Животът кучка

Ж
„Капернаум“ (Capharnaüm), 2018, Ливан/Франция/САЩ, 123 минути, режисьор Надин Лабаки, продуценти: Мишел Меркт, Халед Музанар, Кандис Абела и др.; сценарий: Надин Лабаки, Джихад Ходжейли, Мишел Кесервани, Жорж Хабас, Халед Музанар; оператор Кристофър Аун, музика Халед Музинар, художник Хюсеин Байдун, в ролите: Заин Ал Рафеа, Йорданос Шифероу, Болууатифе Трежър Банколе, Кавтар Ал Хадад, Фади Камел Юсеф, Чедра Изам, Алаа Чучние, Надин Лабаки и др.
Награди и номинации: Награда на журито от Кан, награда на публиката от Гент и Сараево, „Златен глобус“ и BAFTA за чуждоезичен филм, номинация на „Оскар“ за чуждоезичен филм. Показан на 23-ия София филм фест. Още прожекции: 15,16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 29 март.

Удивителен филм.

Беден Бейрут от горен ракурс. Заин (Заин Ал Рафеа) е по бельо. Разбираме, че е в затвор. Преглежда го лекар. Оттам той подава съдебен иск срещу родителите си, защото са го родили. Детето би трябвало да е около 12 – няма акт за раждане, нито многобройните му сестри. Но, недохранено, то изглежда на 8. Адски сладко. И интелигентно, въпреки че не е ходило на училище. А е в затвора с 5-годишна присъда, защото е наръгало „онзи мръсник“. Там има и всякакви бежанки, сред които красива етиопка.

Така започва „Капернаум“. Флашбек ни връща към генезиса на събитията. Невръстният Заин помага на хазяина като момче за всичко. Майката (Кавтар Ал Хадад) с олющен лак на ноктите непрестанно му крещи, държейки в ръцете си бебе. Брадясалият баща (Фади Камел Юсеф) тунеядства. Мизерията е всепоглъщаща. Сестра му Сахар (Хаита „Седра“ Изам) е на 11, но родителите й я продават за няколко кокошки на хазяина. Бесен, Заин напуска коптора. В автобуса до него сяда остарял „спайдърмен“, който нарича себе си „човек-хлебарка“. Той слиза на някакъв лунапарк и Заин тича подире му. Така среща същата онази етиописка бежанка Рахил (Йорданос Шифероу), която се бъхти нелегално, крие едногодишното си бебе Йонас (Болууатифе Трежър Банколе) в пазарска количка и моли местния трафикант на бежанци Аспро (Алаа Шушиех) да й направи по-евтини документи. Заин заживява с тях в още по-кошмарен коптор. Грижи се за Йонас. Веднъж Рахил не се връща. И двете деца трябва да се справят сами, т.е. Заин. Настава глад и мръсотия. Заин изобретява количка, за да вози бебето. От родителите си знае за ефекта на „Трамадол“ и го продава на глътки. Иска да замине за Швеция. Връща се у дома да търси документи. Уви, такива няма, сестра му Сахар е починала вследствие на бременност, а майка му отново чака бебе. На Заин му пада пердето…

Детските неволи са чудовищни, но най-драстична е ненавистта на Заин към родителите му – абсолютни безотговорници, създаващи деца за страдание. Те са такива примати, че изобщо не разбират неговото обвинение. Абсурдният на пръв поглед казус всъщност е напълно закономерен. Пореден филм, където децата са по-зрели от родителите си. Надин Лабаки изгражда образа на съсипано до патология общество, където виталността се състезава с безнадеждността.

„Капернаум“ безкомпромисно и автентично показва мизерията на Бейрут, хаоса с документите за самоличност и ситуацията с бежанците. Страховито е, въпреки че на моменти се прокрадва смях. Заснет е изцяло с трескава ръчна камера, предимно с ниска гледна точка заради ръста на децата, но и с внезапни горни ракурси. Дъх не си поемаш от случващото се на екрана. Всички изпълнители са чудесни и са натуршчици, взети буквално от улицата. Фантастичният Заин Ал Рафеа е бежанец от Сирия, а в момента живее със семейството си в Норвегия. Йорданос Шифероу в ролята на Рахил е от Еритрея и по време на снимките е арестувана, но продуцентите са се преборили да я пуснат. Невероятното бебе Болууатифе Трежър Банколе с огромни очи, което играе Йонас, е всъщност момиченце, депортирано по-късно с майка си в Кения.

Този филм е подвиг – и като вдълбаване в низините и обществените травми, и като работа с изпълнителите. Да не говорим, че в главните роли са деца. Както споделя Надин Лабаки, „Трябваше да им създам правилната атмосфера, за да не играят, а да реагират. Не биваше да ги моля да станат за филма други хора, трябваше да са си те самите. Моята задача беше да измислям необходимите ситуации. Заради това снимките продължиха много дълго, шест месеца. Заснетият материал бе 500 часа. Понякога се налагаше да чакаме с часове, докато Трежър реагира правилно или Заин изрича необходимите неща. Това е твърде сложен процес, изискващ търпение. Трябваше да се съобразявам с характера на актьорите и да работя с тях, да им дам нужната свобода да бъдат себе си, да ги накарам да почувстват любовта на обкръжаващите ги“.

С третия си филм (след „Карамел“ и „И сега накъде?“) Надин Лабаки е първата жена от арабска държава, номинирана за „Оскар“, а „Капернаум“ е втората поредна ливанска номинация – м. г. беше „Оскърбление“ на Зиад Дуейри.

С фокуса върху безпризорното детство и въвличането на невръстни в престъпността филмът препраща към „Градът на Бога“ на Фернанду Мейрелис, „Беднякът милионер“ на Дани Бойл или „Измет“ на Стивън Долдри. С родителите-чудовища – към „Никой не знае“ на Хирокадзу Корееда или „Подхвърлен“ на Иван Твердовски.

Що се отнася до заглавието, Capharnaüm от френски означава „хаос“, а още – Капернаум е рибарско село в Израел, в което Исус Христос проповядва в синагогата, докато живее в къщата на Петър.

За автора

Геновева Димитрова

Геновева Димитрова е филмов критик, дълги години редактор и филмов наблюдател на вестник „Култура”. Сега е член на екипа и филмов наблюдател на К.

Категории