В така озаглавената серия от своите ежегодни, станали вече традиция лекционни курсове, проф. д-р Иванка Стоянова (Франция), доктор хонорис кауза на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, за четвърти път гостува на академичната аудитория с теми, свързани с актуални тенденции и най-нови явления в съвременната музика. Авторитетна фигура в европейската музикална култура, утвърдена с монографиите си за Лучано Берио и Карлхайнц Щокхаузен, с книгите и стотиците статии върху проблеми на теория, история и философия на музиката, с позициите си в Центъра „Помпиду”, издателство „Рикорди” и Университета Париж-VІІІ, тя продължава активните си контакти с музикалните среди у нас, интригувайки със своите високо професионални разработки и предлаганата малко позната или съвсем нова музика.
Този път в двата дни на курса (16 и 17 април) Иванка Стоянова се спря в първата лекция – „Основи на спектрализма”, на обзорно цялостно разглеждане на това явление от последните няколко десетилетия в исторически и теоретико-аналитичен план с музикални примери от най-характерните индивидуални авторски трактовки. Втората лекция – „Съвременна постспектрална опера”, бе посветена на представянето на най-новата опера на Салваторе Шарино Ti vedo, ti sento, mi perdo (виждам те, чувам те, загубвам се) с видео примери от премиерния спектакъл в Миланската Скала през ноември 2017, коопродукция с Берлинската Staatsoper Unter den Linden. Самото подзаглавие „В очакване на Страдела” говори, че творбата е инспирирана от живота и музиката на Алесандро Страдела, подобно на друга предишна опера на Шарино, свързана с Джезуалдо да Веноза. По думите на Иванка Стоянова, това е едно „музикално приношение” към барока, към операта, към музиката на Страдела, който е главното действащо лице, но in absentia – той присъства само с фрагменти от своята музика в други герои. Според собственото либрето на Шарино, действието представлява една оперна репетиция в очакване Страдела да донесе обещаната нова солова ария на Примадоната, но вместо това, накрая идва новината за неговата смърт. Персонажите са разделени в три различни плана – Музикантът и Литераторът, дискутиращи върху смисъла на музиката, Примадоната и хорът, изпълняващ кантата за Орфей и аргонавтите, и пародийните реплики на слугите. Три различни са и оркестрите като разположение, функция и тип звучност. А изпълнената с алюзии музикална тъкан обединява цитати от музиката на Страдела, както и елементи от творби на други автори, с оригиналния съвременен език на Шарино, богат на колористични находки, странни тембри, микроинтервалика, отзвук от музиката на Изтока… Един необичаен подход към музикалната сцена, чиято еклектика насочва към идеята за единността на музикалната същност във времето и пространството…
