– Сирма Данова и „Природа на жертвоприношението в поезията на Ботев“: „В крайна сметка, в поезията си Ботев е подготвял собственото си жертвоприношение. Първият, който се опитва да осмисли психопатологията на модерното жертвоприношение в новата история, е д-р Кръстьо Кръстев. В не един текст той изследва потеклото на националния характер и това, което е по-интересно, опитва се да направи типология на българския дух. В психологическия ескиз „Светослав Миларов и неговият политически дневник“ (1897) д-р Кръстев очертава две напълно противоположни проявления на жертвеността в новобългарската история: „Христо Ботев и Светослав Миларов са двата крайни полюса в досегашното развитие на българския дух. Единият – мъжествена, почти сурова натура, крайно импулсивна и във висша степен деятелна, натура, в която всяка дума е дело; другият – женствена, нежна до болезненост натура, всичкото величие на която лежи в глъбината и силата на чувствата, които са му изпълняли и поглъщали цялото му битие…“ Общото между фигурите на Христо Ботев, сам по себе си една късна за д-р Кръстев фиксация, и Светослав Миларов се корени в анархистичната чувствителност. Анархизмът е вътъкът на модерното жертвоприношение. “
– Красимир Христакиев и „Иналковенсоа Рабле – избледняващите следи на езика“: „Защо българският поет Ани Илков пише така, както пише? Защото славянският тип език изначално му позволява (Якобсон) или защото така той обтяга граматическите му граници (Шпитцер)? И още: какъв е по стилистическия си ръст този език, на който поетът е написал думите си, особено с оглед на избледняващата в него раблезианска следа? Без съмнение, български от края на XX в., неколцина езиковеди ще съумеят безпристрастно да докажат това, и то, без да апелират към граматическите очевидности. И все пак, този език има поетически наречия: има български-език-на-Илков, така, както има руски-на-Хлебников и френски-на-Рабле…“
– Мая Славова и „Три непубликувани писма на Матвей Вълев“: „За личния живот на Матвей Вълев все още не знаем много. Интересът към него сякаш е предопределен най-вече от връзката му с Елисавета Багряна. 75 години след неговата смърт разполагаме единствено с архивните издания на книгите му отпреди 9.IХ.1944 г. и с по-късните: „Отвъд и отсам. Избрани разкази“ (1957), „Избрани произведения“ (1975) и „Ферма в Сертон“ (1988). Разбира се, литературните изследователи никога не са се отказвали от привлекателната възможност да открият нещо ново за този впечатляващ човек, скитник и писател. През 2017 г. Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ издаде книгата „Радио и общество“, разкриваща работата на Матвей Вълев като радиожурналист, а през 2018 г. издателство „Стилует“ предложи на читателите сборника „Хумор и сатира“, който събира част от хумористичното наследство на писателя. И в двете книги някои от текстовете се издават за първи път след оригиналната им публикация. “
– Владимир Донев и „Скръб за Ботев. Една неочаквана интерпретация на Ботевата саможертва във филма „Свобода или смърт“ на Никола Корабов (1968)“: „Във филма изпъкват темите и мотивите за израстването в героизма, трагичната самота на борците при липсата на народна подкрепа и един почти незасегнат от тогавашната критика мотив – оплакването и скръбта за загиналите герои, който извежда своеобразната Пиета отвъд героизацията и дори отвъд Ботевото „жив е той, жив е“. Нямало е как да бъде приет възторжено такъв подход, който поставя акцента върху скръбта и жалостта и то чрез аранжировката с библейски асоциации под съпровода на православни псалми.“
И още: стихотворения от Венета Вълева, Илеана Стоянова, Гатя Симеонова, Бленика, Яна Язова; проза от Владимир Шаров, Кристин Юрукова, Мария П. Георгиева, Димитър К.Георгиев, Пламен Петров и Начо Христосков; староанглийска поезия – Св. Роналд от Оркни в превод на Манол Глишев; „Непоискани писма: 1992-2014” от Марин Георгиев; Малина Димитрова и статията „Учебно-помощни поредици на литературната класика – стратегически избор на издателя„…
