За петнайсети път предстои провеждане на конкурса „Млади виртуози”, чието начало се реализира с концерт, в който чухме лауреати от минали издания на конкурса. Преди да се спра на участниците в него, бих искала да напомня някои факти от историята му. Той е основан през 2004 г. по случай 100-годишнината на Националното музикално училище „Любомир Пипков”, както и на самия патрон на училището. Идеята е на тогавашния директор на НМУ Милка Митева, която и досега е артистичен директор на конкурса. Провежда се всяка година за различни инструменти, камерна музика или композиция. Конкурсът е излъчил като лауреати много качествени музиканти от България и извън нея, които продължават успешно своята кариера. Организаторите му са предвидили още няколко лауреатски концерта до края на годината. Особеното в 15-ото издание на „Млади виртуози” е, че то се съсредоточава само в конкурс по композиция, който носи името на Панчо Владигеров по случай 120-годишнината от рождението на класика. Той е за клавирни творби с времетраене до 6 минути и за камерни ансамбли – до 10 минути. Журито още не е окончателно уточнено, неговите решения ще станат известни през месец декември.
Концертът, който откри конкурса, се състоя в старата сграда на Музикалното училище, в залата, която, въпреки че е със съвсем променен интериор, носи благотворния товар на дълга историческа памет. Много авторитетни имена в българската музикална култура присъстваха на откриването – повечето от тях са журирали през годините и им бе интересно да чуят след време младите лауреати. Самите лауреати, независимо от съвсем младата си възраст, са вече хора с биография на музиканти, „препатили” години занимания, концерти, конкурси и показали, че изборът им да „работят музика” е дълготраен.
С „Кросоувър” (1999) от австрийския перкусионист и композитор Волфганг Райфенедер (1960) концертът бе открит от Сара Чакърова, лауреат от 2016 г, с деликатна, фина чувствителност в изграждане на атмосферата на отделните части на пиесата – с напомняне на виенската традиция в марша и валса, на австрийския фолклор. Финалът на пиесата отвежда към ритмите на Южна Америка, които създават и атрактивна импровизационна среда. Чакърова, която е на 15 години, вече е респектиращ инструменталист с фин звук в различните амплитуди на динамиката и атрактивно тембриране, за което пиесата дава щедра възможност. А китаристът Йоан Димчовски (17 г.) предпочете баладичната атмосфера на Елегия от Йохан Каспар Мертц – деликатно формулирани фрази, смяна на състояния, вглъбеност, „гарнирана” с леко, но забележимо колориране. Емоционална напористост и яростна бравурност демонстрира 15-годишната Лора Маркова, лауреат от 2013 г. Неотдавна тя спечели втора награда на конкурса „Концертино Прага”, който се организира от чешкото радио повече от 50 години. Фантазията „Кармен” на Ваксман е пиеса на атрактивния цигулков почерк; в нея познатата чувственост на темите от операта на Бизе се преплита с изобретателна инструментална еквилибристика, която все още е основен атестат за високото равнище на цигуларя. Затова пък кларинетистката Ангелина Гочева (1992 г.) предпочете много популярните Танцови прелюди от Лютославски – една пиеса от 1954 г. Оригиналът е за кларинет и пиано; по-късно композиторът създава още две версии за различни ансамбли. Кратката пиеса в пет части, свързана с фолклора на Северна Полша, прозвуча в интересна звукова перспектива – между квазитанцовото и кантиленно комплицираната мелодика, често с ироничен инструментален подтекст, който Гочева предаде с лекота, подпомогната от пианиста Богдан Иванов. Оригиналната репертоарна идея в концерта дойде от пианиста Николай Шаламов (1990), чието име стана известно още през 2011 г., когато спечели първа награда в Международния конкурс „Панчо Владигеров” – Шумен. Той е руснак, свързан с България – и като студент на проф. Милена Моллова в НБУ, и чрез клавирното дуо Алина и Николай Шаламови. Неговата репертоарна находка обедини музика на Лист и Джордж Крам. Между три пиеси от Лист се вписаха две на Крам от прочутия му цикъл Макрокосмос. Ако Шаламов е поискал да покаже на публиката как музиката „се върти” във вековете и се „саморазказва” в перспектива, то целта му бе постигната. Но по-важното обстоятелство тук бе превъзходната му клавирна игра, прекрасно предала не само спецификата в стила на двамата композитори, но и общото – бе подбрал пиеси от Лист, прозрели музикалния език на ХХ век. Концертът завърши с Тема с вариации на Виенявски, изпълнени от Кристина Георгиева (17 г.). Георгиева е възпитаничка на Варненското музикално училище, много талантлив и работлив инструменталист. Тя има качеството да убеждава слушателя си, да му внушава своята истина за творбата, която свири, да изпълва сцената със звукова харизма. Заедно с пианиста Иван Керековски, Георгиева „изстреля” безапелационно пиесата на Виенявски – с удивителна вещина и сигурност.
