„Черен в клана“ (BlacKkKlansman), 2018, САЩ, 135 минути, режисьор Спайк Лий, продуценти: Джейсън Блум, Спайк Лий, Реймънд Мансфийлд, Шон Макитрик, Джордън Пийл, Шон Редик, Дейвид Рабиновиц; сценарий: Чарли Уотчтъл, Дейвид Рабиновиц, Кевин Уилмот, Спайк Лий (по едноименните мемоари на Рон Сталуърт от 2014 г.); оператор Чейзи Ървин, музика Терънс Бланхард, художник Кърт Бийч, музика Терънс Бланшард, в ролите: Джон Дейвид Уошингтън, Адам Драйвър, Алек Болдуин, Тофър Грейс, Хари Белафонте и др. Награди и номинации: Голямата награда на журито и на Екуменическото жури от Кан, на публиката от Локарно, 6 номинации за „Оскар“, включително и за филм, 4 за BAFTA и др.
Скарлет О’ Хара (Вивиън Лий) сред стотици ранени и трупове по време на Гражданската война, а американското знаме се вее разръфано – кадър от „Отнесени от вихъра“ (1939) на Виктор Флеминг. Краят на 50-те години на ХХ век. Д-р Конебрю Борегар (Алек Болдуин) разпалено проповядва расизъм – в чернобяло и цвят. Краят на 70-те. Младият брадат Рон Сталуърт с голяма коса (Джон Дейвид Уошингтън) е първият чернокож полицай в Колорадо Спрингс. Той е изобретателен и амбициозен. Дразни се от презрението на колеги, но пък е под крилото на началника Бриджис (Робърт Джон Бърк). Покрай задача около пристигането на важен чернокож будител се запознава с Патрис (Лора Хариър) – активистка от „Черните пантери“, която ненавижда ченгета. И тъй като в архивите, за които отговаря, му е скучно, Рон попада на вестникарска реклама и се обажда на местния Ку Клукс Клан с желание да стане член. А там ненавиждат както черните, така и евреите. И се започва рискована авантюра – той общува по телефона дори с Дейвид Дюк (Тофър Грейс), а на срещите ходи колегата му евреин Флип Цимерман (Адам Драйвър). Ужасно са убедителни, плюейки своите. Осуетяват доста намерения на злите клановци. В един момент възрастен господин (91-годишният Хари Белафонте) разказва на събрало се черно множество за жестокия линч на момче през 1916 – година след феноменалния успех сред ККК, който и през 70-те е валиден, на шедьовъра на Дейвид Уорк Грифит „Раждането на една нация“.
Грандиозен е ударът на Рон Сталуърт и Флип Цимерман, но всичко се замазва. Филмът завършва с неадекватната реакция на президента Тръмп на сблъсъците в Шарлотсвил, щата Виржиния, през август 2017 между неонацисти и леви активисти, в резултат на които загива 32-годишната Хедър Хейър, ударена от кола. Расизмът си е жив и жилав. Дейвид Дюк проповядва, каквото си знае. А последният кадър с превръщането на американското знаме в чернобяло е направо страховито.
Създаден по действителни събития, филмът вдъхновено ги пресъздава. Остроумието на моменти тушира зверските помисли и действия на куклуксклановците и всякаквите расисти. Раздвоението е в основата на драматургията – и в постъпките на героите, и в отношението им към случващото се, и в резултата от усилията. Добър е Джон Дейвид Уошингтън – синът на Дензъл Уошингтън – като ченгето-борец за равноправие с напълно човешки рефлекси. Чудесен е Адам Драйвър във важната си непукистка роля.
Не за първи път във филм на активния борец за права Спайк Лий е въведено киното като контрапункт, но тук влиянието му върху белия американски расизъм звучи като плесница: „Отнесени от вихъра“, „Раждането на една нация“, серията за Тарзан, „blaxploitation” филмите от епохата. „Черен в клана“ се разправя с тях като с виновници за националното непомирение.
Честно казано, филмът е добър и искрен, но ми е декларативен в повече.
