Многострадалният Марчело

М
„Кучкар“ (Dogman), 2018, Италия/Франция, 102 минути, режисьор Матео Гароне, продуценти: Паоло Дел Броко, Матео Гароне, Жан Лабади, Джереми Томас; сценарий: Уго Чити, Маурицио Браучи, Матео Гароне, Масимо Гаудиозо; оператор Николай Брюел, музика Микеле Брага, в ролите: Марчело Фонте, Едоардо Пеше, Алида Балдари Калабриа, Нундзиа Скиано и др. Награди: за мъжка роля на Марчело Фонте и „Кучешка палма“ от Кан, за грим и прическа и костюми от ЕФА и др. Показан на 23-ия София филм фест

Вързан бял питбул лае страховито и подскача. От клетки го гледат разни кучета. Някои джафкат. Дребничкият Марчело (Марчело Фонте) нарича питбула „красавец“ и му предлага бисквитка, за да го укроти и изкъпе. Зловеща схватка. Това е първият епизод на „Кучкар“. Всъщност, Марчело, наричан Марче, е фризьор на кучета и ателието му носи бомбастичното име Dogman. Окаяно е като всичко наоколо в покрайнините на южноиталианското градче Кастел Волтурно (между Неапол и Казерта) – морето се стеле волно, а на сушата стърчат грозни блокове, паянтови постройки, деца се люлеят на грозна люлка… Няма и помен от красива Италия. Така беше и в „Гомора“ (2008) – филмът, изстрелял Матео Гароне в голямото кино.

Марчело обича кучетата и е нежен с тях – къпе ги, подстригва ги, спасява ги… Има си мъжка компания от близките магазини, с която обядват заедно и играят футбол. Той е добряк и веселяк, но продава и кока. Обожава дъщеричката си Али, останала с бившата му съпруга. Изобщо, Марчело си живее отредения му живот трудолюбиво, миролюбиво и леко престъпно. Единствено огромният наглец Симоне (Едоардо Пеше) – бивш боксьор – трови живота на околността без капка страх от полицията или Бог. Заради него Марчело си навлича адски неприятности. Но всяко търпение има край.

Създаден по реална история от 1988 в покрайнините на Рим, „Кучкар“ се гледа без премигване. Матео Гароне е направил смайващ камерен филм за малкия човек и силата на злото. Градирайки напрежението, той изважда нещастния Марчело от бита и го превръща в днешен Давид срещу Голиат. Както в мафиотски суровия „Гомора” или в простодушно пъстрата сатира „Риалити” (2012), и тук Матео Гароне действа като хипнотичен неонеореалист: обикаля градчето и околностите, снима в компактен документален стил, храбро смесва актьори и натуршчици. И е безкомпромисно достоверен. Камерата на Николай Брюел не пропуска и най-малките детайли от отблъскващата среда дори когато снима в мрак, а играта с осветлението е вълшебна. Тъкмо живописната визия създава на свирепата криминална драма някаква приказна аура. Но най-голямото вълшебство на „Кучкар“ е неотразимият натуршчик Марчело Фонте с огромните очи – неговият Марчело е неугледен и симпатичен, добър и мекушав, страхлив и решителен. Всъщност, Гароне е усетил, че филмът ще стане, след като е срещнал Марчело Фонте: „Той буквално излъчваше топлота и аз проумях как да подходя към тази мрачна история“. Ангажирал го е и за следващия си проект „Пинокио“ (2019) по детската книга на Карло Колоди, който ще бъде за възрастни. Чудесно е, че ще го видим в компанията на Роберто Бенини в ролята на Джепето. И операторът е същият.

„Кучкар“ е сред най-силните филми на 23-ия София филм фест. Но ми се струва, че заглавието трябваше да си остане Dogman – сега закачката изчезва.

За автора

Геновева Димитрова

Геновева Димитрова е филмов критик, дълги години редактор и филмов наблюдател на вестник „Култура”. Сега е член на екипа и филмов наблюдател на К.

Категории