„Очите на Орсън Уелс“ (The Eyes of Orson Welles), 2018, Великобритания, 115 минути, документален, сценарист, режисьор и оператор Марк Казънс, продуценти: Марк Бел, Адам Доутри. Награди: Специален диплом от журито на „Златно око” от Кан, на Гилдия „Критика“ при СБФД от Master of Art. Показан на Master of Art. Следваща прожекция – 25 април в Дом на киното.
Удивителен филм – и изобретателен, и обемен, и нагъл, и пленителен.
„Очите на Орсън Уелс“ е изобретателен, защото е построен като нескончаем монолог на Марк Казънс към гиганта на киното – за компютрите, интернет, избора на Обама, на Тръмп… Твърди, че живеем „уелсовско“ време. За разлика от други филми с обилен задкадров (и вътрешнокадров) текст, този не само не дразни, а и увлича – следиш и информацията, и модулациите в гласа на Казънс. И още – за да представи визуалния свят на Уелс, той поема от негови рисунки и скици. И през тях анализира разни аспекти от творчеството му.
„Очите на Орсън Уелс“ е обемен, защото се занимава не просто с киноведски анализ или с биографията на обекта, а с жарко пристрастие изследва цялостно фигурата на може би най-мащабния и най-нещастен гений в киното – през скиците, фотоси, ранните театрални постановки („Макбет“ с чернокожи актьори в Харлем, постигнала неистов успех), радиото, „Гражданинът Кейн“, „Великолепните Амбърсънови“, „Дамата от Шанхай“, „Мистър Аркадин“, „Процесът“, „Ф като фалшификация”, незавършените проекти като „Дон Кихот”… Освен това, в кадър е и дъщеря му Беатрис, както и самият Уелс, разбира се, в епизоди от стари интервюта в чернобяло. Разделен на части, филмът се провира из детството и осиновяването, от Чикаго до Ню Йорк, през Аризона и Испания, Рита Хейуърт и Оджа Кодар…
Марк Казънс се занимава с магичните пространства в киното на Уелс, с драстичните му ракурси, с диагоналите, с лицата, с дързостта да промени финала на „Процесът“ на Кафка, с възгледите му за света, киното, кралете, със сложния му характер… И любопитно е, че на моменти авторът си позволява да свали кумира си от пиедестала. Колкото и да се знае за Уелс, изумителният поток от информация, чутовното количество архиви, събрани във филма, и тяхното осмисляне през монтажа, респектират.
„Очите на Орсън Уелс“ е нагъл, защото, от една страна, Марк Казънс се обръща към героя си на „ти“ и с „Орсън”, а от друга – използва мощен глас, подобен на неговия, да му отговори два пъти. Нечувано нахалство, но находка.
„Очите на Орсън Уелс“ е пленителен, защото в кадър е един от най-харизматичните мъже, виждани някога – огромната му осанка, бебешкото му лице, необозримият му талант, могъщият му чар, пророческото му мислене, удивителните пропорции на киното му, хедонизмът му… И, независимо от 115-те минути, филмът се гледа с радостна възбуда.
Роден на 3 май 1965 в Белфаст, Марк Казънс е филмов критик и режисьор, работил в BBC и други телевизии. Известен е с дългия си тв-филм „История на филма: Одисея“, показан на Киномания. Има два предизвикателни документални филма, заснети в Ирак и Мексико, и един независим игрален – „Стокхолм, моя любов“, показан на So Independent.
Жалко, че Марк Казънс е завършил „Очите на Орсън Уелс“, преди да гледа „Другата страна на вятъра“ – последният филм на колоса, завършен снимачно през 1975 и недовършен до смъртта му през 1985, чийто монтаж бе финансиран от Netflix и излезе в края на 2018. Той щеше да бъде още по-силен аргумент за непреходното му новаторство и за сексапила на последната му спътница Оджа Кодар – тя радикално пори пространства гола-голеничка.
Този филм ми напомни колко е ослепителна Роми Шнайдер в „Процесът“.
А личното ми откритие е, че на всичкото отгоре, Орсън Уелс е със зелени очи.
Това е любимият ми филм от досега гледаните на Master of Art. За жалост, нито кино „Люмиер”, нито „Одеон“ се напълниха от любопитни да го видят. Не го изпускайте!
