Едва ли културата ще смекчи кризата

Е

В „Писмо до французите”, с което президентът Еманюел Макрон отваря широка дискусия, предлагайки за обсъждане тридесет теми, няма и дума за култура.

Всъщност, думата се среща един път: „данъците финансират нашите обществени услуги, по-специално „културата ни”. Това е всичко.

Някои биха казали – това няма абсолютно никакво значение. „Жълтите жилетки” си имат други грижи, останалата част от населението – също, а и по-голямата част от културните среди се борят със своите си проблеми. Освен това, образованието и здравеопазването почти не се споменават в писмото на Макрон, та какво остава за културата…

Въпреки това, два възмутени гласа се надигнаха срещу нейното отсъствие в прозата на Макрон. „Потресаващо” – реагира Жан-Мишел Риб, директор на парижкия театър „Рон-Поан”,на 17 януари по „Франс Инфо”. „Изумително, огорчаващо, непоносимо” – се включи още по-гневен и Жак Атали, бивш съветник на Франсоа Митеран, с коментар на страниците на „Журнал дез ар”, публикуван на 18 януари.

И двамата са възмутени, но по различен начин. За Жан-Мишел Риб културата, като силно послание на творческото начало, предлага аварийни изходи за това общество, което вече е започнало да се калцира. А в театъра се правят предложения, има решения! Може би в него „жълтите жилетки” ще могат да намерят нещо, което да им даде свобода.

Наивно е да се смята, че именно културата ще смекчи кризата с „жълтите жилетки”. Просто защото те вероятно дори не знаят за нейното съществуване. И не само „жълтите жилетки”. За повечето французи културата е забавление и въпрос на личен избор. Те не си представят, че тя може да насърчи растежа в социалната йерархия, да допринесе за сцепление между различните групи в обществото и да направи живота по-добър. Причината е ясна – по въпроса не е направено нищо или почти нищо, така че хората да го разберат и да бъдат убедени във възможностите на културата.

Заради това се стига и до следната ситуация: мнозинството „се култивира” у дома, пред екраните на телевизията. Малцина са тези, които се възползват от културата, създавана с публични субсидии.

Това е тъжната констатация, която Жак Атали прави в „Журнал дез ар”: Културата не е предмет на дискусия, защото никой не го е грижа за нея; никой не настоява за нея с изключение на хората, които, благодарение на социалната си среда, не са лишени от нея и вече я притежават. Тези думи се потвърждават от изследванията на Министерството на културата, правени от близо четиридесет години насам: повече от 50% от французите, получаващи ниски доходи, не посещават културни събития.

И с това са наясно всички народни представители, независимо от коя партия са избрани. В своята предизборна програма Еманюел Макрон беше написал, че културата е „приоритет” и че тя, заедно с образованието, ще бъде „първият въпрос”, с който ще се захване. Ален Жюпе[1] и Франсоа Фийон[2] казваха същото. И после, доказано е, преди президентски избори думата „култура” не се споменава нито веднъж по време на телевизионни дебати. А след тях…

Всъщност, никой няма интерес да говори за това – проблемът е изключително сложен и скъпо струващ. Що се отнася до културните среди, те са облекчени, че културата не е предмет на националните дебати. Те все пак си имат свои дискусии, но помежду си, по техни си теми…

А ако безгласната Франция се бе позаинтересувала от тях, резултатът щеше да бъде катастрофален. Достатъчно е да прочетете в социалните мрежи реакциите на интернет потребителите, които са, повече или по-малко, близки до тези на „жълтите жилетки”. Звучат така: разкарайте ги тези субсидирани места, за които отиват данъците ни в полза на елита.

С цел да се избегнат подобни реакции, Жак Атали „бие камбаната”: Днес сякаш така е направено всичко, че никой да не усеща нуждата от култура. (…) И все пак, тъкмо благодарение на достъпа до нея пред нас се отварят вратите на икономическия и социален успех. (…). Ето защо би било добре всички въпроси, които смятаме да поставим по време на националните дебати[3], да бъдат заменени само от един, смущаващо елементарен: как да направим така, че всеки жител на Франция да има равен достъп до всички форми на култура?

Въпросът, който е създавал немалко проблеми на дузина министри на културата, трябва да бъде поставен на дневен ред, преди да е гръмнал в лицето на културния свят. Трябва да се организират широки дискусии, но да не се прибягва до тетрадката с оплаквания. Не трябва да питаме хората за мнението им, а да ги помолим да опишат ситуациите, в които се намират. Това са точните думи на социолога Бруно Латур на 18 януари по „Франс интер”.

Нека разпитаме французите за това как се развиват – какво четат, какви места, свързани с различните изкуства, посещават. Ще видим, че нашият културен модел е полуизчерпан, защото местата, на които се твори в непосредствена близост до хората, са унищожени.

Жак Ланг[4] споделя мнението на Бруно Латур. Спешно трябва да се направи културна инвентаризация на Франция – нека хората да разкажат какво правят и какво им липсва. И след това министрите на културата и на образованието заедно да започнат сериозни дебати, от които да произтекат действия.

Жак Ланг припомня, че два съществени момента в историята на страната – Май’ 68 и избирането на Франсоа Митеран за президент през 1981 г. – имат сериозно културно измерение – измерение, отличаващо ги от боботенето на „жълтите жилетки”.

Нека, например, да препрочетем „Декларацията от Вильорбан”[5], подписана на 25 май 1968 г. от френските театри, която и днес продължава да бъде актуална: От едната страна е нашата публика (…), а от другата – „не-публиката” – огромен брой хора, които нямат достъп до култура, а и нямат никакъв шанс да се докоснат до културните феномени.

Нека да предложим мерки за отстраняването на този проблем.

„Кой днес ще инициира една втора „Декларация” на национално ниво? От три месеца министър на културата е Франк Ристер. До този момент той е много сдържан. А дали ще поведе битката?

Мишел Герен

Монд, 25.01.2019

Превод от френски Иван Николов

[1] Ален Жюпе (1945) е бивш министър-председател на Франция в периода 1995 – 1997, настоящ кмет на Бордо.

[2] Франсоа Фийон (1954) e бивш министър-председател на Франция в периода 2007 – 2012.

[3] С „Писмото до французите” Макрон слага началото на тримесечни национални дебати с надеждата, че те ще помогнат да се излезе от кризата с „жълтите жилетки”.

[4] Жан Ланг (1939) e социалист, бивш министър на културата на Франция – от 1981 г. до 1986 г. и от 1988 г. до 1992 г.

[5] Подписването на декларацията е инициирано от Роже Планшон, директор на театъра във Вильорбан.

За автора

Из чуждата преса

Категории