Ян Енглерт в София

Я

На 23 март в кино „Одеон“ проф. Ян Енглерт получи почетното звание Doctor honoris causa от Академичния съвет на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Деканът на факултет „Сценични изкуства“ проф. Пламен Марков представи знаменития актьор, изиграл десетки роли в театъра и киното, включително и тази на отец Ередия във филма „Осъдени души“ на Въло Радев по романа на Димитър Димов. Ректорът на НАТФИЗ проф. д-р Станислав Семерджиев му връчи почетното звание.

Ян Енглерт започна словото си на български език. „Ваше превъзходителство, господа професори, студенти, уважаеми гости! Изминаха 45 години от събитията, които свързаха професионалния ми живот с българската култура. Това стана благодарение на актьорската ми професия, която упражнявам вече почти 60 години. Отец Ередия влезе в живота ми и като отец Ередия стоя тук пред вас, поемайки риска да изнеса лекция. Заставам пред вас и като дългогодишен педагог, академичен учител и ректор на варшавската Театрална академия от 12 години. Нека това ми послужи за оправдание: изправям се пред вас с надеждата, че това, което ще кажа, няма да бъде банално бълнуване. И, за да не компрометирам лингвистичните си възможности, все пак ще премина на полски…

Магистърската диплома не е гаранция за творчество, а днес дори се превръща в тежест. Пътят към кариерата не е толкова каменист и изглежда по-кратък, макар в очите на начинаещия нещата вероятно изглеждат другояче. Но ние изгубихме критериите – не само естетичeските, а и моралните… Всички убеждаваме младите да се бунтуват, но срещу какво трябва да бъде насочен техният бунт? Някога художествените училища бяха изградени върху отношенията майстор-калфа. Този модел отива в забвение, не само поради публичното обявяване на дефицит на майстори, a, парадоксално, поради изсипалото се множество такива. И отново трябва да търсим ред в тези взаимоотношения, да възстановим техния смисъл. Mайсторът не е длъжност – майсторът означава авторитет. Не научната титла доктор или доктор на науките изгражда майстора. Със сигурност не пречи, но и не е достатъчна за изграждане на това фундаментално отношение ученик-учител…

По мое време майсторите бяха на върха на стълбата, която исках да изкача. Нямате представа – обръщам се към младежите – какъв кеф беше да се катериш по тази стълба. Вече виждах стъпалата на майстора, коленете, гениталиите, черния дроб, гърдите, а когато вече можех да го погледна право в очите, знаех, че е време да сменя стълбата, за да търся следващия майстор. Днес катурвам стълбата заедно с майстора, особено когато неговият майсторлък е под съмнение. Та нали майсторът е и авторитет, а ние успяхме да унищожим и авторитетите, разчиствайки място за собствените амбиции и ползи…

В една правилна система от хиляда занаятчии се ражда един артист, а у нас от хиляда артисти се ражда един занаятчия… И така, какво представлява артистът? За себе си измислих или откраднах от някого от майсторите (предпочитам първия вариант, макар че на моята възраст забравяме какво сме заели): артистът е някой, който създава реалност. Не нахълтва в заварената, а я разширява или създава нова.

Талантът не може да се научи. Taлантът може да бъде събуден, да бъде снабден с ключове и шперцове за отваряне на врати, за чието съществуване той дори не е подозирал. Врати към нови творчески пространства – такова трябва да бъде предназначението на художественото училище. Майсторът трябва да споделя с ученика всичко, което е взел от своите майстори и е обогатил с опита си; и това споделяне трябва да бъде безкористно, без да натрапва личността си, като позволява на ученика да се бунтува…

Мой ментор беше дядо ми. Той изключваше радиото, когато пееше Армстронг. „Toва е пиян, прегракнал негър, а не певец”– гласеше присъдата му. А на мен Армстронг ми харесваше. Затова всеки път, когато изричам някакви категорични оценки, предупредителната лампичка светва: Внимание! Армстронг! Днес тя отново свети.

Затова срамежливо окуражавам студентите – бунтувайте се, но и търсете моралните граници на този бунт и най-вече използвайте фантазията си, вашата, ненатрапената, не поднесената наготово от виртуалния свят, а онази – всъщност само двуизмерна. Фантазията – майката на художественото творчество!“

(Със съкращения)

За автора

Категории