След един месец „Фейсбук” ще навърши 15 години. Когато сложих началото на този проект, не се опитвах да създам глобална компания. Бях наясно, че в интернет може да се намери почти всичко: музика, книги, информация, освен най-важното – хората. Затова създадох ресурс, който те да могат да ползват, за да общуват и по-добре да се опознават. С течение на времето милиарди хора го сметнаха за полезен. Ние създадохме още повече ресурси, които хората по целия свят обичат и всекидневно използват.
Напоследък имаше много въпроси за бизнес модела ни, затова искам да разясня принципа на нашата работа.
Смятам, че всеки човек трябва да има право на глас и възможност за връзка. Щом сме поели ангажимента да предоставяме услуги на всички, значи ни трябва и ресурс, който да е достъпен за всички. Най-добрият начин за осъществяването на тази задача е предлаганите услуги да са безплатни, което и ни позволява да правим реклама.
Все ни казват, че щом им се показва реклама, то нека тя да е релевантна. Това означава, че ние трябва да сме наясно с техните интереси. Затова, като изхождаме от страниците, които се харесват според кликванията с мишката, ние създаваме категории, например: живеещи в Испания, на които им харесват страниците за градинарство. След това ние предлагаме на рекламодателя да показва рекламата си именно на тази категория. Макар че рекламата, насочена към конкретни групи, съществуваше много преди интернет, интернет рекламата позволява да се осъществява много по-точно таргетиране, а следователно и да се показва по-релевантно съдържание.
Интернет също така позволява да се постигне много по-голяма прозрачност и контрол върху това каква реклама ви показват в сравнение с телевизията, радиото или печатните медии. Във „Фейсбук” вие контролирате каква информация използваме ние, за да ви показваме реклама, и можете да блокирате всеки рекламодател, за да сте недостъпни за него. Можете да разберете защо ви показват някоя реклама и да промените предпочитанията си, за да получите реклама, която би била интересна за вас. Вие също така можете да използвате нашите инструменти за прозрачност, за да видите реклама, която рекламодателят показва на други хора.
Някои хора са притеснени от сложността на този модел. В рамките на обикновена трансакция вие плащате на компанията за продукт или услуга, които тя доставя. В нашия случай вие получавате предоставяните ви услуги безплатно, а ние работим с рекламодателите, за да ви показват релевантна реклама. Този модел може да ни изглежда неясен. Всички ние нямаме доверие в системи, които не разбираме.
Понякога това означава, че хората предполагат, че ние се занимаваме с нещо, което всъщност не правим. Например, ние не продаваме данни на хора, макар да се съобщава често, че го правим. Всъщност, продажбата на информация за хората противоречи на нашите бизнес интереси, защото тя би понижила единствената ценност на нашия ресурс за рекламодателите. Ние имаме сериозен стимул да защитаваме този тип информация от чужд достъп.
Някои се тревожат, че рекламата създава конфликт на интереси между нас и ползващите услугите ни. Често ме питат дали не искаме да увеличим участниците във „Фейсбук”, защото това създава по-голям реален обем на рекламата, макар и тя да не отговаря напълно на реалните интереси на хората.
Ние сме много заинтересовани да помагаме на хората повече да общуват и да споделят информация, защото целта на нашия ресурс е да допринесем те да не губят връзка със семейството си, с приятелите и социалната среда. Но за бизнеса е много важно те да са прекарали времето си с някаква полза, иначе те няма да използват ресурсите ни често и продължително. В краткосрочна перспектива кликбейтът[1] и друг подобен боклук могат да бъдат двигател на участието във „Фейсбук”, но би било глупаво, ако ние умишлено показваме подобна информация, защото не това хората искат да видят.
Другият въпрос е дали да оставяме вредната или пораждащата разногласия информация само заради това, че тя увеличава участието във „Фейсбук”. Ние не го правим. Непрекъснато ни казват – не искаме да виждаме подобно съдържание. Рекламодателите не искат техните брандове да съседстват с него. Единствената причина, поради която „лошото” съдържание се запазва, далеч не е, че ние сме заинтересовани да игнорираме подобна информация. Причината е, че нашите служители и използваните за анализ системи за изкуствен интелект не са съвършени. Системите ни все още се развиват и оптимизират.
И накрая, стои един важен въпрос: дали рекламният модел стимулира компании като нашата да използват и да пазят повече информация, отколкото би било необходимо в друг случай?
Ние, разбира се, събираме известна информация, но тя обикновено е важна за сигурността и управлението на отделите ни. Например, компаниите често вкарват код в своите приложения и сайтове, така че, след като човек е разгледал стоката, впоследствие те му изпращат напомняне за осъществяване на покупката. Този тип сигнали може да играе важна роля за разкриване на мошенически или фалшиви акаунти.
Ние предоставяме на хората пълен контрол по въпроса дали можем да използваме тази информация за реклама, но не им позволяваме да ни проверяват как я използваме за сигурността или управлението на нашите услуги. А когато поискахме от хората разрешение да използваме тази информация за подобряване на показваната им реклама, спазвайки Общия регламент на Европейския съюз относно защитата на данните (ОРЗД), повечето се съгласиха, предпочитайки да получават по-релевантна реклама.
В заключение смятам, че най-важните принципи, свързани с информацията, са прозрачността, изборът и контролът. Ние трябва ясно да казваме как използваме информацията, а хората трябва да имат възможност да решават как да използваме техните данни. Ние смятаме, че на всички би бил полезен регламент, който законодателно установява тези принципи за интернет услугите, ползвани по целия свят.
Важно е да постигнем целта си, защото в нея има явни предимства за този бизнес модел. Милиарди хора получават безплатна услуга, за да са свързани с близките си хора и да имат възможност за самоизразяване. А малкият бизнес, създаващ повечето работни места и отговарящ за икономическия растеж в целия свят, получава достъп до инструменти, които му помагат да процъфтява. Във „Фейсбук” има повече от 90 милиона малки предприятия и те са значителна част от нашия бизнес. Повечето от тях не биха могли да си позволят да си купят реклама в телевизията или на билбордовете, но сега те получиха достъп до инструменти, които преди ползваха само големите компании. В допитването, проведено по целия свят, половината предприятия, които имат страница във „Фейсбук”, отбелязаха, че откакто са се присъединили към нас, са наели повече хора. Те използват нашите услуги, за да създават милиони работни места.
Винаги сме смятали, че технологиите са свързани със създаването на възможности за колкото се може повече хора. Ако вие вярвате в свят, където всеки човек има равен шанс да използва гласа си и да бъде чут, където всеки може да започне бизнес от нулата, значи е важно да се създават технологии, полезни за всички. Такъв свят ние създаваме всеки ден. И нашият бизнес модел прави това възможно.
Марк Зукърбърг
Зукърбърг е основател и главен изпълнителен директор на компанията „Фейсбук”.
Уолстрийт джърнъл, 24.01.2019
Превод Виржиния Томова
[1] Кликбейт – съдържание в интернет, което има за цел единствено да генерира приходи от онлайн реклама, заради което разчита на сензационни и манипулативни заглавия, както и на картинки, „хващащи окото“.
