Напусна ни Цветанка Атанасова – литературен изследовател, критик, доктор по филология, доцент в Института за литература и приятел. Тихо, внезапно си тръгна от земния свят, който беше започнал да превива тялото й, но не угаси пламъка в погледа й, нито заглуши емоционалните интонации на гласа й. Сбогува се с колегите от Института за литература седмица преди последния си ден, без да знае, че го прави – но по единствения подобаващ й начин, като подари на всички ни по екземпляр от посмъртно издадената книга с лирика на Ивайло Иванов, съпруг на дъщеря й. Излъчваше енергия и оживено разговаряше с всеки от нас.
Цветанка умееше да разговаря – да споделя, да предразполага да споделиш с нея и професионалните си лутания, и човешките си болки и радости. Умееше да помага – с добра дума, със съвета на по-възрастния, с напътствието на по-опитния. Умееше да мотивира по-младите си колеги да не спират да се учат, да експериментират, да продължават напред в търсенето на свой път. Остави като свои ученици двама талантливи и успешни литературоведи, нейни докторанти – Елка Димитрова и Пламен Антов. Имаше стабилни възгледи за човека, обществото, културата и литературата и ги отстояваше ревностно. Не вървеше по лесни и утъпкани пътища. Не умееше да прави компромиси. Не беше суетна, похвалите преценяваше внимателно и самокритично. Чувството й за справедливост, честност и лично достойнство беше непоклатимо и тя отстояваше тези свои упования с цената на всичко. На нея можеше да се разчита – качество, все по-рядко срещано в днешно време.
Литературните й интереси в областта на историята на българския модернизъм дадоха на литературната ни наука две ценни изследвания – монографията „Кръгът „Мисъл“ (1991) и панорамния труд „Българският модернизъм“ (2017), написани със завидно познаване и разбиране на тези многопластови и нелеки за интерпретиране явления в българската литература и култура. Заедно с тях остави разпръснати в периодични издания, сборници, сайтове десетки свои статии, студии, рецензии. Участва като съставител и редактор в подготвянето на ценни издания, актуализиращи литературното ни минало. Имаше потенциал да напише още текстове… Не й достигна време за всичко.
Сбогом, поклон и памет!
Пенка Ватова
Сред нас живя един рядък човек – така ми се иска да започна, не с „напусна ни…“.
Цветанка Атанасова – учен, литератор в образцовия смисъл на това понятие, познавач на българската литература, специалист, прецизен към литературния факт, взискателен и внимателен критик, смущаващо принципен в оценките си и натъжаващо почтен човек.
Със съпруга си, художника Васил Крапчански, живееха в своя малка общност на идеи, творчество и естетика – сякаш в друго време и на друго място, а всъщност в панелен блок в предградие на Перник, във всичките онези български години на тоталитаризъм, преход, сменящи се конюнктури, от които те винаги бяха оставали категорично вън – не просто встрани.
Автор на претопената в печатница (по разпореждане на колега) и десетина години по-късно издадена монография „Кръгът „Мисъл“ (1991), Цветанка Атанасова често споменаваше онова „униние“ (това беше нейната дума), което я беше направило сякаш аскетично оттеглена от светския шум, професионалните амбиции и кариерните стремежи. Въпреки това обаче, тя сякаш мобилизираше някакъв силен, експлозивен запас от войнстваща добродетел във всяка ситуация, в която някой имаше нужда от моралното й застъпничество, във всеки момент, когато някаква правдива кауза имаше необходимост от подкрепа. Човек, направил за другите всичко, което е било по силите му, и никога не помислил за себе си. Без пози и ореоли, сякаш носеше някаква тиха, но устойчива светлина в себе си.
Родена на 13 юли 1950 г. в гр. Троян. Завършва българска филология и философия в СУ «Св. Климент Охридски» (1973). За кратко редактор в издателство «Отечествен фронт» (1974–1976). От 1976 г. до края на живота си работи в Института за литература при БАН – доцент, доктор по филология в секция «Нова и съвременна българска литература». Защитава дисертация на тема: «Кръгът «Мисъл» и българският символизъм» (1983). Чете лекции по история на българската литература от Освобождението до Първата световна война в СУ «Св. Климент Охридски». Автор е на монографиите «Кръгът «Мисъл» (1991) и «Българският модернизъм» (1917), на множество студии и статии върху българската литература след Освобождението. Съставител и редактор е на академични сборници, на четиритомното издание «Критическото наследство на българския модернизъм» (2009–2011, в съавторство с Едвин Сугарев и Елка Димитрова). Пише с вещина статии за ценното справочно издание «Периодика и литература», за Речник на българската литература (БАН, 1976-1982), Речник по нова българска литература: 1878–1992 (Хемус, 1994), дигиталния Речник на българската литература след Освобождението (Институт за литература, БАН). Изследва естетиката на българския модернизъм, модернистичните издания «Мисъл», «Везни» и «Хиперион» и кръговете около тях, пише за творчеството на Яворов, Дебелянов, Лилиев, Ем. Попдимитров, Траянов, Гео Милев, Антон Страшимиров, Светослав Минков, Иван Радославов, Кирил Кръстев и др.
Внимателен и задълбочен познавач на българския и европейския модернизъм, литературовед, написал най-ценните страници за съдбата, съдържанието и идеите на списанията „Мисъл“, „Везни“ и „Хиперион“, Цветанка Атанасова ще остане сред единиците мяра за професионализъм, морал и човечност в средите на българското литературознание.
Напусна този не свой свят на 22.02.2019 в родния си град Троян, където сякаш повече общуваше със съграждани като Минко Николов, отколкото с хората на съвременна България.
Елка Димитрова
