„Парсифал” от Вагнер, гастрол на Мария Гулегина в ролята на Кундри. Участват: Костадин Андреев (Парсифал), Атанас Младенов (Амфортас), Петър Бучков (Титурел), Ангел Христов (Гурнеманц), Бисер Георгиев (Клингзор) и др. Диригент: Константин Тринкс, постановка Пламен Карталов, хор, оркестър и балет на Софийската опера, Детски хор на БНР, диригент Венеция Караманова. Спектакъл на Софийска опера и балет, 30 януари.
Въпреки дългогодишната си, изключително успешна световна кариера (започва през 1987 г. направо в Миланската скала като Амелия от „Бал с маски” с партньор Павароти в ролята на Рикардо, при това само две години след дебюта си като Йоланта в Държавната опера в Минск), артистка с десетки драматични роли, сопранът Мария Гулегина продължава да търси нови възможности за личната си изява в оперния репертоар. През октомври миналата година тя дебютира в ролята на Кундри в Мариинския театър, едно нейно забележително встъпване във Вагнеровия репертоар. Така че гостуването й в софийския „Парсифал” бе очаквано и потвърдено събитие. Критиката по света отдавна я прокламира и като най-завършения драматичен сопран в света (в продължение на много години артистичният живот на Гулегина се развива извън СССР/Русия), и като наследница на Гена Димитрова. Самата Гулегина не пропусна да подчертае дълбокото си уважение към Димитрова и Гяуров на пресконференцията си в Софийската опера и вълнението си да пее в театъра, от който са тръгнали. „Те бяха като мои родители” – сподели голямата певица.
Гулегина се готви дълго за приближаването до „философията Вагнер”, както тя определя музиката на композитора. Естествено, започва от езика. Самата тя владее немски език, но въпреки това учи дълго ролята със специалист, защото като професионалист знае колко важен е и словесният текст в оперите на Вагнер (не случайно композиторът сам пише своите либрети, като ги нарича стихове, поеми). Това е много сложна роля, не толкова ефектна, лишена от атрактивността и импозантния чар на много оперни образи. Във всяко действие Кундри е с различен характер, внушение, символика – първична и дива, коварна, изкусителна и пречистена чрез покаяние, а това изисква съответно вокално и сценично поведение. В този смисъл, Кундри е най-интересният образ в тази творба, която Вагнер допълнително е натоварил с жанровото определение „сценична мистерия”, едно изрично изискване за типа театрален и, съответно, вокално-актьорски прочит. Преображенията на Кундри рефлектират в преображенията на Парсифал и в този смисъл идеята за образа на тази мистериозна жена е някаква обратна проекция на драматургичното развитие на самия Парсифал. Изисква високо равнище на вокална и актьорска техника и не случайно певиците, които реално и запомнящо се покриват партията, не са много, въпреки дълголетната постановъчна история на творбата. Сигурно е, че Гулегина ще запише името си и в този репертоар – базисно знание, увереност в посоката на вокалното съзидание, изключителна регистрова техника, впечатляваща игра с възможните тембри на гласа си, които извайва кристално, с впечатляващ обем, с удивителна сигурност в резултата и в пълноценна драматургична симултанност с пределно артикулирания словесен текст. Разглеждайки нейния артистичен прочит на Кундри, не може да не се спомене езикът на тялото й, който „разказва” различните психологически и морални превъплъщения на героинята й толкова образно, че би бил самодостатъчен за нейното тълкуване дори без средствата на музиката и текста.
Актриса с темперамент и енергия, която владее сцената! Кулминацията на нейния прочит бе естествено второто действие на мистерията, в което Гулегина премина през цялото сложно многообразие от състояния на своята героиня: покорство пред магическата сила на Клингзор, опитна в подхода си прелъстителка с впечатляваща чувственост в началото на срещата си с Парсифал („Парсифал, почакай, тук остани!”), трудно отстъпление пред непреклонната му воля с впечатляваща кулминация на безсилния гняв и смирената („Да служа…”), каеща се, стремяща се към пречистване в трето действие. Мистични, но и напълно реални, толкова много, толкова трудни човешки трансформации; певицата ги пресъздава органично, с лекота, която се излъчва от артист в роля, отглеждана с години. Самата Гулегина на пресконференцията заяви, че това е само началото на работата й върху Кундри. Но няма смисъл да се търсят следи от нейната „неопитност” с Вагнер. Това е занимание, само по себе си обречено на неуспех при силен, музикален, опитен и владеещ пълноценния подход към даден образ артист. Гастролът й е мениджърска сполука на Пламен Карталов, при това в новата й роля в „Парсифал” (предстои й да пее в нея през април пак в Мариинския театър), което принуди предпочитащите италианските „хитове” от репертоара на Гулегина да се заключат за четири часа и половина в мистиката на Вагнер. Убедена съм – не са съжалявали, не само заради изкуството на Гулегина; всички, които участваха в спектакъла – диригент, певци и оркестър – музицираха самоотвержено, заредени с енергия в партньорството си с голямата певица. Обещанието на директора на операта пред журналистите е – нови постановки на „Тоска” и „Турандот” с Мария Гулегина.
