„Зелена книга“ (Green Book), 2018, САЩ, 140 минути, режисьор Питър Фарели, продуценти: Джим Бърк, Брайн Хаяс Кари, Питър Фарели, Ник Валелонга, Чарлс Б. Веслър; сценарий: Ник Валелонга, Питър Фарели, Брайн Хаяс Къри; оператор Шон Портър, музика Крис Бауърс, в ролите: Виго Мортенсен, Махършала Али, Димитър Маринов, Линда Карделини и др. Награди и номинации: на публиката от Торонто, 3 „Златен глобус“, 5 номинации за „Оскар“, включително и за филм, награда на BAFTA за поддържаща мъжка роля на Махършала Али.
Втора поредна колонка пиша за филм срещу расизма, номиниран за „Оскар“. И базиран върху действителен случай от американския ХХ век.
Тони Валелонга, наричан Тони Лип (Виго Мортенсен), е италианец в Ню Йорк през 1962, охранител в престижен нощен клуб. Той е симпатичен, находчив и необуздан. С коремче. Бие без задръжки. Живее в Бронкс със съпругата си Долорес (Линда Карделини), двамата си сина и голямата фамилия, чиито стари членове говорят на италиански. На гардероба на бара свива свидна шапка на баровец, за да му я даде по-късно като трофей. Но остава без работа – затварят заведението за ремонт. Надпреварата в нагълтването на хотдоци е рисков доход. Тони Лип е расист – хвърля в кошчето стъклените чаши, употребени току-що от чернокожи в дома му. Не щеш ли, получава оферта да се яви на прослушване за шофьор при д-р Дон Шърли (Махършала Али). Оказва се, че той живее над „Карнеги хол“ в разкошен апартамент, не е лекар, а пианист, и е черен. И е виртуозен, елегантен и пунктуален. И свири единствено на роял Steinway. Камъче, свито от Тони, ще се окаже важен герой в историята. Цигарата не слиза от устата му, както и ругатните. Заминават за най-консервативните южни щати на турне на триото на Дон Шърли – с челиста Олег (Димитър Маринов) и басиста Джордж (Майк Хътън). Още при първата среща с музикантите Тони се прави на тарикат. Дон Шърли пие уиски – само Cutty Sark, и мечтае да свири Шопен или Бетовен, а не джаз. И се опитва да отстоява човешките си права. Но всъщност, двамата се придържат към пътеводителя за черни туристи „Зелена книга“, издаван от 1936 до 1966. Расизмът се вихри, въпреки че президент е демократът Джон Кенеди. Свидетели сме на разпри между Дон Шърли и Тони в колата, които са и смешни, и враждебни, и досадни. Постепенно се сближават. Тони пише писма на Долорес, които, благодарение на Дон Шърли, стават все по-експресивни. Преминават през какви ли не препятствия, дори ги арестуват и са освободени благодарение на връзките на Дон Шърли с Боби Кенеди. Както и да е, гледайте филма.
„Зелена книга” е приятно road movie из Америка, където белият Тони трогателно се бори за достойнството на своя бос, а той става все по-отворен. Денем, нощем, в слънце, дъжд и сняг порят пътищата, дори пукат гума. Трябва да стигнат в Ню Йорк за Коледа. Колкото и антирасистки филми да сме гледали, този спечелва с виталност, макар пак да чуваме прочутите думи на Кенеди „Не питайте какво вашата страна може да направи за вас – попитайте какво вие можете да направите за вашата страна“. Няма как – това е неговото време.
Виго Монтерсен е обаятелен – за разлика от предишните си герои-злодеи, тук е изобретателен и забавен във всеки кадър. Неговият Тони е горделив и уязвим, неук и интелигентен, расист и човек. Неустоим! Махършала Али е съвсем различен от наркопласьора-възпитател Хуан в независимата драма „Лунна светлина“ на Бари Дженкинс, за която спечели “Оскар“ 2017 за поддържаща мъжка роля (има още за филм и адаптиран сценарий). Тук той е изящен, претенциозен темерут. Прекрасен! Но не е за пренебрегване изпълнението на Димитър Маринов в ролята на Олег – убедителен е и като руснак, и като челист. Както си мълчи през повечето време зад очилата и инструмента, тъкмо той, изпил на екс водка, произнася репликата-внушение на филма: „Да си гений не е достатъчно. Трябва да имаш смелостта да променяш човешките сърца“.
Колкото и да предизвиква смях, филмът драстично се различава от правеното досега от Питър и Боб Фарели. За първи път Питър Ферели е сам и екранизира реална история. Някои диалози са бъбриви и тавтологични, но това е пренебрежимо заради настроението на филма. А заради музиката бих го гледала отново.
„Зелена книга“ е един от най-симпатичните филми напоследък. И Димитър Маринов ще го представи лично на 23-ия София филм фест през март.
