На 13 и 14 април се състоя отчетно-изборно общо събрание на Съюза на архитектите. То закъсня точно година от полагащия се срок – четиригодишният мандат на ръководството, който изтече през април 2018. Формалната причина за забавянето е юридически неуреденото състояние (не регистрация в съда) и заведеното дело от член на САБ срещу председателя на САБ, което беше спечелено в съдебната зала въз основа на правното тълкувание на двусмислена (по-скоро безсмислена) постановка в Устава му.
Уставът на САБ днес съдържа неграмотни промени на уставите в десетилетията след 1990, които доведоха до тежки управленски затруднения, мандатни спорове. Те, на свой ред, рязко влошиха ролята и авторитета на САБ в обществото, погълнаха вниманието и силите на ръководството и членовете в междуособицата, бяха във вреда на съюза и каузата на архитектурата в България. Преките причини за раздора са преди всичко личностни, но зад тях се крие голяма, трудно поправима причина, резултат на несимпатична черта на националния мироглед – противоречието, несъвпадението на представите за общата и личната полза. САБ е сдружение с идеална цел. На теория това значи – в името на обществената полза и в защита на идеала, който е (или би трябвало да бъде) – добра архитектура в България. Тоест – САБ има за своя главна задача да разяснява какво е добра архитектура, да я насърчава и поощрява, да се противопоставя на погрешните властови решения, злепоставящи архитектурата, да се опълчва на законите, които я съсипват, да критикува тенденциите и явленията, които са във вреда на обществото в областта на архитектурата, градоустройството и териториалното устройство, да предлага алтернативи по конкретните поводи и обекти. Това е главното. А средствата са: смислени правила, конкурси, честна игра, мотивирана и навременна публична намеса по всички въпроси (те няма как да не бъдат политически решения) поне в нашите области на компетентност.
Общото събрание от 2014-а възложи на избрания тогава управителен съвет да направи, разясни и одобри на (някое предстоящо) общо събрание нов, смислен устав – нещо, което УС не направи за пет години. УС сформира комисия по въпроса – и дотам. Като неин отговорен член ще поясня – доколкото знам, тя не се събра нито веднъж. Събранието от тази година отново възложи на бъдещото ръководство същата задача – този път в едногодишен срок. Със сигурност алтернативни устави ще бъдат изготвени и е напълно вероятно да не бъдат приети – все поради споменатата национална особеност. Говорейки простичко, членството предполага членовете в САБ да дават на организацията нещо свое (време, пари, влияние, права, пример, усилия, морал) повече, отколкото се очаква да получат лично някакви ползи от САБ. Нещо типично за идеалните цели, но неприемливо за националния характер. Парадоксът е, че нещата, които досега са получавали архитектите от САБ-а си, са предимно в областта на суетата. Може и да е имало някоя материална придобивка, но като цяло, това ще да е била капка в морето на суетата. Това се променя трудно.
Този път за председатели на САБ се кандидатираха петнайсетина души, след отводи останаха деветима, което количество показва известна неорентираност по отношение на собствените качества и конюнктурни възможности. Но също така – за очевидна дезориентация на избиратели, които не бяха в състояние да формулират ясни критерии и да ги следват принципно. Най-ясно изразен успех постигнаха най-гръмогласните популисти.
Все пак, промяната от 14 април може да се смята за революционна. От старото ръководство в новото останаха трима – положение, което може да се сравни само с 1989-1990-та. Голяма част от „новите“ са лидерите на опозицията в последния мандат – същите лица, които в по-предишни мандати доведоха САБ до състоянието, което делегатите сметнаха за нетърпимо. От избраните делегати присъстваха малко повече от половината – колкото да осигурят кворума. Това беше очевидно взето предвид – ако бяха дошли всички, залата нямаше да ги побере. На недошлите (неизпълнили задачата на избралите ги дружества) никой няма да потърси отговорност. Новите управленци бяха избрани по-скоро в резултат на протестен вот, отколкото на заявени намерения какво конкретно ще свършат.
Поразява отсъствието на Общото събрание от страна на МРРБ, МК, Общината, университетите, кметовете и главните архитекти… и на поне една медия… Ако това е реалната оценка за мястото и влиянието на САБ към днешна дата, то тя е убийствена. Освен ако не е преднамерено пренебрежение, насочено към неговото съсипване и изолация. Ако този слух се потвърди, ще се наложи да преглътнем, че повече от всеки друг за това положение на нещата са виновни досегашните ръководства, но преди всичко – на избралата ги „членска маса“.
Бие на очи засиленото присъствие в новите управителен и контролен съвет на университетски преподаватели. Значи ли това, че САБ ще активира своето задължително влияние в архитектурното образование? Малко е вероятно, съдейки по досегашното присъствие на професори на двете места едновременно, но ще доживеем да видим. Единственият успешен пробив на САБ е в областта на международните връзки (ако не броим обезличаването и провалите на последните триеналета ИНТЕРАРХ). Една от кандидатурите за председател на САБ беше подплатена с конкретни, успешни и напълно самостоятелни усилия на кандидата в състояние на постоянна борба и несъгласие с предишното ръководство.
За проблемите на архитектурата и нейните организации е нужно да се дискутира честно и навреме, поне докато архитектурата в България не придобие полагащото й се влияние, значение и качество. Засега (дори в редовете на ръководствата на САБ и КАБ) липсва яснота по основополагащ въпрос: Къде е мястото и ролята на двете организации? Преобладава мнението, че двете организации имат общи цели и задачи, че едната може и трябва да бъде отдел на другата – едно погрешно мнение. Казано най-просто: Съюзът е организация на хората, които обичат архитектурата, Камарата е сдружение на професионалистите, които я правят – проектантите – само на онези, които упражняват професията непосредствено. За всички останали има закони, уреждащи техните права и задължения. Само за „чистите проектанти“ няма. КАБ би трябвало да бъде техният профсъюз. Нейното място е много повече заедно с инженерите проектанти, отколкото в САБ. Да, има немалко хора, които духом и телом принадлежат (и членуват) и в двете организации – това не променя същностите.
Неизбежно беше да съществува дублиране на членството на персонално равнище, което не бива да се превръща в институционално. Не се променя фактът, че макар целите, средствата и същността на двете организации да са различни и взаимно зависими (затова сътрудничеството между двете е задължително), това са различни същности и по-добре за архитектурата е да са две, отколкото една каращисана. Тъкмо затова САБ трябваше да формулира отношението си към КАБ, да изобличи безстрашно пороците на собствената си рожба, да я отрече по принцип – такава, каквато е. И да се напъне да роди истинска нова Камара. Защото тази е напълно сбъркана (на законно основание).
Задачите на САБ са пряко свързани с присъствието му във властта, общините, съда, медиите, законодателството, образованието, ЕС, САЕ и МСА, локалните организации и форуми, в новаторството въобще… задачите на САБ са многопосочни и… идеални. Това, че САБ се финансира предимно от аренда на собственост, е въпиющо недоразумение. Архитектите не са хотелиери, търговци, бизнесмени, а… творци. Би следвало да се държим като такива, а САБ (независимо дали там членуват дипломирани архитекти или ентусиазирини любители) да се грижи за творчеството, работейки усърдно на изброените терени. Едва при такава яснота ще знаем кой е подходящ да ръководи и управлява, какво САБ може и трябва (или не може) да свърши. Амбицията за власт и престиж не е достатъчна.
- 04. 2019
Бел. ред. За председател на Съюза на архитектите в България бе избран арх. Тодор Булев.
