Аньес Варда (1928 – 2019)

А

Отиде си жената-институция на френското авангардно кино.

Родена в Белгия и завършила Сорбоната в Париж, Аньес Варда първо се увлича по фотографията и дълго е главен фотограф на фестивала в Авиньон. От средата на 50-те в живота й съдбовно се намества киното. Дебютът й е „Ла Поанкур” (1955), смятан за предвестник на Новата френска вълна. Завещанието – „Варда от Аньес” (2019). Тя е сред пионерите на Новата вълна заедно с Годар, Трюфо, Ромер, Шаброл и близкия до тях Деми (неин съпруг, на когото е посветила „Жако от Нант” и документалния „Вселената на Жак Деми”).

Аньес Варда се прочува с „Клео от 5 до 7” (1962), където в реално време показва притесненията на певица след онкологично изследване. Известна е като дамата на „Левия бряг” – едно от теченията на Новата вълна, свързано с експеримента.

Автор е на десетки игрални, документални, късометражни, телевизионни филми. Тя е сред сценаристите на „Последно танго в Париж” (1972) на Бертолучи.

Аньес Варда се занимава с реалността и страданието, с аутсайдерите, често жени (и се смята за режисьорка феминистка). Неведнъж е снимала и себе си на екрана. И бе активна до края.

Светла й памет!

К

За автора

Категории