Не споделям идеята, че достъпността на Мрежата цели плурализъм по отношение на инструментите. Всеки инструмент изисква квалификация – дали ще е трактор, ехограф или език за програмиране, трябва да се сдобиеш със знанието да го използваш. За да станеш лекар, още е нужен латински.
Нека правим разлика между достъпност до създаване на съдържание и достъпност до създаване на инструменти. Много хора ползват клещи и отвертки, но малко производители знаят как да правят наистина качествени клещи и отвертки. Мрежата и днес е достъпна не само за консуматорите, но и за създателите на съдържание, реално на почти всякакъв език – без да е нужна някаква техническа грамотност. За създаване на технологичен инструмент обаче е нужна квалификация – най-малкото като бариера пред идиотщините.
Един език за програмиране се състои от около 25-35 думи (те нямат никакви вариации за разлика от човешките езици) и още 5-10 синтактични правила. Учи се за 1-2 седмици. И всеки може да го научи! Думите само са заимствани от английски, но реално кодът не е четима лексика, а рецепта. И изобщо не е нужно да разбираш английски, за да програмираш или да четеш код. (Аз самият програмирам от 9-годишен. Английски започнах да уча чак на 12. Преди това нямах никаква идея какво значи командата HOME на човешки английски (или друг) език, нито, че не се чете ХОМЕ, както я бях научил първоначално.)
Всичко, което ми бе нужно, е да знам какво прави компютърът, когато му я напиша.
