Сюжет първи: Слави Трифонов обяви края на „Шоуто на Слави“, което беше в някакъв смисъл лицето на първата частна национална телевизия bTV. Неговото прощално слово от 6 май беше не патетично, не добре написано, не емоционално. Имаше преброяване на предавания, часове работа, брой изречени обръщения към зрителите, което значело, че много ни обича. Неведнъж през годините „Шоуто на Слави“ беше обричано на провал, на край… и пак „възкръсваше”. Това, което днес прави Слави Трифонов, го могат всички. Но когато започваше през 2000 година, той беше единственият, който имаше ищах да направи такова предаване. Сега часовият пояс след 22.30 часа е време, в което никой програмен директор няма проблем да планира предаванията си. Тогава това беше мъртво телевизионно време – време за пълнене с повторения. Дори само това да беше направил Слави Трифонов, пак трябва да остане в историята на телевизията. Само че това е формалният му успех, историята на съдържанието на предаването можеше да бъде друга.
Слави Трифонов не успя да превъзмогне най-големия си страх – да не би да не го разбере народът. Впил се е в тази мантра за „народа“, който го обича и гледа, за народа, когото разбира най-добре от амвона на телевизията, за неговия телевизионен народ. Това умопомрачително вярване, че народът стои зад твоите мисли, е пагубно за забавлението, което иска да прави. Онова, което обърква Слави Трифонов, е преценката му, че ако изкара милиони на стадионите, това значи, че е прав. Опиянението от подкрепата на този телевизионен народ обаче проваля и забавата, и тъгата в неговото телевизионно шоу.
В началото шоуто му беше много повече смесица между естрада, чалга, попкултура, коментари, миниатюрите на Иван Кулеков, гости… После бързо даде масата си за политическа дискусия, подкрепяше ту Бойко Борисов, ту Меглена Кунева, събаряше президента Петър Стоянов, въздигаше Георги Първанов. А всичко това завърши със собствена политика –референдум… И нищо повече. Кичът надделя. Той остана много повече като особен вид телевизионен анархист, отколкото като телевизионен политик.
Но „Шоуто на Слави“ промени две неща в телевизията – промени начина на разговаряне. За съжаление, имитациите на неговия начин на общуване с гостите се мултиплицира в другите телевизии в чудовищни размери. Факт е обаче, че Слави Трифонов промени диалога в телевизията. Дали е за добро, е трудно да се каже. Но ерата на „спонтанните“ въпроси, четени от аутокюто, беше затворена. Водещият най-накрая слушаше какво му отговаря гостът. Въпреки че самият Слави Трифонов не може без аутокю!
Слави Трифонов има още едно ценно качество – колкото и да е трудно да проследяваме всичките му метаморфози, колкото и грозни да са фалцетите в чалга културата, която утвърди, той е един от малкото примери на телевизионен водещ, чийто живот беше пред очите ни. Да се прави телевизия повече от 20 години е трудно и дори понякога непосилно! Отношението към телевизионните хора през годините се промени дотам, че в момента е пренебрежително и игнориращо. Слави Трифонов все пак успяваше да заслужи уважението на зрителите към неговата професия. Нещо, което изглежда лесно, но мнозина не успяха да постигнат. Слави Трифонов ще успее и в бъдеще, затова нека по-добре да чуем по-важната част от прощаването му: Имаме други разбирания за свобода. И за начините й на отстояване. Защото, уважаеми зрители, в основата на съществуването на нашия екип е усещането за свобода. Безусловното усещане за свободното изразяване на собственото ни мнение. Защото ние винаги сме говорили на вас като свободни хора на свободни хора. От позицията, в която сме сега, ние не можем да направим повече.
Сюжет втори: от 10 април братя Домусчиеви са собственици на „Нова тв“. Телевизията напусна Силва Зурлева, която я превърна от регионална в национална медия. Малко преди това прочетохме новината, че Виктория Бехар е освободена като директор на дирекция „Стратегическо развитие“, защото била задала въпрос, свързан с Пеевски. Името на Пеевски обаче вече не е достатъчно, за да разбираме какво се случва в медиите. Виктория Бехар беше назначена преди два месеца, в процеса на продажба на телевизията. Работеше в дирекция „Комуникация и информация“ в министерството, което отговаряше за българското председателство на Съвета на ЕС. С други думи, работеше за правителство, което е подкрепяно с мнозинство в парламента и можеше да бъде питано за законите, които позволяват „синдрома Пеевски“ в медиите.
Всъщност, как да тълкуваме тези промени? Най-нормалното състояние на една фирма е новият собственик да смени шефовете на отдели и управителния й съвет. Въпросът е кога журналистите говорят за собствената си свобода. И дали назовават нещата с истинските им имена.
