Прекрасни разказвачи

П
Концерт на Софийската филхармония, диригент Лео Хусеин, солистка Елена Башкирова, 31 януари 2019 г.

Две“вълшебни“ пиеси – от Уилям Алуин и Анатоли Лядов, една епична творба – Богатирска симфония от Александър Бородин, и сред тоя приказен набор – класическото изящество на Моцартовия Концерт за пиано и оркестър № 21. Чудноват избор на диригента Лео Хусеин, но, отзивчиво подкрепен от софийските филхармоници, той го защити убедително.

Симфоничната прелюдия „Магическият остров“ на непознатия у нас Уилям Алуин, импресия върху фрагмент от Шекспировата „Буря“, беше въведението в богатия тембров колорит на програмата. Пиесата се разгръща бавно на компактни звукови вълни, диригентът още с първите тактове показа как умело направлява преливащите динамики, които изграждат формата на прелюда – от зараждането на звука до поредната кулминация, за да „обере“ звука и отново да го „хвърли“ в следващата звукова вълна.

Приказната картина „Вълшебното езеро“ на Анатоли Лядов и Богатирската симфония на Бородин, макар и представителни за авторите си и за руската композиторска школа, днес не са особено репертоарни. Лео Хусеин ги свързва в един приказен сюжет: „Вълшебното езеро“ – красивата импресия на студена, тайнствена акварелна застиналост, той рисува с майсторството на колорист, владеещ прекрасно изчистената темброва гама на оркестъра. Лядовата творба откри завесата към една по-мащабна епична картина из легендарната руска старина. Бородин твърде дълго е работил над Втората си симфония. Не я е мислел като програмна, но самата естетика на Могъщата петорка – близост с руската душевност, природа, бит – е направлявала мисълта му. И така, в отделните части на симфонията той е видял картини от руския бит, от богатирския епос. Лео Хусеин е прекрасен разказвач. Под палката му пластичният оркестър „повествува“, оживяват отделни картини, звуци от руската древност. Той е диалогичен – малките фрагменти от оркестровата тъкан живо и майсторски се навързват в интригуващи картини, в цялостен сюжет. Лео Хусеин, който се изявява на най-големите оперни сцени и симфонични подиуми в Европа и Америка, умее да „свири“ на многоликия музикален инструмент, оркестъра. В неговите ръце той е пластичен и отзивчив.Трябва да се отбележи добрата форма на филхармонията – прекрасните изяви на духачите (особено в поетичното Адажио) и щрайха, който е обагрен различно във всяка отделна „картина: мрачно-величав в първата част, дискретно изтънчен или бляскав в необузданата жанрова финална сцена, описвана от Стасов като богатирски пир. Лео Хусеин „разказва“ с увлечение детайли от приказката, оркестровите тембри и линии са поетичните му персонажи.

„Виртуозната пианистка Елена Башкирова“ (така е анонсирана в програмата) беше очаквана с оправдан интерес. Тя е пианистка с блестяща техника, музикант със сериозна творческа биография в Европа и САЩ. Интерпретацията й на Моцартовия концерт обаче може да се определи като противоречива. От една страна, това беше образец на перфектно сътрудничество между соловата партия и оркестъра. Башкирова е диалогичен музикант: нейният прочит на партитурата е низ от тълкуване на всеки детайл; тя подава и поема изискано фразата и тук й помага забележителното й туше, фразирането, майсторското владеене на тембровата и динамична гама на клавиатурата. Умее да общува с партньора на подиума, но и да го въвлича в собствената си емоционална орбита. Башкирова е сякаш любопитна към онова, което излиза извън непоклатимата класическа логика. Артистизмът и спонтанността й често надделяват над прецизността, динамичните й разгръщания накърняват стилистиката на Моцартовата драматургия. Смущаващо стремителните кулминации, прекалено щедрото използване на педала – особено при гръмовните каденци – също са в ущърб на драматургичния баланс дори на свободолюбивия гений на Моцарт. Чувствителността й обаче, подчиняването на всеки детайл в търсенето на „сюжет“, усещането на клавиатурата като част от симфоничния апарат увлича публиката. Към това трябва да се прибави и брилянтното сътрудничество с диригента, който, независимо от неизбежни възражения по отношение на концепцията на солистката, прекрасно изпълни ролята си на партньор.

За автора

Наталия Илиева

Наталия Илиева е музиколог - дългогодишен музикален редактор и модератор в БНР, музикален критик и сътрудник на вестник "Култура".
Понастоящем е автор на вестник "К".

Категории