През 2016 бях в Грац и един професор по градоустройство в тамошния Технически университет (българин, между другото) ме развеждаше из града. “Ела да ти покажа най-опасното ни кръстовище”, каза ми той. Sonnenfelsplatz е малко площадче близо до центъра на града и до Университета “Карл-Франц”. Там се пресичат 5 улици, а в пиков час минават по 3400 пешеходци, 640 велосипедисти, 960 автомобила и известно количество автобуси на градския транспорт. През 2011 обаче кръстовището (което, освен всичко друго, е и кръгово кръстовище) претърпява радикална промяна. Тогава то е превърнато в първото споделено пространство в Австрия. Премахнати са почти всички бордюри и ограничители, настилките са изравнени и уеднаквени, за ориентация на хората в неравностойно положение са въведени контрастни ивици и тактилни плочи. За пътната безопасност не се разчита на пътни знаци и табели, а само на визуалния контакт между пешеходци, автомобилисти и велосипедисти, като пешеходците имат предимство. “Отначало мислехме, че всички ще се убият още през първия ден”, разказа ми професорът. “Всички бяха много притеснени от този експеримент, макар че се обсъждаше и тестваше публично няколко години, преди да променят всичко. Оказа се обаче, че хората свикнаха много бързо. И за всеобща изненада, досега инцидент не е имало”.
Споделените улици и пространства като концепция са част от новия урбанизъм, който цели възраждането на качествения публичен живот в града и не толерира колите, а дава предимство на пешеходците. Самата идея за споделено пространство се свързва с името на холандския пътен инженер и експериментатор Ханс Мондерман, който установява, че от колите трудно ще се отървем, но нека поне да ги принудим да минат на втори план и да променим дизайна на улиците и площадите, така че да са удобни първо за пешеходците. А това означава улици без бордюри, пътни маркировки и знаци, без колчета и ограничители, с равномерна настилка, по които движението разчита на друг вид организация от стандартната. Такива споделени улици се правят масово навсякъде през последните години, а споделени улици с активни трамваи има от Франция и Холандия през Истанбул и Рио де Жанейро до Оклънд, Нова Зеландия.
След ремонта си от 2018/2019 година улица “Граф Игнатиев” в София беше замислена да стане първата споделена улица в България. Такава беше първоначалната идея на спечелилия още през 2015 конкурсен проект на А.Д.А, това е и посоката, в която по принцип цели да се развива Столична община, особено след началото на сътрудничеството си с датския урбанист Ян Геел. За тази цел ремонтът включваше не просто смяна на настилките, а изливане на нова плоча, която да уеднакви нивата по цялата улица. Именно тези дейности драстично забавиха целия ремонт, а плочата ляха през цялото минало лято.
„Графът” трябваше да стане една спокойна, удобна улица, без колчета, с ненатрапчива сива настилка, по която хората да вървят, без да си гледат в краката, без да се спъват на всяка крачка и по която, вървейки, да могат най-после да започнат да се оглеждат. Да забележат разнообразните фасади и наслояването от различни исторически периоди наоколо, примерно. Да видят, че улицата не е толкова тясна навсякъде. Пък и изобщо. Хубаво е в съвременния град човек да може да се разхожда, без да си гледа в краката.
Неслучайно в доклада си, представен през октомври 2017, екипът на Ян Геел отбеляза: По-голямата част от публичните пространства в София притежават ярка индивидуалност, но организацията им невинаги подчертава характеристиките на сградите, техните функции или дейностите на хората, които ги използват. (…) Качеството на публичното пространство, включително около историческите сгради, силно се влошава от решенията, ориентирани към трафика и потребностите на автомобилите, а не на хората – колчета, грамадни пътни табели и маркировки на паркингите.
Тук няма да коментирам всички естетически, строителни, корупционни, политически и прочее скандали около най-известния в момента ремонт в републиката. Това се коментира достатъчно. Струва ми се задължително обаче да бъде отбелязан финалният етап от сагата около ограничителите на трамвайното трасе.
По първоначален проект ограничители нямаше, след това по препоръка на КАТ и други експерти такива бяха предвидени. Предложиха се и се монтираха на място първо гранитни кубове, после гранитни призми в различни размери, които станаха обект на колажи, клипове и иронични прякори. В крайна сметка, Столична община реши да не рискува и подложи на гласуване и експертно обсъждане два съвсем различни варианта – т.нар. “стоманени габъри[1]” (които са с диаметър 15 см, височина 3 см и създават просто лека тактилна предупредителна неравност) и чугунени боларди (стандартни около 60-сантиметрови колчета с традиционен, добре познат на софиянци силует). В крайна сметка, на 9 април бе взето решение трамвайното трасе по улица “Граф Игнатиев” да бъде ограничено с чугунени колчета по ред причини, включително безопасност на гражданите.
Това е съвсем логично решение предвид чувствителното гражданско общество, което в момента следи изкъсо ремонта на “Графа” и държи властта под постоянно напрежение. Но трябва всички да сме напълно наясно с едно – с 60-сантиметрови колчета съвременна споделена улица не се прави. В момента те обезсмислят целия многомилионен ремонт, премахването на бордюрите, изливането на новата плоча и всички чудеса от храброст, които се вършат вече почти цяла година.
–-
[1] Правопис според БАН от 2012 г.