Джесика Райчли, най-обикновена тийнейджърка от Минесота, един ден с удивление открива, че профилът й в Twitter сe е размножил и че двойникът й се занимава с неща, които родителите и приятелите й, меко казано, не биха одобрили: промотиране на инвестиционни сметки за недвижими имоти в Канада, търговия с криптовалута, поддържане на радиостанция в Гана и груба порнография… Освен това открива, че може да туитва на арабски и индонезийски езици.
Репортер на New York Times решава да разследва случая и установява, че двойничката на Джесика е собственост на клиенти на странна американска компания на име Devumi, чийто будещ доверие сайт предлага „бързо набиране на последователи, зрители, харесвания и други с нашата комбинация от маркетингови тактики“.
Когато репортерът на NYT посещава Манхатънски адрес, посочен на сайта, открива скъпа бизнес сграда на REGUS[1], но сред 1800-те офиса в нея няма и един, нает от Devumi или от свързана с Devumi компания, нито някога е имало. Реалният офис на Devumi е открит чак в западен Палм Бийч, Флорида, и се оказва малък апартамент над ресторант за мексиканска храна с изглед към наблъскана с боклукчийски контейнери и паркирани коли алея. Физическата личност на собственика на Devumi, някой си Герман Калас, е също такава мистерия, каквато и офисът на Devumi. В LinkedIn той се представя като „сериен предприемач” с огромен стаж в IT бизнеса, с научна степен по физика от Принстън и докторска степен от Масачузетския технологичен институт. Всъщност, Калас е на 27 години, израснал е в Южна Флорида и като тийнейджър се е занимавал с направата на уеб страници за локални бизнеси. После вероятно е добил компетентност в оптимизация на търсачки. А после е посещавал колежа в Палм бийч, където се е сдобил със средно образование.
Калас е трудно да бъде докопан, защото дори собствените му служители не го познават. Всъщност, служителите му не се познават и помежду си, нито са особено наясно със същността на работата си заради стриктното разделение на дейности, поддържано в компанията. А и повечето служители се намират във Филипините, явно с оглед по-ниското заплащане.
Парадоксално или не, Калас се оказва уязвим тъкмо за типа посегателства, които извършва сам – кражбата на социални идентичности.
От миналия август насам мистър Калас се съди с някой си филипинец Рануалдо Боадо, бивш мениджър по поддръжката на клиенти в Devumi, който след уволнението си установил контрол над пощенската кутия на фирмата и успял да измъкне изпод носа на Калас повече от 170 000 поръчки. Просто г-н Боадо създал фалшив двойник на Devumi. И както се полага на фалшивите двойници, кръстил го с име, производно на оригинала – DevumiBoost – копирайки даже дизайна на сайта и фантомния манхатънски адрес.
По време на процеса става ясно и още нещо: Devumi дори не фабрикува собствени ботове, а ги купува на едро от процъфтяващия глобален сив пазар за фалшиви хора, извинете, фалшиви профили в социалните мрежи.
Каква е технологията за фабрикуване на фалшиви профили, е отделна тема, сега само ще уточня, че те биват няколко категории. Най-долнопробните ботове са лесни за идентифициране – те си нямат профилни снимки, имената им са поредици от цифри и букви или части от думи. Те са производно на по-качествените, които от своя страна дублират реални хора като споменатата Джесика. Малко фотошоп и цветово модулиране е достатъчно за осуетяване на автоматичното разпознаване. Най-качествените, „органични“ ботове обаче идват от изоставените профили на реални хора в социалните мрежи. Това примесване на фалшиви профили с реални прави понякога доста трудно идентифицирането и обезвредяването на спама, а блокирането на нечий профил само по подозрение, че е бот, е доста лоша политика.
Интересно е обаче да се помисли не само за последствията от цялата тази процъфтяваща „икономика на влиянието“ върху доверието на потребителите в предлаганите им услуги и върху представата им кое е ценно и кое не, но и върху икономиката въобще. Както и да го погледнем, това е кражба и продажба на нищо! Това дори не е реклама, това е чиста измама. Къде е принадената стойност тук?
Райна Маркова
[1] Regus, сега IWG plc, е мултинационална корпорация, въртяща бизнес с офис пространства. Основана в Брюксел, Белгия, през 1989 г. Има REGUS офиси и в София.
