Националният фестивал на малките театрални форми във Враца безспорно е сред онези фестивали, които са наложили своя облик, художествени критерии и са трасирали във времето полето, по което да преминава българският камерен театър. Заедно с фестивалите във Варна, Пловдив и Шумен, той образува онзи Голям шлем на фестивалната мрежа у нас, в който се оглеждат най-добрите решения на българската постановъчна практика. Затова и на селекционера винаги се пада не леката задача да изгледа националния афиш, да подбере спрямо своята концепция и вкусови предпочитания онова, което счита за висока летва, и, съобразявайки го с техническите възможности на сцените и спектаклите, да го предложи за одобрение. Една такава селекция допълнително задължава, щом е в година на юбилей. През 2019 г. фестивалът ще чества своето 30-о издание и това създава една естествена празничност, която следва да бъде покрита.
В селекцията за ХХХ издание попадат десет спектакъла, два от които, по статут, са на домакините на фестивала. Това са:
– „Лисичета“ от Лилиан Хелман, реж. Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов“;
– „Зимата на нашето недоволство“ по мотиви от романа на Джон Стайнбек, драматургична версия Юрий Дачев, реж. Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала“;
– „Дебелянов и ангелите“ от Александър Секулов, реж. Диана Добрева, ДТ-Пловдив;
– „По-студено от тук“ от Лора Уейд, реж. Владимир Люцканов, ДТ-Пловдив;
– „Приятно ми е, Ива“ от Ива Тодорова. Моноспектакъл на Ива Тодорова, Театър 199 „Валентин Стойчев“;
– „Сблъсък“ от Магда Борисова, реж. Орлин Дяков, ДТ-Русе;
– „Камъни в джобовете“ от Мари Джоунс, реж. Венцислав Асенов, Сдружение „Арт Перспектива“;
– „Дом за овце и сънища“ от Здрава Каменова, реж. Гергана Димитрова, ОСИК „36 маймуни“;
– „Красавицата и княза“, драматизация и постановка Николай Поляков, ДКТ-Враца;
– „За светлото, което бе“, по текстове на български поети, реж. Маргарита Младенова, ДКТ-Враца.
За съжаление, поради технически причини, спектакълът на ДТ-Пловдив „Дебелянов и ангелите“ няма да вземе участие във фестивала. Макар да е тема на друг разговор, това отваря въпроса за общото техническо състояние на голяма част от сцените в България. Нуждата от тяхната профилактика и системното обновяване на горна и долна сценична механизация, без които е немислимо провеждането на каквито и да е било форуми, е тема с продължение. Със сигурност обаче зрителите и гостите на Враца имат нужда не просто от база, от театър, който може да посрещне всеки средно (технически) сложен спектакъл, но и от самочувствието, че гледат най-доброто от театралния репертоар у нас.
Михаил Байков
селекционер на фестивала
