дания оригиналните приказки на братя Грим? В България адаптираните им версии са доста по-популярни – и сякаш предпочитани пред оригиналните истории, които не се смятат много подходящи за деца.
– Да, четат именно оригиналните приказки.
– Можем ли да разчитаме на вечността на Андерсен? Ще бъде ли той също толкова четен и обичан след, да речем, един век?
– Трудно е да се каже, но не бих разчитал на популярност в същата степен. Преди всичко, защото конкуренцията е огромна, комерсиализацията на детската литература – също. Смятам, че ще оцелеят само отделни истории.
– А какво дете бяхте вие? Какви истории ви харесваха?
– Не съм чел Андерсен като дете. Всъщност, Андерсен трябва да бъде четен на, а не четен от. Същото е и с братя Грим.
Въпросите зададе Габриела Манова
Кай Долеруп е роден в Аржентина, но се завръща в Дания, след като Перон завзема властта. От 1970 г. до 2006 г. преподава в Департамента по английски език в Университета в Копенхаген, а през последните 10 години оглавява Програмата за превод, с която участва в редица форуми и конференции на Европейския съюз, включително за новоразвиващи се икономики и за бивши съветски държави. Автор е на над 200 статии, научни трудове и книги, посветени на теорията на превода, на приказките на Андерсен, Братя Грим и на творчеството на Шекспир.
