През лятото на 1957 Западен Берлин е домакин на международно архитектурно изложение. Изложението се нарича “Interbau” (Internationale Bauausstellung), а мястото е тотално разрушеният по време на бомбардировките квартал “Ханза”. Поканени са 53 световноизвестни архитекти, сред които, измежду много други, Оскар Нимайер, Гропиус, Льо Корбюзие, Алвар Аалто, Арне Якобсен, които строят свободна композиция от чисто нови модернистични обеми в паркова среда. Идеята е не просто реконструкция на унищожения квартал, а програмна демонстрация на следвоенното западно градско планиране и демократичната жилищна архитектура, създаването на един “Град на бъдещето”. Това е и мотото на изложението – “Die Stadt von Morgen”, което е посетено от близо 900 000 души до края на лятото на 1957. По същото време в Източен Берлин се строи „Сталиналее“ (впоследствие преименувана на „Карл Маркс Алее“) в характерния за този период социалистически реализъм. Самият Сталин слага начало на строителството малко преди смъртта си. Само четири години по-късно, през 1961, в Берлин е издигната Стената.
Днес и “Ханза”, и “Карл Маркс Алее” са архитектурно-градоустройствени ансамбли със статут на недвижимо културно наследство, показващи полярно различните архитектурни посоки, в които се развива Берлин в разгара на Студената война.
Една от най-характерните сгради, построена през 1957 във връзка с изложението “Interbau”, е Домът на световните култури / Haus der Kulturen der Welt (HKW) – експресивна овална структура, разположена на ръба на Tiergarten, в ос с Райхстага и близо до Бранденбургската врата. Проектирана е от Хю Стъбинс, ученик на Гропиус в Харвард, и е подарена на Берлин от американското правителство. Стъбинс проектира сградата, за да символизира абсолютната свобода – и на формата, и на духа, а днес HKW е ключова културна институция, която развива активна политика за представяне на алтернативен, интернационален поглед върху процесите в съвременното изкуство и култура.
Съвсем не случайно именно в HKW в средата на март бе открита една от основните изложби, съпътстваща отбелязването на 100-годишнината на немската архитектурно-дизайнерска школа “Баухаус”. bauhaus imaginista е голям изследователски проект, който цели да покаже интернационалния характер на Баухаус, глобалното влияние на школата, а също и неевропейските, “незападни” влияния върху развитието на идеите на нейните основатели и ключови преподаватели. Изобщо, да разкаже историята на Баухаус по нов, не-европоцентричен начин и отвъд обичайните учебникарски клишета (всъщност, това май се очертава като лайтмотив на честванията въобще).
Изложбата дава възможност за множество и многопластови интерпретации (неслучайно целият проект е наречен bauhaus imaginista). Разделена е в 4 основни раздела:
– “Corresponding With”, където са събрани свързани с Баухаус или подобни образователни експерименти от цял свят, които са се случвали успоредно с развитието на немската школа и нейните радикално различни образователни методи. Любопитни са примерите с японския експериментален арт институт “Seikatsu Kōsei Kenkyūsho”, основан през 1931 в Токио, и с училището “Kala Bhavana” в Калкута, Индия. Именно в Калкута през 1922 се случва първата в историята международна “Баухаус” изложба;
– “Learning From”, където са показани предмодерните, примитивни, предколониални и други подобни влияния върху учителите и студентите в Баухаус както преди, така и след затварянето на школата през 1933. Събрани са примери, като книгата за примитивната архитектура, писана от Ласло Махоли-Наги, влиянията на древните текстилни техники от Перу и Мексико върху Ани и Йозеф Алберс, връзките между следвоенните версии на Баухаус модернизма и местните културите на Мароко, Бразилия, Азия, Средна и Северна Америка;
– “Moving Away”, където се изследва как идеите на Баухаус и предвоенния модернизъм въобще се интернационализират и глобализират масово след Втората световна война, като биват усвоени и прилагани в най-различен политически, географски и социален контекст както в САЩ и западните европейски демокрации, така и в СССР, Индия, Китай, Тайван, Нигерия и Северна Корея;
– “Still Undead”, където е показано голямото поп-културно влияние на Баухаус, видимо и до днес.
Както вече отбелязах, изложбата е резултат от сериозен, няколкогодишен изследователски труд и това си личи. Това не е интерактивна изложба, а по-скоро огромен масив от много и най-разнообразна информация, която трябва да се разгледа внимателно, да се прочете, изгледа и изслуша и да се анализира задълбочено – има текстове, архивни снимки, книги, рисунки, предмети и материали, видеа и експериментални филми, интервюта и откъси от книги, прочетени на глас.
bauhaus imaginista се опитва да отдаде дължимото на всички държави и култури, които по някакъв начин са били засегнати от (Баухаус) модернизма през ХХ век, затова нейна основна цел би следвало да е да достигне до максимално широка публика. Изложбата е представена и съпътствана от конференции, дискусии и събития в Делхи, Лагос, Сао Пауло, Ню Йорк, Токио и Киото, Рабат, Ханджоу, Москва и, разбира се, Берлин. Подготвена е и специална пътуваща версия на изложбата, която е представена в много страни със съдействието на местните “Гьоте-институти”.
Именно тази пътуваща версия на bauhaus imaginista пристигна и в София и беше открита на 10 май в сградата на Гьоте-институт България. Пътуващата изложба, която може да се побере в няколко сандъка, представя всъщност извадки под формата на малки принтове с текстове и образи и от четирите тематични раздела на голямата bauhaus imaginista. Това не е толкова изложба за гледане, колкото за четене и откриване на изненадваща информация, която всеки подрежда и колекционира сам за себе си както намери за добре. Неслучайно централно място в малката изложба заема компютър, отворен на официалната страница на проекта bauhaus–imaginista.org. В сайта и на място всеки може сам да си направи колекция от текстове, изследователски есета и образи, които да подреди във виртуална папка, а след това да разпечата на съседния принтер и да подреди надлежно и във физическа бяла папка от купчината, подготвена и подредена наблизо. Това е труден формат, който изисква много четене и рискува да загуби голяма част от съвременната бърза публика, а така много от иначе интересните открития на изложбата да останат незабелязани и неоценени.
Но всъщност, подходът “Направи си сам” изложба е напълно съответстващ на диалогичния, интердисциплинарен проект bauhaus imaginista. Идеята, че Баухаус не е окончателен разказ, а е проект в развитие, който продължава да влияе и до днес и който всеки подрежда и интерпретира в своя собствена версия, е част от голямото послание на кураторите Марион фон Остен и Грант Уотсън. И това е послание, което всеки, който се занимава с история на културата на ХХ век, е добре да има предвид.
***
